Манчестър териер

История

Кратката историческа справка сочи, че Манчестърите са най-старите английски териери – първите данни за породата датират от далечната 1887 година. Смята се, че във формирането й са участвали Черно-рижав териер, Уипет и вече изчезналите Староанглийски бели териери. Използвани главно за преследване на гризачи като мишки и плъхове, с годините Манчестърите се доказали като добри ловци, често участвали и в кучешки боеве, преди този „кървав“ спорт да бъде забранен със закон във Великобритания.

Днес тези кучета много рядко се използват за унищожаване на гризачи – тяхната роля е по-скоро декоративна, но тъй като породата се смята да доста рядка, цената е висока и може да се чака с месеци, за да се намери кутре с родословие.

Външен вид

Макар да е доста по-стара, стандартът на породата Манчестър териер е утвърден едва през 1988 година. Днес за официална височина на тези кучета се приема между 38-41 см максимум и тегло не повече от 8,5-9 кг, независимо от половата им принадлежност. Средно към дребно на ръст, с добре развита мускулатура и атлетично тяло, Манчестъра има пропорционална глава с клиновидна форма, леко издължена муцуна, завършваща с черен нос. Очите също са тъмни, а ушите – изправени, с леко клепнали напред краища. Гръдният кош е добре развит, крайниците са дълги. Смята се, че това куче може да развие такава скорост, че да хване и унищожи над 100 плъха за 10 минути! Козината е къса и черна, с жълтеникави или червено-кафяви петна.

Характер

Манчестър Териерът е куче, което силно се привързва към семейството си и не понася да стои само цял ден. Скуката, съчетана с липсата на човешко присъствие, може да го направи унил, апатичен, депресиран и дори агресивен. Той е склонен да лае с часове във ваше отсъствие, което едва ли би зарадвало съседите ви. Подобно на всички териери, и този смята, че „света е негов“. В превод – не осъзнава размерите си и, приемайки доста сериозно „ролята“ си на пазач, не би се поколебал да реагира ако прецени, че нещо е заплаха за вас. 

Обучението на Манчестър териера не е особено лесно и ви е необходима голяма доза търпение при дресурата. Добре е да започнете още, докато кученцето е съвсем малко, между 2-3 месец, с основни, по-прости команди. Помнете, че тези четириноги са достатъчно интелигентни, за да разберат какво се иска от тях, но от инат не желаят да го повторят. С голяма доза постоянство, поощрения, похвали и лакомства можете да имате известен успех, но недейте да подхождате с големи очаквания.

Здраве

Манчестър Териерът е сравнително здраво куче, което обаче може да страда от проблеми генетично обусловени заболявания, сред които тазобедрена дисплазия, проблеми с дихателната система, различни алергии и дерматити. Представителите на породата са склонни и към напълняване.

Грижа

Енергичен, активен и безкрайно любопитен, Манчестър териера има нужда от много движение, за да е във форма и да се чувства добре. Най-добре за него е да живее в къща с двор, но за през нощта задължително го прибирайте вътре при себе си – ако го оставите сам навън ще се чувства много самотен и нещастен. Понася добре живота в апартамент заради сравнително малкия си размер, но честите разходки, съчетани с игри и възможност да потича на воля, са задължителни. Освен ако, разбира се, не сте готови да играете след това с него вкъщи с часове! В града най-добре е да го разхождате на повод заради силния му ловен инстинкт. Макар че рядко би проявил пръв агресия към друго куче, ранната социализация е важна за представителите на породата.

Козината на тези кучета е къса и няма нужда от особени грижи. Достатъчно е да я минавате с мокра кърпа след разходка и да я разресвате веднъж на няколко дни. Честото къпане не е нито наложително, нито препоръчително – 3-4 пъти годишно, със сух шампоан, е напълно достатъчно.

Хранене

Манчестър териерът не е претенциозно куче, що се отнася до храненето. Породата има склонност към качване на излишни килограми, така че от вас зависи да направите менюто на любимеца си максимално балансирано откъм витамини, минерали и хранителни вещества, без да прекалявате с количествата. Най-добре е да давате на тези териери висококачествена кучешка храна, суха или от консерва, съчетана с натурални продукти. Сред тях е добре да има различни видове нетлъсти меса и субпродукти, задължително преминали термична обработка, нискомаслена извара, кисело мляко, твърдо сварени яйца и различни видове зеленчуци – тези кучета ги обожават! Не се препоръчват пушени меса и риба, салами, зърнени и бобови, солени и пържени храни.

Деца и домашни любимци

Манчестър териерът се разбира с деца, ако те се отнасят внимателно и с уважение към него. За това породата се препоръчва за семейства с малко по-големи хлапета, с които това куче може да играе по цял ден! Дали ще се разбира с други кучета… зависи от другите кучета! Манчестърите се привързват силно към семейството си и са доста ревниви относно вниманието на „своите хора“. Биха съжителствали добре с други четириноги само при условие, че са израснали заедно. Не е никак добре идея да ги оставяте сами в компанията на по-малки домашни животни – все пак тези териери са специализирани за лов на гризачи.