Той фокс териер

История

Той Фокс са едни от малкото представители на шареното семейство на териерите, които могат да се похвалят с изяло американски произход. Породата е създадена в началото на 20 век, а основното ѝ предназначение било борба с плъховете. За да се постигне желаният размер и тип на кучето, в селекцията му са включени мини Фокс териери, Манчестър териери, Италиански хрътки и Чихуахуа.

Интересното при тези териери е, че въпреки миниатюрния си размер, Той Фокс не са загубили класическите си териерски черти – смелост, упоритост и способността да реагират светкавично в нови ситуации. Това ги прави не само страхотни кучета-компаньони, но и отличен избор за хора, които обичат активния начин на живот, но нямат възможност да отглеждат по-голямо куче. Важно е да отбележим, че като типични териери те имат силен ловен инстинкт, които могат да демонстрират дори в домашна обстановка – например, гонейки играчки с невероятна скорост или защитавайки дома си с удивително гласовит лай. 

Външен вид

Той териерите са дребни кученца, като достигат височина най-често между 25-29 см, а теглото им е около 3 – 3,5 кг, независимо от пола им. Главата е малка и кръгла, с големи, най-често тъмни и изразителни очи. Ушите са едри, с триъгълна форма, сочат напред. Челото е изпъкнало, муцуната – леко издължена. Тялото е изящно, малко и хармонично, крайниците – дълги, стройни и мускулести. Опашката е поставена високо, в миналото се купира. Козината е къса, обикновено окраската е трицветна – бял фон с черни, кафяви или рижави петна. Около врата е малко по-дълга, образувайки яка.

Характер

Той териерите са много любвеобилни, живи, игриви и интелигентни малки кученца, които чудесно се вписват в живота на всички членове на семейството ви. Много лоялни и силно привързани към стопанина си, те са готови на всичко за него и въпреки малкия си размер ще се постараят със силен лай да ви предупредят за всичко, което привлече вниманието им и е евентуална заплаха за вас. Към непознати са по-скоро резервирани, макар и никога да не биха проявили агресия. Представителите на породата съзряват късно, а това предполага, че винаги са готови за игри и забавления! Не ги оставяйте задълго и често сами – скуката, съчетана с чувството, че са изоставени, може да развие у тях деструктивно поведение.  Ранната социализация е важна, за да израсне кучето пълноценно – водете го с вас на гости, до магазина, по оживени паркове и алеи.

По своята същност Той Фокс териерите са социални и активни кучета. Те обичат да бъдат център на вниманието, често са готови да направят всичко, за да заслужат похвала или поощрение от любимия си човек и обожават да участват в семейни активности. 

Въпреки дружелюбната си природа, Той Фокс териерите притежават типичния за това семейство дух на независимост. Това понякога може да ги направи малко твърдоглави, особено ако не са социализирани от ранна възраст. Въпреки това, правилният подход, съчетан с положително обучение, бързо постига чудеса – те реагират добре на ясно поставени граници и последователна рутина.

Още от времето на фермите Той Фокс териерът е създаден като работно куче – пъргав, ловък и със силен ловен инстинкт. Дори днес, въпреки че повечето от тях живеят в домашна обстановка, този инстинкт остава вкоренен. Те могат да гонят бързи движещи се обекти – котки, гълъби, играчки, което изисква внимателно наблюдение при разходки без повод. 

Обучението на тези симпатични мъници е много лесно и приятно както за собственика им, така и за самите кучета. По природа интелигентни, с правилните похвали и поощрения, те ще направят всичко, за да зарадват стопанина си. Силният им характер може да ги накара да проявят инат по време на дресурата, но в такива моменти е необходимо да подходите с увереност и спокойствие, в никакъв случай с физическо насилие и наказания. Ако обидите по такъв начин кучето, то може да се засегне и да откаже да участва в обучението занапред. 

Здраве

Той териерите страдат от редица генетично обусловени заболявания, сред които некроза на шийката на бедрената кост, хипотиреоидизъм, усукване на колянната капачна и дерматит. Възможно е представителите на породата да имат и различни хранителни алергии - най-често към зърнени култури или различни вещества. Тези кучета лесно настиват, а оттам следват и проблеми с дихателната система. Чувствителни са и към ухапвания от насекоми като пчели и оси, например. 

• Луксация на капачката (пателарна луксация)

Това е често срещано ортопедично състояние при малките породи, включително Той Фокс териерите. При него колянната капачка (пателата) се измества от нормалната си позиция, което причинява накуцване, внезапно вдигане на крак по време на ходене или дори болка. Състоянието може да бъде вродено и да варира от леко до тежко. В по-леките случаи кучето може да се справя добре без хирургическа намеса, но при по-сериозните може да се наложи операция.

• Болест на Пертес

Това е дегенеративно заболяване на тазобедрената става, при което се нарушава кръвообращението към главата на бедрената кост. В резултат костта започва да се разпада и води до куцота, болка и мускулна атрофия на засегнатия крак. Заболяването се проявява най-често при млади кучета между 5 и 12-месечна възраст. Лечението обикновено изисква хирургическа интервенция и последваща рехабилитация.

• Проблеми със зъбите и венците

Поради малкия си размер, Той Фокс териерите са предразположени към натрупване на зъбен камък, гингивит и пародонтоза. Без добра устна хигиена тези състояния могат да доведат до загуба на зъби и дори до вторични инфекции, които да засегнат органи като сърцето и бъбреците. Препоръчва се редовно почистване на зъбите у дома, както и профилактични прегледи при ветеринар.

• Хипотиреоидизъм

Това е хормонално разстройство, при което щитовидната жлеза не произвежда достатъчно тиреоидни хормони. Симптомите включват летаргия, наддаване на тегло, загуба на козина и кожни проблеми. Диагностицира се чрез кръвни изследвания, а лечението се състои в ежедневно даване на хормонални таблетки през целия живот на кучето.

• Алергии (атопичен дерматит)

Той Фокс териерите могат да страдат от кожни алергии, предизвикани от околната среда (прашец, прах, плесени), храни или ухапвания от бълхи. Типичните признаци включват сърбеж, облизване на лапите, зачервявания и кожни инфекции. Контролът на алергиите изисква комплексен подход – от избягване на алергените до прилагане на антихистамини или имунотерапия.

• Глухота

Някои представители на породата могат да бъдат глухи още от раждането. Това се среща по-често при индивиди с големи бели петна по главата или с изцяло бяло оцветяване. Глухотата може да бъде едностранна или двустранна и обикновено се установява чрез специализирани слухови тестове. Въпреки това, глухите кучета могат да водят пълноценен живот, стига обучението им да бъде адаптирано към визуални команди.

• Луксация на лещата 

Това е очно заболяване, при което лещата на окото се измества от естественото си положение. Състоянието може да причини болка, зачервяване и дори слепота, ако не бъде лекувано навреме. Породата е генетично предразположена към това състояние, което прави рутинните профилактични прегледи още по-важни. 

• Епилепсия

Идиопатичната епилепсия е неврологично състояние, което се проявява с повтарящи се пристъпи без установима външна причина. При Той Фокс териерите това не е често, но все пак се наблюдава при някои линии. Пристъпите могат да бъдат кратки или по-дълги, и макар и да са плашещи, в много случаи се контролират успешно с медикаменти, предписани от ветеринар.

Грижа

Типичен териер, Той кипи от енергия, като може да се отглежда какво в апартамент, така и в къща с двор. При всички положения обаче, е необходимо да му отделяте време за разходка навън, най-добре – съчетана с игри и възможност да потича на воля. Лесно ще го научите да тича до вас в парка докато правите джогинг, карате колело или ролери. Водете го и сред природата, в планината – опознаването на нови терени в компанията на стопанина му е истинско удоволствие за тези териери! Силно развитият им ловен инстинкт налага да ги водите на повод в града, защото рискуват да се изложат на опасност, тръгвайки по някоя следа или миризма. Представителите на породата са хиперкативни, а това може да е опасно в горещините, за това по-добре е през топлите месеци разходките да са в по-хладните часове на деня. 

Късата козина на Той териера няма нужда от ежедневни грижи – достатъчно е да я минавате в ръкавица или влажна кърпа веднъж на няколко дни, за да отстраните мъртвите косъмчета. Къпането най-добре да е 3-4 пъти годишно. Редовно проверявайте ушите и очите, за да избегнете инфекции, подрязвайте и ноктите, ако започнат да „щракат“ по пода. През зимата задължително обличайте кучето с подходяща дрешка, за да не настине.

Хранене

Поради специфичните възможни алергични реакции, е необходимо напълно да изключите от менюто на Той териера всички зърнени култури, както и продукти, съдържащи соя. Най-добре е да давате на кучето висококачествена кучешка храна, суха или от консерви, съчетана с различни натурални продукти като нетлъсти меса, сготвени субпродукти, хрущяли, заленчуци, обезкостена риба – веднъж седмично, твърдо сварени яйца, извара и кисело мляко. Не се препоръчва да давате на тези дребосъци кокали, мазни или солени храни, колбаси с подправки или пушени, сладко или пържено. Най-добре е храненията да са две, като прибирате между тях паницата на кучето. 

Деца и домашни любимци

Той териерът се препоръчва за семейства с малко по-големи деца, над 8-9 годишна възраст. Има шанс по-малките да наранят в игрите си крехкото куче, докато с порасналите хлапета то може да тича и играе с часове. Силно доминантния му характер и желанието да е център на внимание могат да направят съжителството с други кучета проблемно, възможни са и прояви на ревност от страна на териера. Като цяло те предпочитат цялата любов на стопанина им да е само за тях. Съжителстват добре с котки и по-дребни домашни животни, ако са израснали заедно.