Отърхаунд

История

Типична английска порода, Отърхаундът или Видровото гонче, както е по-известен, най-вероятно е кръстоска между Блъдхаунд, Елдертериер, Грифон и различни местни Шпаньоли. Кучетата от тази порода са известни с невероятното си обоняние и макар в началото да се специализирали в хващане на видри, откъдето идва и името им (от англ. „otter“ – видра), постепенно се преквалифицирали в ловни кучета, подходящи за преследване на всякакви животни по суша и вода. 

По времето, когато се създава породата – през XII век, в Англия има прекомерна популация на видри, които сериозно застрашавали риболова. За това новосъздадената порода бързо набрала популярност и се радвала на голямо одобрение сред рибари и ловци на Острова.

Външен вид

Стройно куче с добре развита мускулатура и дебела кожа. Характерния си вид дължи на твърдите, достатъчно плътни покривни косми. Има добре развит подкосъм, обилно покрит със секрета на мастните жлези, което го прави водонепроницаем. Мъжките представители на породата достигат внушителните 65 см и тегло над 50 кг, а женските – до около 60 см и тегло от средно 32 кг. Главата на тези кучета е непропорционална на тялото, по-голяма и покрита с дълга козина. 

Муцуната е издължена, носът – черен, а очите почти не се виждат. По-дългите косми, които ги закриват обаче, не бива да се подстригват, защото това може да увреди дългосрочно зрението на кучето. Тялото е едро и издължено, гръдният кош – добре развит, коремът – прибран. Опашката е дълга, покрита с гъста козина, носи се отпусната. На цвят окраската на Видровото гонче е най-често сива, пшеничена, черна с подплащници, синкава, кафява или червеникаво-кафява.

Характер

Отърхаундът е много дружелюбно, лоялно и привързано към семейството си куче. Той обича всички вкъщи, но не е твърде любвеобилен – да, ще ви се зарадва, когато се прибирате от работа, но едва ли би дошъл да се гушка при вас, докато гледате телевизия или четете, например. Неговата независимост произтича от ловното му предназначение, а твърде приятелското му отношение към непознатите хора, го прави лош, но за сметка на това доста шумен пазач. Социализацията с други хора и кучета се отразява добре на представителите на породата – водете ги от малки с вас на оживени и шумни места.

Обучението на тези кучета може да се окаже известно предизвикателство за хора без опит. Интелигентни, но с независим характер, те ще проявят инат по време на дресурата и сами ще се убедите, че за да постигнете добри резултати трябва да накарате кучето да иска да изпълни командата. Това може да се случи с много търпение, постоянство, лакомства и похвали. Физическото насилие и наказанията са абсолютно противопоказни.

Здраве

Видровото гонче е сравнително здрава и издръжлива порода. Представителите й най-често страдат от тазобедрена дисплазия, стомашни и кожни проблеми, възпаления на очите и ушите, различни артрити, склонни са и към натрупване на наднормено тегло. 

Грижа

Видровото гонче се чувства най-добре, ако живее в къща с двор, където да има възможност да е по цял ден навън, да тича и играе. Би могло да свикне на живот в апартамент само при условие, че му се осигури достатъчна физическа активност – поне две по-дълги разходки на ден, както и възможност да потича на воля поне за малко. Тези кучета са чудесни плувци, с радост биха ви придружили на излет до различни водоеми, на преход в планината или в непозната гора. Лесно бихте могли да ги научите да тичат с вас в парка или докато карате колело. 

Тъй като структурата на косъма на тези четириноги е много специална и водонепромокаема, честите бани са абсолютно противопоказни. Не се препоръчва да ги къпете повече от два пъти годишно, желателно е със специален сух шампоан. Внимателно разресвайте козината им веднъж на няколко дни, за да не се сплъстява. Основно инфекциите на представителите на породата идват от очите и ушите им, за това ги проверявайте всеки ден след разходка.

Хранене

Видровото гонче се слави с добрия си апетит, но и със способността си бързо да качва излишни килограми, които могат да повлияят на работата на вътрешните органи. За това от вас зависи да му осигурите балансирано меню, съдържащо всички необходими му витамини, минерали и хранителни вещества, без да има риск животното да преяде. Добре е да му се дава кучешка храна с високо качество, независимо дали е от консерви или суха. Можете да я разнообразявате с различни немазни меса като пуешко, пилешко, телешко, дивеч, агнешко и заешко, както и техните субпродукти, сготвени шийки, хрущяли и дреболийки, различни зеленчуци, твърдо сварени яйца, извара и кисело мляко. Добре ще му се отразят и различни зеленчуци, варен ориз, елда, попарени овесени ядки. Давайте му от време на време да гризе по-големи кокали – полезно е за устната хигиена.

Деца и домашни любимци

Поради големите си размери и вродена непохватност, не е добра идея да оставяте без надзор Отърхаунда и най-малките членове на семейството си. Той определено е по-подходящ за по-големи хлапета. При правилна социализация и най-вече – ако се познават от малки, Видровото гонче не би имало проблем да съжителства с други кучета. Котките и другите по-малки домашни животни обаче, приема като плячка.