Прекарването на време с куче увеличава мозъчната активност, твърди проучване

Н ие, а предполагаме – и вие, обичаме да прекарваме време с домашния си любимец. Независимо дали се касае за разходка, игра или просто да стоим сгушени с кучето си на дивана, с интересна книга и чаша чай в ръка – присъствието на косматия ни другар прави всичко по-уютно!

Оказва се обаче, че освен приятно, прекарването на време с кучета повишава мозъчната ни активност. Учудващо (или не чак толкова), изследването доказва, че дори взаимодействието с плюшено животно може да има положителен ефект върху човешкия мозък. Но резултатите от него недвусмислено сочат, че нищо не може да замести качествено прекараното време с косматия ви другар. 

Снимка: iStock

Публикувано в PLOS One, изследването се стреми да подобри разбирането ни за взаимоотношенията между хората и животните, като анализира свързаните с тях ефекти върху мозъка ни. 

Любопитното е, че проучването разкрива повишена активност в префронталния кортекс, свързана с вниманието и вземането на решения. Тази област в мозъка е и основен център на сложен когнитивен контрол, който ни помага да формираме нашите личности и възприятия.

И накрая, проучването показва, че времето, прекарано с животни, може да повиши нивата на ендрофин и окситоцин – известни като химикалите, носещи ни „добри усещания“. И обратното – участниците в изследването са показали и по-ниски нива на хормоните на стреса.

Снимка: iStock

Науката зад гушкането

В цитираното проучване изследователи от Базелския университет в Швейцария са помолили 21 субекта да преминат през шест сесии, включващи истинско куче и плюшен лъв на име Лео. Всички участници в експеримента не са имали история, свързана с фобия от кучета или алергии към домашни любимци. Трите щастливи кучета включвали представители на породите Джак Ръсел териер, Голдън ретривър и Голдъндудъл, пишат от PsyPost.

Всяка сесия е включвала пет фази. В първата от тях субектите е трябвало да се взират в празна стена в продължение на две минути. Във фаза две – пред погледа им заставали или кучето, или плюшения лъв, но поставени на известно разстояние. По време на следващите етапи хората постепенно се приближавали достатъчно близо, за да докоснат или животното, или Лео. И накрая, във фаза пет, субектите се върнали отново на изходна позиция, взирайки се в стената.

Снимка: iStock

Връзката между кучетата и мозъчната дейност

По време на сесиите изследователите са използвали близка до инфрачервената спектроскопия, за да отчетат мозъчната активност на своите субекти. По-точно, инструментите измервали количествата наситен с кислород хемоглобин – жизненоважен кръвен протеин, придвижващ се до различни области на мозъка. Не е изненадващо, че резултатите от експеримента показали, че субектите са по-внимателни към животните, когато се приближат. За сравнение, близките срещи с Лео не са дали толкова интензивен резултат, както тези с живо куче.