Акбаш

История

Акбашът (превод от турски „белоглав“ или „бял водач“) е порода, водеща началото си от района Акбаш, намиращ се в Северна Турция. Използвани са за пастирски кучета, като от векове освен за пазачи на обора, са отглеждани и заради разкошната им бяла козина. Акбашът е ценен и заради размерите, интелигентността и лоялността си. Заедно с Кангала, това е една от двете основни породи пастирски кучета, отглеждани и до наши дни в Турция.Това са големи, силни и изключително величествени животни.

Акбашът е потомък на едни от най-старите пастирски кучета в света. Неговите предци са свързвали живота си с този на хората преди около 7000 г. пр. н.е., а потомците им продължават да бъдат незаменими помощници на животновъдите и неподкупни бранители на домовете и семействата им.

Външен вид

Голямо, импозантно и респектиращо с външността си куче. Според дължината на косъма се различава дългокосмест и късокосмест Акбаш. Цветът му е монохромен – отличително бяла козина. Главата му е доста масивна, ушите са клепнали, а очите – най-често кафяви. Има мощна, едра челюст, стройно тяло с добре развита мускулатура. Акбашът притежава едновременно характеристиките на договете и хрътките. Най-често се класифицира като овчарско куче. Специфичното е, че тези четириноги не са подходящи за провождане и пасене на добитък. Ролята им е по-скоро да бъдат пазачи и да наблюдават стадото през деня. Присъщи на това куче са изключителната физическа сила и непоколебима смелост.

Характер

Тъй като това е порода, чието предназначение е по цял ден да е навън с животните, това прави отглеждането му в апартамент нежелателно. Акбашът обича да е на открито, така че би се чувствал най-добре в къща с двор. По характер той е добродушен, уравновесен и сравнително спокоен. 

Грижа

Обучението на Акбашът може да се окаже известно предизвикателство за собственика му. Изисква се търпение, тъй като представителите на тази порода са свикнали сами да взимат решения. Именно поради своенравния си нрав, макар да знае дадена команда, Акбашът може да избере да не я изпълни в дадения момент, защото сам е преценил така. За предпочитане е обучението да започне от рано – дори още след 2-рия месец. В процеса на тренировките най-ефективният подход е поощрението, физическото насилие би произвело обратен ефект и дори агресия.

В началото, от 6-тия докъм 12-тия месец, малките кученца показват най-силно характера си, така че бъдете подготвени, че това е периода, когато могат да бъдат своенравни и да не изпълняват веднага исканите от вас команди. 

Здраве

Акбашът е много здраво, силно и издръжливо куче. Единствените проблеми, които може да има, са дисплазия на тазобедрената става и остеохондротен дисеканс, но случаите за породата като цяло са много малко. Сред възможните здравословни проблеми е и превъртане на стомаха, което може да се получи, ако след обилно хранене кучето се остави да тича.

Хранене

Като повечето големи породи кучета, добре е Акбашът да се храни по два пъти на ден, сутрин и вечер. Менюто му следва да бъде разнообразно – това не е претенциозно куче, би хапнало всичко – от кучешки пастети и гранули, до натурална храна. Необхдими са му много протеини, за да поддържа мускулатурата си. От месата подходящи за него са пуешко, пилешко, телешко и агнешко. Добре е да давате на кучето от време на време и твърдо сварени яйца, извара, кисело мляко, сварена и обезкостена морска риба, различни видове плодове и зеленчуци – богати на протеини. 

Деца и домашни животни

Акбашът се разбира добре с деца и други домашни любимци. Макар че сам никога не би проявил агресия, ако сметне, че друго куче е заплаха за семейството му, вашият любимец не би се поколебал да нападне пръв.