Лейкланд териер

История

Породата Лейкланд териер може да се проследи назад до 18-ти век. Всъщност, това са едни от най-старите териери в Обединеното кралство, а името им идва от областта Лейк в Северна Англия. Известни още като Фел, Патердейл, Къмбърланд и Уестморланд териер. Фермерите в този район използвали глутници териери, за да унищожават вредители в имотите си, както и за лов на лисици, които заплашвали овцете и другия им добитък. 

Снимка: iStock

Стандартът на породата Лейкланд е усъвършенстван в началото на 19-ти век. Смята се, че вече изчезналият староанглийски черно-кафяв териер и уелският териер са част от състава ѝ. Смята се, че Лейкландският териер е кръстоска между Бедлингтън, Староаглийкски късокосмест, Бордър и Фокс-териери. Американският киноложки клуб признава породата за първи път през 1934 г. А клубът Лейкланд териер в Съединените щати е създаден през 1954 г.

Освен като работно куче, това четириного се използвало за пазач в дома, а веселият му, игрив нрав бързо го превърнал в любимо куче на семейства по цял свят. Като цяло, представителите на породата Лейкланд териер наподобяват по-големите си братовчеди – Уелският и Еърдейл териерът. Това са малки кучета с голяма личност,  развъждани, за да бъдат безстрашни ловци. Обикновено се отличават с енергичен и смел темперамент. Могат да бъдат доста игриви, а понякога дори – малко пакостливи! Високата интелигентност също помага за оформянето на личността им, въпреки че понякога могат да бъдат упорити по отношение на обучението.

Външен вид

Малко, пъргаво и силно куче с квадратен формат. Мъжките представители на породата достигат до 38 см височина и тегло от 7-8 кг, женските – до 37 см. Главата на тези териери е с правоъгълна форма, челюстите за мощни, непропорционално големи за размера на кучето. Ушите са с триъгълна форма и стоят изправени, краищата им са клепнали напред. Очите са тъмно или светло кафяви с постоянно тревожен и любопитен поглед. Гръдният кош е тесен, тялото – издължено, опашката се купира.

Козината на Лейкландския териер е твърда, с мек и гъст подкосъм. Оцветяването е сивкаво, черно, пясъчно или червеникаво кафяво. Горната част, опашката и хълбоците са по-тъмни.

Снимка: iStock

Характер

Типичният Лейкланд териер е смело, приятелски настроено и леко наперено куче. Често за представителите на породата казват, че приличат на „петел на разходка“ – но всъщност те не са нито толкова агресивни, нито привличащи внимание. Твърде активното и тревожно поведение на тези четириноги се дължи на факта, че те са много любопитни за всичко, случващо се около тях. Резервирани са към непознати, но са силно привързани към семейството си. Не биха се поколебали да започнат бой с друго куче, ако се усетят заплашени или предизвикани по някакъв начин. Тези им качества ги правят отлични пазачи, но ранната социализация определено би помогнала за уравновесяване на иначе своенравния им нрав. 

Склонността им да се налагат и да доминират би могла да се окаже проблем по време на обучението. И макар на лице да са прояви на инат и отказ от изпълнение на дадена команда, в никакъв случай не трябва да подхождате с физическо насилие към животното. С малко повече търпение, похвала и лакомство можете да научите тези териери на дори по-сложни номера и трикове, важното е да сте категорични и твърди.

Лейкландските териери са умни и бързо се учат, но може да имат свои собствени идеи за това колко последователни трябва да бъдат, когато следват правилата. Важно е да започнете дресурата рано, използвайки положително подсилване. Последователността е ключова за поддържането на най-доброто поведение на вашия териер.

Снимка: iStock

Лейкланд териерите имат репутацията на кучета, които лесно се отегчават, така че разнообразието в тренировъчните сесии и предлагането на различни наградки ще помогне на кучето да бъде максимално щастливо и ангажирано. Ранната социализация и курсовете за обучение са изключително важни, за да бъде вашия териер толкова приятелски настроен към нови хора и кучета, колкото е и към семейството си.

Здраве

Лейкланд териерът е здрава порода кучета, която обикновено живее 12–15 години. Представителите й обаче могат да бъдат податливи на някои здравословни проблеми, често срещани при кучетата от по-малки породи, включително:

• Зъбни заболявания

Лейкланд териерите, както много малки кучета, са по-склонни към натрупване на зъбен камък, отколкото по-големите породи, което води до зъбни заболявания. Поддържането на добрата орална хигиена на вашия териер е важно за предотвратяване на болезнени абсцеси на корените на зъбите, както и загуба на зъби и плътност на челюстните кости. Тежките зъбни заболявания могат дори да засегнат бъбреците и сърцето на животното.

Започнете да свиквате вашия териер с ежедневното миене на зъби още като кутре – рутинната грижа може да помогне за предотвратяване на натрупването на зъбен камък. Въпреки това, като цяло много териери се нуждаят от ежегодно анестезиращо почистване на зъбите. Обсъдете с ветеринарният си лекар кой е най-добрият вариант за вашия четириног другар – специалистът ще ви помогне да определите кога е необходимо да се направи професионално почистване на зъбите.

• Луксация на пателата

Луксацията на пателата е заболяване, при което капачката на коляното вече не пасва правилно в ставата и се движи (луксира) настрани. Това може да доведе до куцота или подскачаща походка на три крака. Ветеринарният ви лекар ще назначи ренгенова снимка, за да диагностицира пателарната луксация при вашия Лейкленд териер. Много случаи могат да се лекуват с добавки за стави и контрол на теглото. Ако състоянието е прогресирало, това може да доведе до болезнено увреждане на връзките или невъзможност за правилно ходене и може да изискват операция.

Снимка: iStock

Сред най-честите заболявания, които има Лейкландския териер, са и проблеми със стомаха, сърдечно-съдовата система и централната нервна система. Възможни са и някои хранителни алергии, както и непоносимост към дадени медикаменти.

Грижа

Лейкландският териер е енергично куче, което има нужда от движение и игри, за да се чувства във форма. Добре е от време на време да му се дава шанс да потича свободно на воля – най-добре сред природата или в обезопасени за целта места. В градска среда винаги го водете на повод, за да избегнете инциденти. Най-добре би се чувствал в къща с двор, но и живота в апартамент би му понесъл, стига да му осигурите дълги разходки. Имайте предвид, че ако не се измори качествено, този териер е склонен към деструктивно поведение, озлобление и унищожителни навици.

Козината на Лейкландския териер има нужда от доста ежедневни грижи, за да изглежда добре и кучето да има характерния си външен вид. Необходимо е да я разресвате три пъти седмично, дори и по-често, ако забележите, че има нужда. 

Най-добре е да водите регулярно любимеца си на грумър, чиято работа ще бъде да изскубне мъртвите косъмчета с пинсета, тъй като те не падат сами, подобно на другите породи. Освен това козината на главата, ушите, гърдите, раменете и под опашката трябва да се подстиргва много късо, докато на гърба и другите части на тялото тя се оставя до 2,5 см. Оформянето на брадата и крайниците също е по стандарт – те трябва да са равни и с цилиндрична форма. Редовно проверявайте очите и ушите, за да избегнете инфекции.

Хранене

Лейкландският териер е капризен по отношение на храната. Най-добре е да му давате висококачествена кучешка, премиум клас, суха или от консерва. Съчетавайте я с натурални продукти като печено или варено агнешко, телешко, заешко или дивеч, както и техните субпродукти. Можете да допълвате менюто му с високопротеинови продукти като твърдо сварени яйца, извара, обезкостена риба, зеленчуци – сварени или сурови, сварен ориз, хрущяли, кисело мляко. Не се препоръчва да го храните с пържени и мазни храни, захарни и тестени изделия, прясно мляко, тръбни кокали, салами, пушени месо и риба.

Снимка: iStock

Деца и домашни любимци

Винаги весел и игрив, този териер се разбира чудесно с деца и е пръв приятел на малко по-големите (над 7 години). С други кучета се разбират добре и макар навън да са склонни да проявят агресия, ако бъдат предизвикани, вкъщи могат да се сприятелят добре, ако са социализирани от рано. Ловните им инстинкти ги карат да гонят котки, катерици и мишки, така че може би не трябва да им се вярва да съжителстват с такива животинки и вкъщи.