7 причини защо кучетата се държат агресивно едно към друго

А гресията между кучетата е нормална и естествена сред дивите животни. Това поведение служи за много важни цели – от установяване на йерархия в глутницата до защита на потомството и самосъхранение. За вашето куче показването на агресивен език на тялото, включващ ръмжене, оголване на зъби и дори щракване, насочени към друго четириного, има социален смисъл в определени ситуации, пишат от Американския киноложки клуб.

Снимка: iStock

В повечето случаи две кучета могат да преодолеят различията си, без да ескалират до битка. Ако установите обаче, че агресивните реакции на четириногия ви другар са чести, крайни и ирационални, време е да се консултирате със специалист.Има няколко най-чести причини за агресия при кучетата, но тези 7 най-често водят до конфликти. 

• Страх

Страхът е най-честата причина кучетата да се държат агресивно към себеподобните си. Основаните на страх реакции могат да бъдат причинени от липса на социализация, история на негативни преживявания с други кучета или базирано на наказание обучение/злоупотреба от предишни собственици. 

Снимка: iStock

Когато едно куче се чувства притиснато в ъгъла от друго, то е принудено да реагира с подчинение или агресия, тъй като бягството не е опция. 

• Болка

Агресията към друг домашен любимец може да бъде издайнически знак, че кучето изпитва болка. Ако косматият ви другар обикновено е приятелски настроен, обича да лудува и да си играе с останалите четириноги, но внезапно стане сприхав и бърза да избухне, той може да страда от артрит или по-сериозно заболяване. Винаги е добре да се да се консултирате с ветеринарния си лекар, когато има големи промени в темперамента на кучето ви.

Снимка: iStock

• Опазване на ресурсите

Някои кучета проявяват агресивно притежание към храната, лакомствата и хората, които обичат най-много. Те могат да се хвърлят и да щракат спрямо други кучета само за това, че са се доближили до играчката, кокалчето, топката, леглото или дори – до стопанина им. Това поведение е нормално в глутница, но не е приемливо в домашна среда. Ако не работите по посока ограничаването му, охраната на ресурсите може да ескалира в битка. 

Снимка: iStock

• Териториалност/Защита

Нормално е и до известна степен – желателно кучетата ни да защитават нас и мястото, където живеем. Териториалното и защитното поведение се превръщат в проблем, когато животното стане свръхбдително с охраната на предполагаемата си територия и отказва да позволи на други четириноги или хора да влязат, дори когато няма реална заплаха.

• Фрустрация/Пренасочена агресия

Когато едно куче не може да се доближи до източника на своята агресия, то понякога може да пренасочи това разочарование към друг домашен любимец или дори член на семейството.  Добър пример са две кучета, които лаят срещу пощальона зад ограда. Когато едното разбере, че явно няма да може да стигне до него, то може да се обърне и да излае по спътника си. 

Снимка: iStock

• Социална агресия

Когато две или повече кучета съжителстват заедно, се установява йерархия, за да се определи кое животно първо да влиза и излиза през вратата, да яде първо и тн. Ако някой от членовете с по-нисък ранг оспори този баланс или го прескочи, алфа кучето ще го коригира с леки прояви на агресия като ръмжене или „нежно“ щракване. 

• Хормони

Скорошни изследвания откриха доказателства, свързващи по-високите нива на хормона вазопресин с повишената агресия при кучета, разхождани на повод. Необходими са допълнителни изследвания, за да се открие колко голяма роля играе този хормон, но ако той действително е  основен фактор за кучешката агресия, това може да се лекува чрез естествено увеличаване на окситоцина и с фармацевтични продукти.

Снимка: iStock