Керн териер

История

Една от най-любимите и стари шотландски породи, Керн териерът е използван за лов на зайци. От там идва и името му „кернове“ – така са наричали в Шотландия големите купчини (канари) с камъни, където тези дребни мъници с лекота се провирали в търсене на плячката си. Заради дребния си размер и подвижност, териерите били пръв приятел в борбата срещу плъхове и мишки. Породата е официално призната през 1907 година, а за нейна „основателка“ е провъзгласена Алистър Кембъл, за която се смята, че притежавала десетки нейни представители.

Външен вид

Керн и Йоркширският териер са сред най-дребните представители на семейството на териерите. Тези кученца достигат до едва 30-33 см и тегло между 6-8 кг. За малкия си размер, тези кучета имат много добре развит гръден кош, здрави и плътни кости, както и сравнително мускулести крайници. Главата е пропорционална на тялото, очите – с бадемовидна форма, тъмни на цвят, с живо, любопитно изражение. Ушите са изправени, като вътрешната им част е покрита с косми. Носът е черен, с широки ноздри, опашката – средна на дължина.

Козината на Керн териера е с твърд горен слой и мек подкосъм. На цвят варира от златиста до кафеникава, допустими са и по-тъмни участъци или петна. Типични са породата са „брадата“ и „бакембардите“ на лицето.

Характер

Керн териерът е весело, живо и будно кученце, което е чудесно за компания както на семейства с вече пораснали деца, така и на хора, които живеят сами. Тези четириноги се привързват силно към стопанина си и най-щастливи се чувстват, ако могат да са част от всички ежедневни дейности на собственика си. 

Не се учудвайте, че този териер буквално ви следва по петите от стая в стая! Въпреки дребния си ръст, те са доста добри пазачи основно, защото са доста шумни и се чувстват „длъжни“ да ви предупредят с лай за всеки приближаващ шум. Силно защитническите им инстинкти ги карат да са леко резервирани към непознати като може дори да се опитат да ги нападнат ако преценят, че са заплаха за вас. За това ранната социализация е особено важна – проявите на ръмжене и агресия при Керн териера могат да са насочени както към хора, така и към други кучета.

Керн са много чувствителни и се „разстройват“ всеки път, когато им повишите тон или им се скарате. Рядко се стига до агресия, но ако се опитате да приложите силови методи, не е изключено териерът да се опита да нападне дори вас.

Освен ранната социализация, обучението е много важно за тази порода. Малки, но доста своенравни и инатливи, тези кученца нерядко отказват да изпълнят каквото се иска от тях, макар вече да са показали, че знаят командата. Въоръжете се с търпение и постоянство. В никакъв случай не си изпускайте нервите – единствения начин да „подмамите“ Керн териерът е чрез лакомство или похвала. Разбира се, не трябва да имате огромни очаквания към дресурата.

Здраве

Дребно, но издръжливо куче, Керн териерът се радва на сравнително добро здраве. Сред възможните заболявания са глаукома, катаракта, усукване на колянната капачка, преплитане на червата и различни кожни заболявания.

Грижа

Активно и енергично кученце, Керн териерът има нужда от много игри и движение, за да се чувства щастлив и в добра форма. Независимо дали го отглеждате в апартамент или на двор, постарайте се да му осигурите достатъчно физическа активност. Ако не се измори „качествено“ кучето е склонно да прави бели вкъщи от „скука“. В града го водете само на дълъг повод, защото силно развитите му ловни инстинкти могат да го накарат да преследва котки или други по-малки животни с километри. Тези кучета не понасят добре самотата – ако бъде оставен дълго време без човешко присъствие около себе си, териерът започва да лае продължително, може да развие и деструктивно поведение. 

Козината на Керн териера е добре да се разресва всеки ден, особено след разходка, за да не се сплита или сплъстява. Необходимо е 1-2 пъти в годината да водите кучето на фризьор (грумър), които да подкъси и оформи брадата му. Честото къпане не е препоръчително – 3-4 пъти годишно е напълно достатъчно, за да не рискувате да увредите структурата на косъма. Породата по принцип не обича вода, така че баните могат да се окажат известно предизвикателство. Редовно проверявайте ушите и очите на любимеца си, за да избегнете възможни инфекции.

Хранене

Керн териерът не е претенциозен що се отнася до храната. Най-добре е да му давате кучешка – суха или от консерви, висок клас, подходяща за дребни породи. Така ще сте сигурни, че любимецът ви получава всички хранителни вещества, витамини и минерали, за да се чувства във форма. От натуралните продукти можете да му давате спокойно различни нетлъсти меса – пилешко, пуешко, телешко или заешко, техните субпродукти, пилешки шийки и дреболийки – всичко това, задължително преминало термична обработка. Продукти, съдържащи калций като кисело мляко, извара и протеини под формата на твърдо сварени яйца, също са чудесна добавка към диетата на кучето.

Деца и домашни любимци

Керн териерът не се препоръчва за семейства с малки деца по няколко причини. От една страна тези кученца могат да станат много агресивни и нападателни ако някой пипа играчките или храната им. От друга – неправилно социализиран Кернът може да приеме хлапетата за „плячка“ и да се опита да ги атакува. 

Представителите на породата не се разбират особено добре с други кучета, не са рядкост проявите на „ревност“ и териториално надмощие. Ако искате Керн териерът да съжителства спокойно с друго четириного, най-добре е да е от същата порода. С котки и по-дребни домашни животни биха могли да се разбират само, ако са израснали заедно.