Пинчер

История

Мини пинчерът произлиза от Германия, а първото споменаване е на породата датира от 1471 година. Тогава тези кученца били известни под името Дългокосмест териер, а основното им предназначение било да се грижат в конюшнята на няма гризачи. През XIX век добиват по-голяма популярност и като компаньони, а през XX век започва по-масовата селекция на породата. Малките им размери, непретенциозност и любвеобилност бързо ги превръщат в любими стайни кучета за семейства по целия свят. 

Днес повечето хора са свикнали под Пинчер да възприемат главно Мини Пинчера, макар че съществуват и други разновидности на породата като Доберман пинчера, Афенпинчера и Стандартният пинчер.

Външен вид

Мини пинчерът изглежда като класическия Немски пинчер, но по-малък като размер. Има добре развита мускулатура и костна система. Походката му е с елегантна, с високо вдигнати крака и глава. Достига до 30 см височина и тегло до 6 кг, независимо от пола на кучето. Главата им е клинообразна, носът и устните са черни. 

Мини пинчерът е малко куче, но има много силни челюсти, които са предназначени за лов на плъхове и мишки. Ушите са високо изправени, очите са с овална форма, тъмни на цвят. Клепачите им също са тъмни. Опашката има сърповидна форма. Козината е къса, блестяща и гладка. Като цвят може да бъде черна с бели или рижави петна, или червеникава.

Характер

Мини пинчерите, подобно на доберманите, са добри и верни пазачи. Въпреки малкия си размер, те имат много силен лай, който вдъхва респект у недоброжелатели. По характер са дружелюбни, но също така независими, упорити и своенравни. Общителни и предани са към стопаните си, подхождат резервирано и дори нападателно към непознати. Ранната социализация би се отразила добре на представителите на породата, защото не са особено приятелски настроени към други кучета. Пинчерите не понасят добре да са дълго време разделени от стопанина си. Периодите на самота могат да развият у тях деструктивно поведение – взимайте ги с вас, те не биха имали нищо против дори да ги разнасяте в чанта цял ден, стига да сте заедно!

Тези малки кученца са интелигентни, но в същото време много инатливи и своенравни. Нужно е обучението им да започне от най-ранна възраст, като се започне с основните команди. Добре е дресурата да е последователна, но не повече от 10-15 минути на ден, за да не се отегчи животното. Най-добре да е под формата на игра, а за добре свършената работа задължително награда или похвала!

Здраве

Мини пинчерите са предразположени към прогресивна дегенерация на ретината, диабет, дистофия на роговицата, проблеми с бъбреците, глаукома, обръщане на клепача, катаракта. В редки случаи могат да развият и епилепсия.

Грижа

Пинчерите са активна и игрива порода, която има нужда от ежедневно движение. Представителите й чудесно се адаптират към живот в апартамент, но поне два пъти дневно е необходимо да ги разхождате, за да изхабят запасите си от енергия. В градска среда е желателно да са на повод. От една страна, защото са много любопитни и лесно могат да се загубят, тръгвайки по дадена миризма. Другото ключово е, че Пинчерите са доста безразсъдно смели животинки и не биха се поколебали да отвърнат на друго, по-голямо от тях куче, ако преценят, че е заплаха.През зимата задължително извеждайте кученцето с подходящо палто, а през лятото най-добре е разходките да са през по-хладните часове на деня. 

Козината на пинчера се поддържа сравнително лесно, нужно е един път седмично да бъде разресвана, за да не се сплъсти. За да избегнете козината да изгуби блясъка си, не е препоръчително да се къпе повече от три пъти годишно. Редовно подрязвайте ноктите, щом започнат да „щракат“ по земята, проверявайте ушите и очите, за да избегнете възможни инфекции.

Хранене

Изключително важно е Мини пинчерът да се храни балансирано, тъй като представителите на породата са предразположени към затлъстяване.Най-добре е да се спрете на кучешка храна, премиум клас, суха или от консерва. Можете да я разнообразявате с натурални продукти като различни крехки меса, сготвени хрущяли и субпродукти, различни зеленчуци, твърдо сварени яйца и извара. Не е желателно да давате на Пинчера пържени, солени, тестени или мазни храни. Тъй като тези четириноги имат бърз метаболизъм, но малък стомах, е добре да се хранят три пъти на ден в малки порции.

Деца и домашни любимци

Мини пинчерите са много интелигентна, но своенравна порода. Разбира се много добре с деца, като предпочитанията са им към по-големите членове на семейството. Подходящи са и за възрастни хора, които живеят сами.Що се отнася до други кучета обаче, нещата са доста по-различни. Пинчерите трудно съжителстват с четириноги, като единственият вариант е ако са израснали заедно. В противен случай те ще се опитват да налагат доминантния си характер, а това може да има крайно неприятни последици. Не се разбират добре с котки, а с по-дребни гризачи не е препоръчително да ги оставяте сами – все пак породата е селектирана за лов именно на тях.