Уелски териер

История

Това е една от най-старите породи териери. От открити рисунки може да се съди, че Уелският териер почти не се е променил, съхранявайки до наши дни външния си вид, характера и специфичната си окраска. Името му подсказва, че неговата родина е Уелс, където той е използван за широк спектър от дейности – от куче за охрана до неповторим ловец на видри, лисици и язовци. 

Някога тези кучета са били известни като Староанглийски териери, както и като Черно-кафяв твърдокосмест териер. 

Външен вид

Ниско и компактно куче, с елегантни форми и атрактивна окраска. Независимо от пола си тези териери достигат до 39 см височина и тегло около 9 кг. Главата е дълга, но симетрична, черепната част е плоска между ушите. Стопът не е силно изразен. Муцуната е съразмерна с дължината на черепната част. Очите са малки и дълбоко поставени, тъмни на цвят, със съсредоточен израз, а ушите – поставени сравнително високо, малки с V-образна форма, стоят увиснали напред и прилягат към скулите. Челюстта е силна, зъбите – здрави и симетрични. Шията – здрава, гръдният кош – добре развит, коремът – прибран. Крайниците са мускулести и прави. Опашката е поставена сравнително високо, носи се леко наклонена. Козината на тези териери е твърда, гъста и плътно прилягаща. Възможните цветове са много, но най-предпочитаните са черен с рижо-кафяви подплащници и сиво-черен с рижо-кафяви подплащници.

Характер

Уелският териер е весело, игриво и интелигентно куче, което сякаш винаги е в добро настроение, готов за игри и нови предизвикателства. Силно се привързва към семейството си и е с доста по-спокоен темперамент спрямо другите познати ни териери. Лоялен и верен, той е чудесно семейно куче и отличен спътник на своя човек. Веселият му, закачлив и ненатрапващ се характер предполага ранна социализация – за да се разгърне напълно и в целия си блясък. Тези кученца бързо завързват нови приятелства, където и да отидат. Като типични териери те не осъзнават размерите си и са готови да се опълчат на доста по-големи от тях четириноги, ако се усетят предизвикани или заплашени. Към непознати подхождат резервирано и недоверчиво, което ги прави чудесни пазачи, които със силния си лай ще ви предупредят за всеки звук или шум, който предизвика интереса им. 

Независимият им, горделив нрав прави обучението на тези териери една идея по-трудно, особено за хора без опит. Това е така, защото те бързо схващат и разбират командите ви, но сами преценяват кога да ги изпълнят. Необходими са ви постоянство, последователност и упоритост, за да постигнете напредък в дресурата. Добри резултати би имало само чрез поощрения с похвали и лакомства, никога – чрез физическо насилие или наказания. Постарайте се обучението да преминава под формата на игра и да не е по-дълго от 10-15 минути на ден, за да не се разсее животното.

Здраве

Уелският териер е издръжливо куче, което се радва на сравнително добро здраве. Сред най-честите заболявания, от които представителите на породата страдат, са възпаления на очите, първична луксация на обектива, прогресивна атрофия на ретината и глаукома. Възможни са и някои алергии, както и наследствена епилепсия.

Грижа

Уелският териер е много активно и жизнерадостно куче, пълно с енергия. Породата е подходяща за хора с активен начин на живот, тъй като това четириного иска много игри, забавления, разходки и лудории, заедно със стопаните си, разбира се! 

Независимо дали го отглеждате в къща с двор или в апартамент, трябва да намирате поне два часа на ден за разходки, най-добре съчетани с различни активности и възможност кучето да потича на воля поне за малко. Водете го често на походи в планината, в гори и сред природата – това е истинско приключение за Уелския териер и той ще го оцени, като ви заобича дори още повече! Представителите на породата не обичат да са сами и от скука могат да започнат да правят бели – постарайте се да не ги оставяте за дълго, а за да ангажирате вниманието им ги обградете с играчки. 

Козината на Уелския териер няма нужда от специална поддръжка – достатъчно е да я разресвате веднъж на няколко дни, за да се освежи и да не се сплъстява. Чести бани не са необходими – повече от 3-4 пъти къпане на година е достатъчно. Редовно проверявайте очите и ушите на любимеца си, за да избегнете развитие на инфекции, подрязвайте и ноктите, когато започнат да „щракат“ по пода. Като повечето териери, и Уелският е склонен към натрупване на плака и зъбен камък – съблюдавайте за устната хигиена на кучето и редовно почиствайте зъбите му.

Хранене

Тези териери не са претенциозни към храната и с радост ще хапнат както кучешка, суха или от консерви, така и натурална, приготвена от вас. Поради специфичните им алергии, най-добре е да не им давате продукти, съдържащи соя или други по-известни алергени – ако се налага направете консултация с вашия ветеринар. Можете да давате спокойно на Уелския териер различни немазни меса и субпродукти, като се въздържате от свинско и овнешко. Разнообразявайте с дреболийки, хрущяли и по-едри кокали (без тръбни), твърдо сварени яйца, извара, кисело мляко, различни готвени или сурови зеленчуци, варен ориз или елда, попарени овесени ядки. Не се препоръчва да давате на кучето солени или пържени храни, салами и колбаси, картофи, бобови и соеви култури, тестени и сладки храни.

Деца и домашни любимци

Уелският териер е чудесно семейно куче. Той е верен приятел в игрите на по-големите деца и спокоен компаньон на по-малките. Можете да сте напълно спокойни, че той никога не би наранил хлапетата. С други кучета и котки съжителства добре, сприятелява се бързо, няма проблеми и да живее под един покрив с по-малки животни като зайци, порове или канарчета.