Отърхаунд

История

Отърхаундите имат една от най-уникалните истории сред всички британски ловни кучета, като произходът им е тясно свързан вековната практика на Острова за лов на видри. Създадена в Англия още през Средновековието, породата е отглеждана целенасочено, за да се справи с едно доста трудно предизвикателство – улавянето на видри в реки, езера и мочурища, където другите ловни кучета не можели да се справят. По онова време видрите били считани за вредители, защото унищожавали рибните популации – ценен хранителен ресурс за хората. 

Типична английска порода, Отърхаундът или Видровото гонче, както е по-известен, най-вероятно е кръстоска между Блъдхаунд, Елдертериер, Грифон и различни местни Шпаньоли. Кучетата от тази порода са известни с невероятното си обоняние и макар в началото да се специализирали в хващане на видри, откъдето идва и името им (от англ. „otter“ – видра), постепенно се преквалифицирали в ловни кучета, подходящи за преследване на всякакви животни по суша и вода. 

Първите сведения за кучета, наподобяващи Отърхаунд, се срещат още в документи от XI–XII век. По това време в Англия има прекомерна популация на видри, които сериозно застрашавали риболова. За това новосъздадената порода бързо набрала популярност и се радвала на голямо одобрение сред рибари и ловци на Острова. Една от най-забележителните характеристики на тези кучета е способността им да проследяват „студена следа“ (диря, оставена от повече от 10-12 часа) – нещо, което малка част от останалите хрътки умеят.

Снимка: iStock

През XVI и XVII век ловът на видри се превръща в популярен спорт сред британската аристокрация, а Отърхаундите – във верни помощници и участници в него. Способностите на това куче били забележителни – то еможело да издържи часове във вода, да премине през тръстики, реки и блата, без да се отказва от следата – упоритостта му действително елегендарна!

Въпреки тази слава, с настъпването на индустриализацията и промените в екологичната и социалната среда, ловът на видри започва постепенно да губи популярност. От XIX век насетне, практиката става все по-спорна – както поради намаляващата популация на видрите, така и заради нарастващите хуманни движения за защита на дивата природа. През 1978 г. ловът на видри във Великобритания е официално забранен със закон. Така породата, създадена специално за тази цел, се оказва в критично положение – без основното си предназначение и без масов интерес от страна на собствениците на четириноги, тъй като все пак Отърхаундът е голямо, активно и особено куче. 

В началото на XX век, благодарение на усилията на ентусиасти и развъдчици, породата се адаптира частично като домашен любимец и изложбено куче, макар и с ограничена популярност. През 1907 г. се създава първият Отърхаунд клуб в Обединеното кралство, а в САЩ породата е призната от American Kennel Club (AKC) още през 1909 г. Въпреки това, и до днес тя остава изключително рядка. Смята се, че в световен мащаб съществуват не повече от 800–1000 чистокръвни Отърхаунда, като всяка година се раждат едва десетки нови кученца. Това я поставя сред най-застрашените породи в класациите на Kennel Club UK и други международни организации.

Освен с историята си, Отърхаундът впечатлява и с темперамент – макар да е бил създаден за усилен лов, той има дружелюбен, уравновесен и понякога дори комичен характер. Силно социален, с чувство за хумор и любопитство,това куче може да бъде чудесен семеен спътник, стига да му се осигури достатъчно движение и стимули. Това е куче със силен ловен инстинкт и независим дух, затова не е подходящо за неопитни стопани. Обучението му изисква търпение, но не и грубост – Отърхаундът реагира най-добре на положителна подкрепа и работа в екип. Макар да не е типичен „пазач“, той е изключително бдителен и създава силна връзка със семейството си.

Днес малцината собственици на Отърхаунд са истински посланици на породата – те се грижат не само за нейното физическо благополучие, но и за опазването на генетичното ѝ разнообразие. Организации във Великобритания и САЩ работят активно за насърчаване на отговорното развъждане, участието в изложби и включването на породата в програми за редки породи. Благодарение на техните усилия, Отърхаундът все още има своето място в света на кучетата – макар и далеч от светлините на прожекторите.

Снимка: iStock

Външен вид

Стройно куче с добре развита мускулатура и дебела кожа. Характерния си вид дължи на твърдите, достатъчно плътни покривни косми. Има добре развит подкосъм, обилно покрит със секрета на мастните жлези, което го прави водонепроницаем. Мъжките представители на породата достигат внушителните 65 см и тегло над 50 кг, а женските – до около 60 см и тегло от средно 32 кг. Главата на тези кучета е непропорционална на тялото, по-голяма и покрита с дълга козина. 

Муцуната е издължена, носът – черен, а очите почти не се виждат. По-дългите косми, които ги закриват обаче, не бива да се подстригват, защото това може да увреди дългосрочно зрението на кучето. Тялото е едро и издължено, гръдният кош – добре развит, коремът – прибран. Опашката е дълга, покрита с гъста козина, носи се отпусната. На цвят окраската на Видровото гонче е най-често сива, пшеничена, черна с подплащници, синкава, кафява или червеникаво-кафява.

Характер

Отърхаундът е много дружелюбно, лоялно и привързано към семейството си куче. Той обича всички вкъщи, но не е твърде любвеобилен – да, ще ви се зарадва, когато се прибирате от работа, но едва ли би дошъл да се гушка при вас, докато гледате телевизия или четете, например. Неговата независимост произтича от ловното му предназначение, а твърде приятелското му отношение към непознатите хора, го прави лош, но за сметка на това доста шумен пазач. Социализацията с други хора и кучета се отразява добре на представителите на породата – водете ги от малки с вас на оживени и шумни места.

Обучението на тези кучета може да се окаже известно предизвикателство за хора без опит. Интелигентни, но с независим характер, те ще проявят инат по време на дресурата и сами ще се убедите, че за да постигнете добри резултати трябва да накарате кучето да иска да изпълни командата. Това може да се случи с много търпение, постоянство, лакомства и похвали. Физическото насилие и наказанията са абсолютно противопоказни.

Здраве

Видровото гонче е сравнително здрава и издръжлива порода. Представителите й най-често страдат от тазобедрена дисплазия, стомашни и кожни проблеми, възпаления на очите и ушите, различни артрити, склонни са и към натрупване на наднормено тегло. 

• Дисплазия на тазобедрената става

Едно от най-разпространените заболявания при Отърхаунда е дисплазията на тазобедрената става – наследствено състояние, при което бедрената кост не се напасва правилно в ставната ямка на таза. Това може да доведе до болка, куцота, затруднено движение и прогресивна дегенерация на ставата. Поради големия си ръст и тегло, Отърхаундите са особено уязвими към това заболяване. Симптомите често се проявяват още в ранна възраст, а диагнозата се потвърждава чрез рентгенови снимки. Макар че състоянието може да се управлява с медикаменти, физиотерапия и контрол на теглото, в по-тежки случаи се налага хирургическа намеса. Отговорните развъдчици изследват родителските кучета, за да намалят риска от предаване на HD на потомството.

Снимка: iStock

• Епилепсия

Отърхаундите са предразположени към идиопатична епилепсия – хронично неврологично заболяване, характеризиращо се с повтарящи се гърчове. Епилепсията обикновено се проявява между 6 месеца и 5 години възраст, и макар причината често да остава неясна, тя се счита за наследствена при тази порода. Гърчовете могат да варират от леки до тежки, а в някои случаи да бъдат животозастрашаващи. Въпреки това, при правилна медикаментозна терапия, повечето кучета с епилепсия могат да водят пълноценен живот. Важно е стопаните да наблюдават редовно животното и да водят дневник за пристъпите, за да подпомогнат ветеринарния контрол.

• Подуване и превъртане на стомаха

Това остро и потенциално фатално състояние, познато още като „усукване на стомаха“, засяга предимно едри и дълбокогръдни породи като Отърхаунда. То се случва, когато стомахът се напълни с газове и се завърти около оста си, блокирайки кръвоснабдяването и възпрепятствайки изхода на съдържанието. Това може да доведе до шок и смърт, ако не се вземат спешни мерки. Симптомите включват подут корем, опити за повръщане без резултат, безпокойство и колапс. Профилактиката включва хранене с няколко малки порции дневно, избягване на упражнения непосредствено след хранене и прилагане на превантивна операция (гастропексия) при рискови животни.

• Хипотиреоидизъм

Това е често срещано хормонално разстройство, при което щитовидната жлеза произвежда недостатъчно количество тиреоидни хормони. В резултат кучето може да изглежда апатично, да напълнява без видима причина, да развие кожни проблеми, загуба на козина и непоносимост към студ. Хипотиреоидизмът при Отърхаундите обикновено се проявява в средна възраст и се диагностицира чрез кръвни тестове. С правилна терапия – обикновено включваща дневен прием на синтетичен хормон левотироксин – състоянието е напълно управляемо.

• Тежки кожни и ушни инфекции

Поради дългата, гъста и мазна козина, както и провисналите уши, Отърхаундите са предразположени към кожни и ушни възпаления. Влага, натрупване на бактерии и дрожди, особено след плуване, могат да доведат до дерматити, горещи точки, сърбеж, неприятна миризма и ушни инфекции. Редовната поддръжка на козината, подсушаването след разходки във вода и почистването на ушите са важна част от профилактиката. Стопаните трябва да следят за признаци като зачервяване, разчесване и накланяне на главата, и при нужда да потърсят ветеринарен съвет.

• Наследствени бъбречни заболявания

Макар и по-рядко, при Отърхаунда се наблюдават случаи на наследствени нефропатии – бъбречни заболявания, които могат да се развият в ранна възраст и да прогресират до бъбречна недостатъчност. Това състояние често е трудно за диагностициране в начален етап, но може да се прояви чрез симптоми като прекомерно уриниране, жажда, загуба на апетит и летаргия. Засегнатите животни често се нуждаят от специална диета и медикаменти. Затова генетичният скрининг на родителите преди разплод е изключително важен.

• Ниска популация и рискове от инбридинг

Поради изключително ограничената популация на Отърхаунда, породата е застрашена от проблеми, свързани с генетичното разнообразие. Това повишава риска от унаследяване на рецесивни заболявания и имунни дефицити. Международните клубове и развъдчици работят съвместно, за да проследяват родословията и да избягват близкородствени кръстоски. 

Грижа

Видровото гонче се чувства най-добре, ако живее в къща с двор, където да има възможност да е по цял ден навън, да тича и играе. Би могло да свикне на живот в апартамент само при условие, че му се осигури достатъчна физическа активност – поне две по-дълги разходки на ден, както и възможност да потича на воля поне за малко. Тези кучета са чудесни плувци, с радост биха ви придружили на излет до различни водоеми, на преход в планината или в непозната гора. Лесно бихте могли да ги научите да тичат с вас в парка или докато карате колело. 

Тъй като структурата на косъма на тези четириноги е много специална и водонепромокаема, честите бани са абсолютно противопоказни. Не се препоръчва да ги къпете повече от два пъти годишно, желателно е със специален сух шампоан. Внимателно разресвайте козината им веднъж на няколко дни, за да не се сплъстява. Основно инфекциите на представителите на породата идват от очите и ушите им, за това ги проверявайте всеки ден след разходка.

Хранене

Видровото гонче се слави с добрия си апетит, но и със способността си бързо да качва излишни килограми, които могат да повлияят на работата на вътрешните органи. За това от вас зависи да му осигурите балансирано меню, съдържащо всички необходими му витамини, минерали и хранителни вещества, без да има риск животното да преяде. Добре е да му се дава кучешка храна с високо качество, независимо дали е от консерви или суха. Можете да я разнообразявате с различни немазни меса като пуешко, пилешко, телешко, дивеч, агнешко и заешко, както и техните субпродукти, сготвени шийки, хрущяли и дреболийки, различни зеленчуци, твърдо сварени яйца, извара и кисело мляко. Добре ще му се отразят и различни зеленчуци, варен ориз, елда, попарени овесени ядки. Давайте му от време на време да гризе по-големи кокали – полезно е за устната хигиена.

Деца и домашни любимци

Поради големите си размери и вродена непохватност, не е добра идея да оставяте без надзор Отърхаунда и най-малките членове на семейството си. Той определено е по-подходящ за по-големи хлапета. При правилна социализация и най-вече – ако се познават от малки, Видровото гонче не би имало проблем да съжителства с други кучета. Котките и другите по-малки домашни животни обаче, приема като плячка.