Финландски шпиц

История

Произходът на Финландския шпиц се губи дълбоко в миналото, далеч преди да започне да се води официална документация за породите. Смята се, че предците на тези кучета са отглеждани от финските и карелските племена преди повече от 1000 години. Тогава те са използвани основно за лов – една от най-важните дейности за оцеляване в безкрайните иглолистни гори и студени зими на Скандинавия и северозападна Русия. Финландските шпицове били верни помощници на ловците в търсенето на дребен дивеч, като задачата на кучето било да намери животното, да го задържи на място – без да го гони, и да излае, за да сигнализира на стопанина си. Тук се появява и една от най-забележителните характеристики на тези четириноги – гласът им. Финландските шпицове са известни със своя лай – висок, ясен и отчетлив, той може да се чуе от голямо разстояние.

Снимка: iStock

В продължение на столетия породата се е развивала естествено, без селективно развъждане от страна на хората. В изолираните селски общности на Финландия, Карелия и западна Русия кучетата се чифтосвали свободно, но тези с най-добри ловни качества и поведение били предпочитани от ловците. Именно тази естествена селекция е оформила уравновесения, бдителен, енергичен и независим характер на тези шпицове – черти, които и до днес са отличителни за породата.

С индустриализацията и навлизането на други породи кучета в Скандинавия през XIX век, Финландските шпицове започват да се кръстосват и с други четириноги, което води до загуба на породните им черти. Факт, който силно разтревожил група ентусиасти, сред които най-известни са финландците Хуго Сандберг и Хуго Розенберг – двама мъже, които играят ключова роля в спасяването на породата. В края на 1800-те години, Сандберг започва активно да търси чистокръвни екземпляри в отдалечени райони на северна Финландия, като внимателно наблюдава техните поведенчески и физически характеристики. Неговата мисия била не просто да запази една красива порода, а да съхрани част от културното наследство на страната.

През 1892 година финландският киноложки клуб официално признава породата под името „Suomenpystykorva“ (буквално „Финландско куче с изправени уши“), а първият стандарт е приет през 1892 г. С течение на времето Финландският шпиц придобива статут на национално куче на Финландия – признание, което не е само символично, а също така подчертава важността на породата за финландската идентичност, история и начин на живот.

През XX век породата започва да привлича интерес и извън родината си. В началото този интерес идва основно от Швеция, където също се използва за лов, но постепенно Финландският шпиц започва да се разпространява в цяла Европа и Северна Америка – особено сред ловци, любители на северни породи и хора, търсещи интелигентно и активно куче с отличен нюх и ловен инстинкт. През 1979 г. породата получава признание от Американския киноложки клуб (AKC), а по-късно и от други международни организации, включително FCI.

Днес Финландският шпиц се отглежда както като ловно куче, така и като домашен любимец, макар че ловният му инстинкт е толкова силен, че изисква собственици с опит и активен начин на живот. Макар и броят на тези четириноги да не еособено голям в глобален мащаб, породата е стабилна и добре поддържана, с отговорни развъдчици, които поставят акцент върху запазването на автентичния характер, гласа и темперамента на тези кучета.

Снимка: iStock

Интересен културен факт е, че тези  кучетадори е вдъхновили произведения на изкуството и литературата във Финландия. Те често се появяват в народните песни и легенди, където е изобразявани като верни спътници и стражи на гората. Съществуват и народни поверия, според които Финландският шпиц можел да „разговаря“ с духовете на гората – мит, който само засилва тайнствената и магична аура на тази порода.

Финландският шпиц е повече от просто куче – той е национален символ, пазител на традициите и живата връзка между човека и дивата северна природа. Със своята лисича външност, огнено червена козина, изправени уши и изразителен поглед, това куче впечатлява не само с визията си, но и с древната си история, която се преплита с живота на северните народи векове назад. Това е порода, която не просто е съществувала, а е оцеляла и процъфтявала в един от най-суровите климатични райони на Европа – благодарение на своята издръжливост, интелигентност и най-вече – уникалната си дарба да „говори“ в гората.

Външен вид

Средно високо, сухо, леко и много подвижно куче с почти квадратен формат. Мъжките представители достигат до 50 см височина и 13 кг тегло, а женските – до 45 см и 10 кг. Главата на тези кучета е сравнително къса, със заострена муцуна и плавен стоп. Черепната част е леко изпъкнала, носът е черен. Очите са живи и изразителни, с тъмно или светло кафяв цвят. Ушите – малки, високо и широко поставени, прави и много подвижни. Шията е мускулеста, гръдният кош – добре развит, крайниците – здрави и силни. Опашката си кучето носи завита на колело. От основата си се извива напред към главата, след това надолу и назад, достигайки с края си задната част на бедрото. 

Козината е пищна и бухнала, особено по шията и предната част на тялото. Това се обуславя от гъстия подкосъм и добре развития покривен косъм. По задната страна на бедрата образува характерни „гащи“. Цветът е характерен и по стандарт е ярко риж или жълто-кафеникав. По долната част на тялото и опашката, както и по задната страна на крайниците цветът забележимо изсветлява. 

Характер

Енергично и жизнерадостно куче с добре развит ловен инстинкт. Силно привързано към стопанина и членовете на семейството си, но недоверчиво към непознати. Това го прави чудесен пазач на дома и имуществото ви, както и прекрасен компаньон. Представителите на породата са много чувствителни и не понасят грубо отношение нито към тях, нито между останалите членове на домакинството им – напрегнатата и стресираща среда влияе и на техния нрав. Ранната социализация, срещи с различни хора, животни, картини и звуци, ще помогне на кученцето ви да израсне пълноценно развит индивид. 

Снимка: iStock

При обучението на Финландския шпиц дори хора без опит не биха имали проблем. Това куче с радост учи нови команди и схваща бързо какво се иска от него. Свикнало само да взима решения е възможно да прояви известен инат в дресурата – подходете спокойно, в никакъв случай не му се карайте. Физическите наказания и сила са абсолютно противопоказни – ще засегнат необратимо чувствителната му натура и е възможно завинаги да го откажат от дресурата. 

Здраве

Финландският шпиц, с неговата огнена козина, изправени уши и буден нрав, е не само символ на родината си, но и една от най-здравите северни породи. Израснали в суровите условия на север, тези четириноги притежават устойчивост и добра имунна система. Но въпреки това, като всички чистокръвни кучета, и те имат предразположеност към някои специфични здравословни проблеми.

• Дисплазия на тазобедрената става

Един от най-честите здравословни проблеми при породата е дисплазията на тазобедрената става – генетично обусловено състояние, при което ставата не се оформя правилно. Това води до болка, скованост, куцане и затруднения при движение. Макар че Финландският шпиц не е от големите породи, рискът не бива да се подценява.

Превенция:

• Избирайте кученце от развъдчик, който тества родителите.
• Избягвайте пренатоварване на ставите в растежна възраст.
• Поддържайте нормално тегло.

Снимка: iStock

• Пателарна луксация (луксация на капачката на коляното)

Друг ставен проблем, който може да се срещне, е пателарната луксация. Това състояние причинява изместване на колянната капачка, което води до краткотрайно накуцване или постоянна болка при по-тежки случаи.

Превенция и грижа:

• Наблюдавайте за странна походка или внезапно повдигане на задния крак.
• При необходимост се прави хирургическа корекция.
• Избягвайте травми при скачане от високо.

Снимка: iStock

• Прогресивна атрофия на ретината 

Едно от най-сериозните наследствени заболявания при породата е прогресивната атрофия на ретината – дегенеративно състояние, при което зрението се влошава постепенно, водейки до слепота. За съжаление, за състоянието не съществува лечение, но много кучета могат да водят нормален живот стига собствениците им да приспособят средата. 

• Епилепсия

Някои Финландски шпицове могат да развият епилепсия, при която се появяват припадъци с различна честота и тежест. Заболяването често се появява между първата и петата година от живота.

Контрол и грижа:

• Лекарства могат да стабилизират състоянието.
• Редовни прегледи и мониторинг на честотата на пристъпите.
• Избягване на стресови фактори.

Снимка: iStock

• Хипотиреоидизъм

Хормонално заболяване, свързано с недостатъчна функция на щитовидната жлеза, което води до забавен метаболизъм, наддаване на тегло, кожни проблеми и летаргия.

Диагностика и лечение:

• Извършва се с кръвен тест.
• Лекува се лесно с дневен прием на тиреоидни хормони.
• При правилно лечение кучето води нормален живот.

Снимка: iStock

• Кожни алергии и чувствителна кожа

Финландският шпиц има гъста, но чувствителна кожа, която може да реагира на:

• Хранителни алергени
• Бълхи
• Прах, полени
• Агресивни шампоани

Признаци и грижа:

• Сърбеж, близане на лапи, зачервяване, ушни възпаления
• Използване на хипоалергенни диети
• Меки, натурални продукти за козметична грижа

Грижа

Финландският шпиц е работно куче, което е свикнало да е заето с нещо и има много енергия в запас. За да я изразходва качествено му е необходимо ежедневно физическо натоварване. Най-добре представителите на породата биха се чувствали в къща с двор, където да са навън по цял ден. Ако ги отглеждате в апартамент, то е необходимо да им осигурите поне по 2 часа разходки, както и възможност кучето поне за малко да потича на воля. Отделяйте внимание на кучето, то обича да се чувства обгрижвано от стопанина си.

Козината на тези шпицове има нужда от ежедневно разресване, за да е все така бухнала и мека. Честото къпане не се препоръчва – повече от 3-4 пъти годишно е достатъчно. След разходка внимателно почиствайте лапите на кучето за следи от кал. Проверявайте очите и ушите, за да избегнете развитие на инфекции, подрязвайте ноктите и следете за устната хигиена.

Хранене

Финландският Шпиц има нужда от добре балансирано меню, за да получи всички необходими витамини, минерали и хранителни вещества, от които има нужда. Най-добре е да му давате висококачествена кучешка храна, суха или от консерва, като я разнообразявате с натурални продукти като различни крехки меса, обезкостена морска риба, субпродукти и хрущяли, задължително преминали термична обработка. Добре биха му се отразили и твърдо сварени яйца, извара и кисело мляко, различни зеленчуци и бульони. Избягвайте да му давате свинско и мазно, пушени меса и колбаси, тестени и солени храни, сладко и пържено.

Деца и домашни любимци

Финландският шпиц се разбира чудесно с деца от всички възрасти. С по-малките той е внимателен, докато с по-големите може да играе с часове. По природа е дружелюбен и общителен, което прави съжителството с други кучета, котки и по-малки животни безпроблемно. Най-добре е ако са израснали заедно.