Как кучето ни да идва винаги, щом го повикаме

Н яма нищо по-досадно и напрягащо (знаем го от личен опит!) от това да се намирате в парка и да се опитвате да повикате кучето си, което сякаш е твърде увлечено в играта „пази се“, за да дойде при вас. Подобни ситуации няма как да не ни накарат да се зачудим: защо домашният ни любимец се държи така, сякаш е забравил за цялото обучение и команди, които иначе знаем, че е усвоил? И можем ли да подобрим реакциите на питомеца си при повикване? Ето няколко съвета как може да стане това! 

Снимка: iStock

Реален срещу идеален контекст

Ако ви се е случвало да гледате кучешко шоу, то може би сте забелязали, че в изложбения ринг кучетата стоят тихо, напълно съсредоточени и наблюдават водача си, след което още при изричане на думата „ела“, тръгват към него. Отново – без трепване или разсейване. А след това сядат красиво изправени пред водача си, чакайки следваща команда. Която, разбира се, да изпълнят също толкова грациозно и съвършено. 

Е, тези перфектни „отзовавания“ рядко се случват в реалния живот. Дори и при шоу кучетата извън изложбения ринг. Защо? 

Като начало, условията рядко са еднакви. В реалния свят четириногият ви другар обикновено е зает да прави нещо друго, което намира за интересно и не чака търпеливо вашата команда. 

Снимка: iStock

Защо кучето ни ни слуша при повикване

Ето и кои са най-честите причини, които карат косматия ви другар да се „ослушва“ и да не реагира при повикване. 

• Кучето не разбира, че когато викате името му, вие искате да дойде при вас 

Много стопани използват името на кучето си в различни ситуации – при игра, гушкане, когато му се караме или поощряваме, при хранене или разсейване… И ако го правите често, то е възможно за домашния ви любимец то да се превърне в нещо като „фонов шум“, а не сигнал за действие. Или казано с други думи, ако към името не е надградено обучение, то няма да се асоциира автоматично с „ела при мен“.

• Командата е повтаряна твърде често без последствие

Когато собственикът казва „Ела!“ твърде често, а нищо не се случва, кучето се научава, че това е просто дума без значение. Така командата губи стойност и питомецът ви разбира, че може да ѝ отговори само когато му е удобно или сам прецени.

Снимка: iStock

• Липса на реална мотивация да се върне

Ако при повикване не следва нищо по-интересно от това, което прави в момента, кучето няма причина да се върне. Миризми, игра, други кучета, тичане – всички те често са далеч по-възнаграждаващи за животното от това да отиде при стопанина си, който стопанина си.

• Имало е наказания в миналото

Ако по някаква причина домашният ви любимец е изградил негативна асоциация с връщането, то вече свързва командата с край на забавлението и затова предпочита да не отговори.

• Непоследователност

Кучетата учат чрез повторяемост и ясна структура. Ако една команда е важна днес, но утре за вас е без значение дали косматият ви другар ще я изпълни, животното няма как да я възприеме като задължителна.

Снимка: iStock

• Липса на ранно обучение 

Отговарянето при повикване не е инстинкт, а умение. Ако не започнете да тренирате кучето си още от ранна възраст, с течение на времето, когато интересът му към света се увеличава, шансът да ви игнорира става все по-висок, а корекцията отнема повече време.

• Твърде разсейваща среда

Дори най-добре обученото куче може да „изключи“, ако средата наоколо е свръхстимулираща – глутница кучета, нови миризми, непознати хора и животни, храна на земята… В тези моменти мозъкът на питомеца ви преминава в режим на реакция, а не на послушание.

• Звучите ядосано или напрегнато

Интонацията има огромно значение. Ако звучите ядосани, раздразнени, нервни или отчаяни, то кучето ви може инстинктивно да откаже да се приближи, защото езикът на тялото и гласът ви сигнализират за „конфликт“.

• Езикът на тялото ви изпраща грешно послание

Навеждане напред, втренчен поглед, бързо приближаване към кучето, широко разперени ръце или физическо напрежение в тялото – всичко това се възприема от кучетата като заплашително поведение. И така дори една добронамерена команда може да бъде прочетена като „по-добре не се приближавай“.

Снимка: iStock

• Кучето ви няма доверие

Да, предполагаме, че не искате да чуете, но ако комуникацията с домашния ви любимец е силна само вкъщи, а навън кучето никога не получава от вас внимание, игра или взаимодействие, то няма да вижда и смисъл да ви търси. Особено ако наоколо има по-вълнуващи неща за правене.

• Кучето е научено да „бъде гонено“

Ако собственикът многократно е тичал след кучето, за да го хване, животното може да възприеме това като игра. И така, вместо да се върне, то започва да бяга още по-ожесточено, защото за него „ела“ вече означава „хвани ме“.

• Кучето е прекалено самоуверено или независимо по природа

Някои породи като Сибирско хъски, Чау Чау, Шиба ину и като цяло – ловните четириноги, са селектирани да мислят самостоятелно. Те не игнорират командите на собственика си поради инат, а защото за тях е нормално първо да преценят ситуацията, а не автоматично да следват команди.

Вижте кои са 10-те най-независими породи кучета и какво трябва да знаем за тях 

• Кучето е физически уморено, стресирано или превъзбудено

Когато тялото е в стресов режим (адреналин, умора, страх, прекалена възбуда), областите в мозъка, отговорни за рационално поведение, временно „отстъпват място“ на инстинктите. В тези моменти кучето буквално не може да реагира оптимално, дори да иска.

Снимка: iStock

• Командата винаги означава край на свободата

Ако повикването винаги води до край на разходката и поставяне на каишка, кучето започва да бави или да отказва връщане. То не „не слуша“, а прави логичен избор според собствения си опит.

• Няма достатъчно тренировки в реална среда

Много кучета изпълняват идеално у дома, но не и навън. Причината е, че тренировките са били само в среда без разсейващи фактори. Повикването трябва да се тренира стъпка по стъпка с постепенно увеличаване на стимулите.

• Командата е объркваща

„Ела тук веднага! Казах ела! Ела де, хайде, ела!“ – за кучето това не е една команда, а хаос от звуци. Липсата на ясен, кратък и постоянен сигнал води до липса на реакция.

Снимка: iStock

• Прекалено късно подадена команда

Ако повикването идва след като кучето вече е хиперфокусирано върху друг стимул (друго куче, миризма, потенциална плячка), шансът за реакция драстично пада. Повикването трябва да се подава преди мозъкът да „превключи“ напълно.

Как кучето да ни слуша повече при повикване

Домашният ви любимец може да се научи да идва при повикване, но това е съвместно усилие – както от ваша страна, така и от страна на животното. Ето някои правила, които да имате предвид по време на дресурата на питомеца си.

• Помислете какво означава „ела“ за вашето куче

Да речем, че сте помолили кучето си да дойде при вас. А след това е последвало нещо, което животното възприема като неприятно, например – да му подрежете ноктите, почистите ушите или да му пъхнете хапче в гърлото. Всичко сме го правили, просто се налага, но за съжаление, това е и една от причините някои четириноги да се колебаят дали да дойдат при повикване. А понякога – да предпочетат изобщо да не го правят. 

Снимка: iStock

Помнете, че особено в началото, командата „ела“ или „ела тук“ винаги трябва да предшества нещо прекрасно. Колкото по-положителна е асоциацията му, с толкова по-голяма охота ще я изпълни. 

• Променете тона си

Винаги викайте кучето си с най-оптимистичния тон, на който сте способни, дори и да сте ядосани или паникьосани, защото то се е втурнало към близкия оживен булевард, например. Ако крещите, сякаш сте бесни, домашният ви любимец ще се поколебае да дойде при вас. От друга страна, високия и приятелски тон увеличава възможността животното да предпочете да ви послуша, вместо да избяга напред. 

Снимка: iStock

• Знайте срещу какво се изправяте

Управлявайте обстоятелствата и бъдете подготвени за всичко. Ако любимецът ви е в ситуация, при която знаете, че е по-малко вероятно да дойде при повикване, като например – впуснало се е в активна игра с кучето на съседа, дори не го викайте. Бъдете сигурни, че косматият ви другар няма нужда от още практика за игнориране на командата ви за повикване! В този случай, далеч по-добра идея е просто да отидете при животното, да вземете нашийника му и да го закопчаете за повода. 

Много кучета, като териери и гончета, могат да станат толкова ентуасиазирани да подушат нещо, че дори няма да ви чуят, ако ги повикате – дори в границите на собствения ви двор! 

• Припомнете си обучението на каишка

Как тренирате кучето си да идва при вас? Започнете, като разходите питомеца си на повод. Оставете го да ви изпревари малко напред, с което което кажете: „Тук!“ с най-веселия си глас. След това се придвижете назад, далеч от него. Ако е необходимо, запасете се с малко лакомства, които да покажете на питомеца си като примамка, за да го насочите към себе си в случай на нужда. 

Снимка: iStock

Не забравяйте – само вие знаете най-добре какво харесва вашето куче. Ако вместо лакомство това е скърцаща играчка или топка за тенис, включете ги като награди, вместо да разчитате само на лакомства и/или похвали. 

• „Ела ги го вземи!“

Друго лесно упражнение за засилване на положителния отговор при изричане на команда за повикване, е играта „ела и вземи“. За да я практикувате вие е необходимо ограничено пространство, като кухнята или коридора ви. Покажете на кучето си лакомство, след това кажете „вземи“ и го хвърлете няколко крачки пред себе си. Докато взима лакомството, кажете „добре“ и след това бързо „ела“! Идеята е да покажете на питомеца си, че може би ще получи още нещо, ако веднага дойде при вас. 

Повторете няколко пъти, като често включвате тази игра в тренировъчните си сесии. Постепенно преминете към променливо подсилване като промените видовете лакомства, които давате (или изобщо спрете да давате), така че питомецът ви никога да не знае какво предстои. 

Повторението е ключово

За да може кучето ви да идва всеки път, когато го повикате, тоест – това да се превърне в нещо като автоматичен отговор за него, дори да има разсейващи фактори, ще отнеме време. И е важно да бъдете постоянни и търпеливи с животното. Правете повторения, играйте игри и се стремете към последователност.

Снимка: iStock

Ако следвате стъпките по-горе, съчетавайки ги с положително подсилване винаги, когато кучето дойде при вас, в крайна сметка това ще се превърне във вкоренен навик за животното. Важно е да се подготвите, че този тип отговор изисква немалко работа и от ваша страна, но със сигурност си заслужава. Надеждното повикване не е просто команда, а умение, което се изгражда във времето чрез постоянство, правилна мотивация и ясна комуникация между кучето и стопанина му. То е комбинация от обучение, взаимоотношения, изградени на базата на доверие и постоянство, както и повторяемост. Когато четириногият ви другар види, че подхождате към него с ясни сигнали, имате добро отношение и резултатът е приятен за него, то ще започне да идва не просто, защото трябва, а защото го иска. 

Вижте още: 

6 често срещани грешки при дресурата на куче

5 ползи от позитивния метод на обучение при кучетата