Акбаш

История

Акбашът (превод от турски „белоглав“ или „бял водач“) е порода, водеща началото си от района Акбаш, намиращ се в Северна Турция. Използвани са за пастирски кучета, като от векове освен за пазачи на обора, са отглеждани и заради разкошната им бяла козина. Акбашът е ценен и заради размерите, интелигентността и лоялността си. Заедно с Кангала, това е една от двете основни породи пастирски кучета, отглеждани и до наши дни в Турция. Това са големи, силни и изключително величествени животни.

Акбашът е потомък на едни от най-старите пастирски кучета в света. Неговите предци са свързвали живота си с този на хората преди около 7000 г. пр. н.е., а потомците им продължават да бъдат незаменими помощници на животновъдите и неподкупни бранители на домовете и семействата им.

Породата отдавна се използва като пазач на добитък, отчасти защото бялата им козина позволява да се слеят със стадата овце и други животни, което дава елемент на изненада, ако хищник се приближи. Въпреки това, това не е точно пастирско куче. Акбашът е териториален и предпазлив към непознати, за това е по-вероятно да лежи сред стадото си, оглеждайки се за потенциална опасност. 

Снимка: iStock

Акбаш започва да се утвърждава в Съединените щати през 70-те години на миналия век, въпреки че все още е много рядка порода. Американският киноложки клуб все още не я признава. Но Обединеният киноложки клуб я класифицира като част от своята група кучета-пазачи.

Външен вид

Голямо, импозантно и респектиращо с външността си куче. Според дължината на косъма се различава дългокосмест и късокосмест Акбаш. Цветът му е монохромен – отличително бяла козина. Главата му е доста масивна, ушите са клепнали, а очите – най-често кафяви. Има мощна, едра челюст, стройно тяло с добре развита мускулатура. Акбашът притежава едновременно характеристиките на договете и хрътките. Най-често се класифицира като овчарско куче. Специфичното е, че тези четириноги не са подходящи за провождане и пасене на добитък. Ролята им е по-скоро да бъдат пазачи и да наблюдават стадото през деня. Присъщи на това куче са изключителната физическа сила и непоколебима смелост.

Характер

Акбашът обикновено се отличава с независим и бдителен темперамент. Въпреки че са доста интелигентни, тези кучета могат да бъдат трудни за обучение поради независимия си характер. Добродушни, уравновесени и сравнително спокойни, това е порода, чието предназначение е по цял ден да е навън с животните. Това прави отглеждането им в апартамент известно предизвикателство – Акбашите просто обичат да са на открито, така че биха се чувствали най-добре в къща с двор. Тези четириноги имат силни защитни инстинкти, лаят и потенциално могат да станат агресивни, ако усетят, че наоколо има потенциална заплаха.

Обучението на Акбаша може да се окаже известно предизвикателство за собственика му. Изисква се търпение, тъй като представителите на тази порода са свикнали сами да взимат решения. Именно поради своенравната си природа, макар да знае дадена команда, Акбашът може да избере да не я изпълни в дадения момент, защото сам е преценил така. За предпочитане е обучението да започне от рано – дори още след 2-рия месец. В процеса на тренировките най-ефективният подход е поощрението, физическото насилие би произвело обратен ефект и дори агресия.

Снимка: iStock

В началото, от 6-тия докъм 12-тия месец, малките кученца показват най-силно характера си, така че бъдете подготвени, че това е периода, когато могат да бъдат своенравни и да не изпълняват веднага исканите от вас команди. 

Грижа

Акбашът не изисква много упражнения и грижата за козината на тези кучета е сравнително лесна, въпреки че могат да линеят доста. Въпреки това, бъдещите собственици трябва да са подготвени, че ще е необходимо да отделят време и усилия за обучение и социализация.

Тъй като Акбашът е пазач, а не овчарско куче, той няма екстремни изисквания относно упражненията и физическата активност. На тези кучета не им е нужно да тичат наоколо, да събират или преместват добитък, а по-скоро да наблюдават стадото си от удобна позиция. Стремете се към поне един час упражнения на ден, за да поддържате добрата форма на кучето си. Разходките, джогингът и туризмът са идеални начини за тези гиганти да изразходват енергията си. Различните играчки също могат да предизвикат ума на вашия Акбаш, въпреки че това не е прекалено игрива природа. 

Снимка: iStock

Решете домашния си любимец поне веднъж седмично, за да премахнете разхлабената козина и да предотвратите заплитания и сплъстявания. Обърнете специално внимание на областите, където косъмчетата са по-дълги, тъй като те могат по-лесно да се заплетат. Очаквайте периоди на по-силно линеене два пъти годишно – през пролетта и есента. Не е нужно да къпете кучето си повече от веднъж месечно, в зависимост от това колко е мръсно. Проверявайте ушите на питомеца си всяка седмица за мръсотия, натрупване на ушна кал и други аномалии.

Здраве

Акбашът е много здраво, силно и издръжливо куче. Единствените проблеми, които може да има, са дисплазия на тазобедрената става и остеохондротен дисеканс, но случаите за породата като цяло са много малко. Сред възможните здравословни проблеми е и превъртане на стомаха, което може да се получи, ако след обилно хранене кучето се остави да тича.

Хранене

Като повечето големи породи кучета, добре е Акбашът да се храни по два пъти на ден, сутрин и вечер. Менюто му следва да бъде разнообразно – това не е претенциозно куче, би хапнало всичко – от кучешки пастети и гранули, до натурална храна. Необхдими са му много протеини, за да поддържа мускулатурата си. От месата подходящи за него са пуешко, пилешко, телешко и агнешко. Добре е да давате на кучето от време на време и твърдо сварени яйца, извара, кисело мляко, сварена и обезкостена морска риба, различни видове плодове и зеленчуци – богати на протеини. 

Деца и домашни животни

Акбашът се разбира добре с деца и други домашни любимци. Макар че сам никога не би проявил агресия, ако сметне, че друго куче е заплаха за семейството му, вашият любимец не би се поколебал да нападне пръв. 

Снимка: iStock

Подходящи ли са Акбашите за семейни кучета?

Кучетата от породата Акбаш могат да бъдат чудесни защитници на семейството си, стига да са правилно социализирани от ранна възраст. Това е много голяма порода, която лесно може да събори по невнимание най-малките членове на семейството ви, така че се препоръчва предимно за семейства с малко по-големи деца или необвързани. Те биха се чувствали най-добре с човек, който има опит в дресурата на големи кучета. 

Разбира ли се тази порода с други домашни любимци

Да, кучетата от породата Акбаш могат да са много социални с други четириноги и дори да толерират котки, когато са отглеждани заедно от малки. Те са естествени пазачи, които винаги са нащрек за потенциални заплахи, така че трябва да знаят кой е член на семейството ви и кой не. Препоръчваме ви да държите вашия Акбаш отделно от други домашни любимци, докато не се срещнат и запознаят на неутрална, контролирана среда и под обстоен надзор. 

3 малко известни факта за Акбаша

• Тези кучета са развъждани, за да се борят с вълци

Акбашите са известни като пазачи на добитъка в Турция, но мнозина не знаят, че основният им враг са били дивите вълци! Любопитното е, че тези кучета са развъждани и ценени заради своята ловкост. Въпреки размера си, те са достатъчно бързи, за да се справят с вълците, атакуващи стадото им. 

• Всички Акбаши са бели

За разлика от други кучета с разнообразна цветова палитра, Акбашите са изключително и само бели. Стандартът на породата посочва, че е допустимо известно светло оцветяване около главата, но петната са по-скоро белег на кръстосване. Сребристо-бялото до леко синкаво оцветяване на кожата се счита за желателно в допълнение към това изискване. 

• Акбашите се срещат рядко срещани извън Турция

Акбашът е почти напълно непознат извън Турция, където тези кучета все още се отглеждат и днес. Извън пределите на родината си, те до голяма степен се считат за рядкост. Има малко налична информация за историята на породата, но според историческите справки тя е пристигнала в САЩ през 70-те години на миналия век.