Манчестър териер

История

Кратката историческа справка сочи, че Манчестърите са най-старите английски териери – първите данни за породата датират от далечната 1887 година. Смята се, че във формирането й са участвали Черно-рижав териер, Уипет и вече изчезналите Староанглийски бели териери. Използвани главно за преследване на гризачи като мишки и плъхове, с годините Манчестърите се доказали като добри ловци, често участвали и в кучешки боеве, преди този „кървав“ спорт да бъде забранен със закон във Великобритания.

Днес тези кучета много рядко се използват за унищожаване на гризачи – тяхната роля е по-скоро декоративна, но тъй като породата се смята да доста рядка, цената е висока и може да се чака с месеци, за да се намери кутре с родословие.

Снимка: iStock

Външен вид

Макар да е доста по-стара, стандартът на породата Манчестър териер е утвърден едва през 1988 година. Днес за официална височина на тези кучета се приема между 38-41 см максимум и тегло не повече от 8,5-9 кг, независимо от половата им принадлежност. Средно към дребно на ръст, с добре развита мускулатура и атлетично тяло, Манчестъра има пропорционална глава с клиновидна форма, леко издължена муцуна, завършваща с черен нос. Очите също са тъмни, а ушите – изправени, с леко клепнали напред краища. Гръдният кош е добре развит, крайниците са дълги. Смята се, че това куче може да развие такава скорост, че да хване и унищожи над 100 плъха за 10 минути! Козината е къса и черна, с жълтеникави или червено-кафяви петна.

Характер

Манчестър Териерът е куче, което силно се привързва към семейството си и не понася да стои само цял ден. Скуката, съчетана с липсата на човешко присъствие, може да го направи унил, апатичен, депресиран и дори агресивен. Той е склонен да лае с часове във ваше отсъствие, което едва ли би зарадвало съседите ви. Подобно на всички териери, и този смята, че „света е негов“. В превод – не осъзнава размерите си и, приемайки доста сериозно „ролята“ си на пазач, не би се поколебал да реагира ако прецени, че нещо е заплаха за вас. 

Обучението на Манчестър териера не е особено лесно и ви е необходима голяма доза търпение при дресурата. Добре е да започнете още, докато кученцето е съвсем малко, между 2-3 месец, с основни, по-прости команди. Помнете, че тези четириноги са достатъчно интелигентни, за да разберат какво се иска от тях, но от инат не желаят да го повторят. С голяма доза постоянство, поощрения, похвали и лакомства можете да имате известен успех, но недейте да подхождате с големи очаквания.

Здраве

Манчестър Териерът е сравнително здраво куче, което обаче може да страда от проблеми генетично обусловени заболявания, сред които тазобедрена дисплазия, проблеми с дихателната система, различни алергии и дерматити. Представителите на породата са склонни и към напълняване.

Снимка: iStock

• Болест на фон Вилебранд

Болестта на фон Вилебранд е генетично заболяване на кръвта, което може да доведе до прекомерно кървене след нормални процедури или наранявания. В тежки случаи засегнатите кучета могат да кървят спонтанно от носа или устата си и може да имат неконтролируемо кървене след операция. Спонтанното или необичайно кървене може да се забележи и като синини по кожата или венците.

Ако имате Манчестър териер, който страда от това заболяване, то трябва да сте готови да предприемете незабавни мерки, за да избегнете кръвозагуба, дори и след леки наранявания. На засегнатите кучета не трябва да се дават лекарства за разреждане на кръвта, като аспирин. Ветеринарните лекари обикновено диагностицират болестта на фон Вилебранд с кръвен тест.

• Хипотиреоидизъм

Хипотиреоидизмът се получава, когато тялото на кучето не произвежда достатъчно тиреоиден хормон. Заболяването може да затрудни поддържането на метаболизма на кучето и да доведе до други здравословни проблеми.

Снимка: iStock

Признаците на хипотиреоидизъм включват:

• Наддаване на тегло, въпреки липсата на промени в диетата или упражненията
• Летаргия
• Поведение, насочено към търсене на топлина
• Суха и чуплива козина
• Повтарящи се кожни инфекции
• Повтарящи се ушни инфекции

Говорете с вашия ветеринарен лекар, ако забележите някой от тези симптоми при вашия Манчестър териер.

• Първична луксация на лещата

Първичната луксация на лещата възниква, когато лещата на окото се изплъзне от мястото си. Това води до замъглени, зачервени, болезнени и сълзящи очи и може да причини слепота, ако не се диагностицира рано. Лечението включва хирургично отстраняване на лещата или медикаменти за намаляване на дискомфорта.

• Алопеция

Според специалистите на Американския киноложки клуб, Манчестър териерите могат да развият алопеция и сезонна алопеция. Разликата между двете е, че алопецията се характеризира с косопад около слепоочията, врата, гърдите, корема и бедрата. Сезонната алопеция обикновено се развива по хълбоците (областта, простираща се от страните на гърдите до предната част на краката). Още за алопецията при кучетата – четете тук

Ако забележите, че четириногият ви другар губи козина или имате притеснения относно състоянието й, обсъдете го с ветеринарния си лекар.

Снимка: iStock

Грижа

Енергичен, активен и безкрайно любопитен, Манчестър териера има нужда от много движение, за да е във форма и да се чувства добре. Най-добре за него е да живее в къща с двор, но за през нощта задължително го прибирайте вътре при себе си – ако го оставите сам навън ще се чувства много самотен и нещастен. Понася добре живота в апартамент заради сравнително малкия си размер, но честите разходки, съчетани с игри и възможност да потича на воля, са задължителни. Освен ако, разбира се, не сте готови да играете след това с него вкъщи с часове! В града най-добре е да го разхождате на повод заради силния му ловен инстинкт. Макар че рядко би проявил пръв агресия към друго куче, ранната социализация е важна за представителите на породата.

Козината на тези кучета е къса и няма нужда от особени грижи. Достатъчно е да я минавате с мокра кърпа след разходка и да я разресвате веднъж на няколко дни. Честото къпане не е нито наложително, нито препоръчително – 3-4 пъти годишно, със сух шампоан, е напълно достатъчно.

Хранене

Манчестър териерът не е претенциозно куче, що се отнася до храненето. Породата има склонност към качване на излишни килограми, така че от вас зависи да направите менюто на любимеца си максимално балансирано откъм витамини, минерали и хранителни вещества, без да прекалявате с количествата. Най-добре е да давате на тези териери висококачествена кучешка храна, суха или от консерва, съчетана с натурални продукти. Сред тях е добре да има различни видове нетлъсти меса и субпродукти, задължително преминали термична обработка, нискомаслена извара, кисело мляко, твърдо сварени яйца и различни видове зеленчуци – тези кучета ги обожават! Не се препоръчват пушени меса и риба, салами, зърнени и бобови, солени и пържени храни.

Деца и домашни любимци

Манчестър териерът се разбира с деца, ако те се отнасят внимателно и с уважение към него. За това породата се препоръчва за семейства с малко по-големи хлапета, с които това куче може да играе по цял ден! Дали ще се разбира с други кучета… зависи от другите кучета! Манчестърите се привързват силно към семейството си и са доста ревниви относно вниманието на „своите хора“. Биха съжителствали добре с други четириноги само при условие, че са израснали заедно. Не е никак добре идея да ги оставяте сами в компанията на по-малки домашни животни – все пак тези териери са специализирани за лов на гризачи.

Какво трябва да знаят бъдещите собственици на Манчестър териери

Манчестър териерите, с късата си и гладка козина, често са описвани като кучета с „котешки темперамент“, защото са безупречно чиста порода. Колкото са независими и резервирани към непознати, толкова са чувствителни и привързани, когато са сред семейството си. Тези мъници са доста вокални и винаги са готови да ви предупредят с лай за нещо, което смятат за проблематично или потенциално заплашително. Освен това, важно е да се има предвид, че едно от любимите им занимания е ровенето – особено ако им е скучно или са оставени сами за твърде дълго.

Снимка: iStock

Манчестър териерите имат силен ловен инстинкт, така че може би не са най-добрият избор за домове с други по-малки домашни любимци. Наблюдавайте тези естествени ловци навън и не ги оставяйте без каишка на открито, тъй като могат лесно да се изплъзнат и бързо да изчезнат от погледа ви в преследване на други животни.

Ако искате да създадете перфектния дом за вашия Манчестър териер, то всичко, което трябва да направите, е да бъдете търпеливи, присъстващи и активни. Настройте се, че ще трябва да посветите времето си на обучение на кучето си – най-вече дресурата трябва да е с акцент ограничаване на нежелано поведение като прекомерен лай или копаене на дупки. И че вероятно ще трябва да приемете тези навици на животното по време на този процес. 

Важно е да сте готови да дадете приоритет на упражненията и физическата активност – поне по час на ден, в съчетание с умствена стимулация, за да поддържате вашия Манчестър териер щастлив и здрав.

Добрата новина е, че докато тези териери се нуждаят от повече време, отделено за обучение, упражнения и социализация, нуждите им от груминг грижи и поддръжка обикновено са минимални. 

Снимка: iStock