3 от най-честите поведенчески проблеми при малките породи кучета

С топаните на малки кучета добре знаят, че при домашните им любимци често се наблюдават нежелани поведенчески проблеми като ръмжене и хапане. Дали обаче разбираме правилно причините, поради които иначе любвеобилните мъници действат по този начин?

Пазенето на ресурси, лаенето и основаното на страх поведения са сред трите най-често срещани при малките породи четириноги. Преди да започнем да анализираме причините за този тип реакции обаче, предлагаме ви един малък тест: Поставете се за миг на мястото на домашния си любимец. Представете си, че живеете едва на 20-30 см от земята. А сега се замислете - дали перспективата ви за света няма да бъде доста уязвима и да сте изплашени, защото всичко наоколо – било то човек или друго четириного, е доста по-голямо от вас? 

Снимка: iStock

Какво имаме предвид, когато казваме малко куче? Някои от най-популярните дребни породи четириноги варират в размери, но визираме Померани, Чихуахуа, някои териери и пудели. 

Много от стопаните на подобни домашни любимци не се грижат за добрата им социализация, не обучават и не осигуряват достатъчно упражнения на питомците си, както правят собствениците на по-едри четириноги. Те смятат, че по-малките породи не се нуждаят от всичко това, когато всъщност ситуацията е точно обратната.

Не бива да забравяме, че едно куче си е куче, независимо от размера му. Ако не отделяме време за дресура и не даваме възможност на домашния си любимец да общува с други четириноги, ние му правим много лоша услуга.

И не се замисляме, че е много по-трудно да се отучи едно животно от нежеланото поведение в последствие. 

Снимка: iStock

Предлагаме ви заедно да разгледаме някои от тези проблеми, за да разберем по-добре поведението на малките кучета. За да им помогнем да почувстват облекчение от страха, безпокойството и стреса, които стоят в основата му. 

Разбиране на проблемите с поведението при малките кучета

„Хората често правят неща, които по невнимание засилват страха и безпокойството у малките домашни любимци, малцина обаче действително осъзнават собственото си поведение“, коментира Лаура Нативо, дресьор на кучета и експерт по начина на живот на домашни любимци пред Американския киноложки клуб.

Поведение, основано на страх

Ако, например, вдигате на ръце кучето си всеки път, когато към вас се приближи нещо страшно за животното като друго четириного, силен звук, велосипедист или скейтбордист, вие един вид му казвате, че това е нещо, от което действително има причина да се бои. Това се случва съвсем несъзнателно, често – без стопаните дори да осъзнават въздействието, което този жест има върху питомеца им – създавайки страх, когато най-вероятно няма нищо, за което кучето да се страхува или тревожи.

Снимка: iStock

Поведението е функция на емоцията. Кучетата са чувствителни същества, които използват езика на тялото, за да покажат как се чувстват. Когато не са разбрани правилно, това се превръща в поведение. 

По-фините начини, по които кучетата изразяват емоциите на страх, включват:

• Гледане настрани
• Облизване на устните
• Прозяване

Ако се почувства неразбрано, животното изпитва нужда да стане по-голямо в комуникацията си, един вид – да привлече още внимание, поради което възникват следните поведения:

• Ръмжене
• Лай
• Хапане

Хроничният страх и стрес са основната причина за нежелано поведение като агресия и лай. Това е функция на емоционалното състояние на всички животни. Когато стопаните не знаят, че поведението на домашните им любимци е единственият начин те да изразят емоциите си, на кучетата не им остава друг избор, освен да станат по-големи. 

Снимка: iStock

Те могат да започнат да ръмжат или да лаят, а ако отново бъдат игнорирани или по-лошо – коригирани чрез викове или задържане на устата им затворена, последствията могат да са още по-неприятни. Помнете – неразбраното куче иска да стане още по-забележимо, а това в даден момент неминуемо води до агресия, нападение и съответно - ухапване. 

Опазване на ресурсите

Пазенето на ресурси е често срещано поведение при много кучета, но се наблюдава доста често при малките четириноги. Те са склонни да охраняват своите стопани точно, както го правят с кокалите или купата си с храна. В техните очи те просто пазят своя ресурс – своя човек.

Често хората виждат това като защита, но всъщност не се случва точно това, а по-скоро животното казва нещо като: „Това е моят стопанин и не искам да го споделям с никой!“

Снимка: iStock

Например, когато съпругът се опитва да легне в леглото, докато стопанката на кучето е вече под завивката, спи или чете, кучето може да изръмжи на мъжа й. Друг често срещан сценарий – когато четириногото лежи, удобно настанено в скута на своя човек и някой идва да седне до него. Това животното може да повдигне устни, да изръмжи или да се оттегли. И тук не говорим за защита, а по-скоро за нещо от типа: „Не, това е моето пространство, махни се“. 

Това държание се подсилва по невнимание от стопанина, който се смее или премества кучето по-близо до себе си, далеч от другия човек. Животното е доволно – то е успяло да опази ценния си ресурс – собственика, дивана и тн. 

За да спрете това поведение, необходимо е да действате като екип с половинката си или с близък приятел. Организирайте си среща и го предупредете да не обръща внимание на домашния ви любимец. Дайте му лакомства с висока стойност, преди да започне предпазливото поведение. Накарайте другия човек да почерпи животното, докато все още няма реакция от негова страна. Когато поведението започне, спрете лакомствата и създайте повече разстояние помежду им. Когато животното се успокои, започнете отново с лакомствата. Идеята е да се промени асоциацията от охрана към това, че когато има наблизо друг човек, то кучето ще получи лакомство.

Снимка: iStock

Как да помогнем на малкото куче да спре да лае

Лаенето е предшественик на ухапването и също така е начинът на дребните кучета да кажат: „И аз искам да бъда част от действието“. Мислете за този вид джафкане като реакция, основана на страх, а не на агресия, а най-добрият подход е да не му обръщате внимание.

Това поведение най-вероятно е започнало, защото е било неволно подсилено. Игнорирайте го активно като ставате и правите нещо друго, а когато шумът спре, върнете се в позицията си, преди лаенето да започне.

Снимка: iStock

Изброените нежелани поведения могат лесно да бъдат смекчени, ако дадем на всички кучета, независимо от това колко са големи или малки, вниманието и времето, които са им необходими, за да се почувстват сигурни и защитени. Така че да могат да живеят и да се развиват спокойно в доминирания от свят хора.