Какви алергии могат да имат кучетата

А лергията е реакция на имунната система, която разпознава определени вещества и субстанции, наречени алергени, като потенциално опасни и вредни за организма. Това състояние на свръхчувствителност се наблюдава не само при хората, но и при кучетата. 

При хората алергията може да се появи по-рано, докато при четириногите ни приятели – най-често едва след втората, понякога дори третата година. За това ние сме тези, които трябва да индикират симптомите и да се опитат да ги облекчат. В противен случай животното може да е принудено да търпи проявите на дадена алергия през целия си живот, те постепенно да се влошат и времето за реакция да е доста по-малко. 

Какви са симптомите на алергия при кучето?

При хората има една особеност – понякога можем да имаме алергия към нещо, но тя да е доста слабо проявена непоносимост и почти да не я усещаме. При четириногите ни приятели това не е точно така. Обикновено, когато те проявят симптоми те са доста по-тежки и явни. Трудно ще ви е да не ги забележите, заради специфичните реакции и поведение, които тези дразнения в следствие на алергените предизвикват в домашния ви любимец. 

Най-честите признаци за алергия при кучето са:

• Поява на обриви или екземи по меките части на тялото
• Постоянен сърбеж, който предизвиква прекомерно чесане
• Често кихане, както и кашляне с хрипове
• Парене и сърбеж на очите
• Зачервяване вътрешната част на ушите
• Падане на козината
• Близане и дъвчене на лапите
• Рани или възпалени участъци по кожата
• Повръщане и диария
• Отъркване и триене в мебелите или в пода
• Зачервяване на лапите – на ходилата, около възглавничките на пръстите

Ако забележите който и да е от горните симптоми, задължително се обърнете към ветеринарен лекар, който ще направи няколко теста и ще назначи лечение. Не лекувайте кучето с човешки хапчета, съдържащи антихистамини – това, че помагат на вас, не значи, че не са токсични за животното ви.

Снимка: iStock

Какво причинява кучешките алергии?

Алергиите при домашните ни любимци спадат към три подгрупи, всяка от които обеднява в себе си определени алергени, предизвикващи понякога много остра имунна реакция в животните. Те са:

• От бълхи
• От храни (хранителни)
• От природата (екологични)

Алергия от бълхи

Тази алергия е доста разпространена при кучетата, макар често да не си личи, че се касае за нея. Тя представлява реакция към слюнката на паразитите, които те отделят при ухапването, която предизвиква дразнение по кожата на животното. Следва добре познатия ни неистов сърбеж, който може да прерасне в драскане и хапане. Понякога на местата, където най-много ги дразни, кучетата буквално „свалят“ козината си чрез нахапвате, получават се рани (особено над дупето, при началото на опашката), които заздравяват бавно. Понякога са необходими 1-2 бълхи, а не както доста стопани на кучета си мислят – много повече, за да причинят невероятен дискомфорт на домашния ни любимец.

Лечението на непоносимостта към бълхи включва на първо място елиминиране на алергена. След преглед при ветеринар, е необходимо да изкъпете кучето със специален шампоан против бълхи. След това, докато е още мокро, започнете да разресвате козината му, докато е още мокра, със ситна четка. Ще видите как дори и тези бълхи, които са оцелели след къпането, падат в канала. След това следва външно обезпаразитяване на кучето. 

В дните след като сте „изчистили“ любимеца си, продължавайте поне веднъж на ден в продължение на седмица, да го разресвате, за да сте сигурни, че не е останало нещо. Добре е да изперете и изтупате всички местенца, където животното обича да си подремва – леглото и одеялото му, вашите чаршафи, килимите и тн. Ако бълхите са много можете да си закупите и специални препарати за пръскане, с които да третирате подовете в дома си.

Хранителни алергии

Както подсказва името им, това са имунни реакции в следствие поглъщане на определени храни, които по една или друга причина дразнят организма на животното, то не може да ги преработи и съответно – опитва да изхвърли. Ще познаете, че се касае именно за непоносимост към някоя храна, ако кучето ви: киха или кашля, има зачервяване или възпаление на очите или ушите, секрети от носа, подпухване, близане и хапане на лапите.

Най-често срещаните храни, към които кучетата имат непоносимост, са тези с високо съдържание на белтъчини. Те могат да са под формата на месо (най-вече говеждо, пуешко или пилешко) и местни субпродукти, яйца, млечни продукти, зеленчуци, соя, някои зърнени култури като царевица и пшеница. 

Лечение: За да откриете в кой от продуктите, с които храните кучето си е алергенът, предизвикващ острата имунна реакция на организма му, започнете плавно да елиминирате един по един най-често срещаните. Можете да подмените изцяло храната му, за да проверите дали симптомите ще изчезнат. Това трябва да стане плавно, като постепенно и на малки порции увеличавате новата за сметка на старата храна. Опитайте различни варианти, сменете суха с мокра храна или изцяло с натурална за ден-два. Ако след това симптомите не изчезнат – потърсете отново ветеринар. 

Имайте предвид, че голяма част от потенциалните алергени като соята, например, се съдържат в почти всяка кучешка храна. За това – колкото по-бързо успеете да установите причината за дискомфорта на любимеца си, толкова по-бързо ще се насочите да потърсите заместител на това, което го дразни. Възможното лечение, което ще назначи лекарят може и да включва различни хранителни добавки, които да ускорят детоксикацията и укрепят имунната система.

Има и някои породи кучета, при които алергиите са генетично обусловени заболявания – те ще ги развият по един или друг начин, независимо от вашите усилия. В този случай е важно да се информирате добре за особеностите на породата и след консултация с ветеринар да изготвите план за диета, която любимецът ви да спазва до края на живота си.

Снимка: iStock

Алергия към външната среда (екоалергия)

Подобно на хората и кучетата имат остра непоносимост към неща, свързани със заобикалящата ги среда. Това може да са:

• Полени
• Плесен
• Прах и прахови акари
• Определени растения
• Определени тъкани като памук или сатен
• Средства за почистване
• Цигарен дим
• Парфюм
• Определени шампоани

Екологичната алергия е два вида: атопична или контактна.

Обикновено атопичната алергия е генетично заложена и се отнася към определени фактори на околната среда. За това и тя най-често е сезонна, проявявайки се под наименованието Атопичен дерматит. Тя най-често е към полени или прахови акари – частици, които кучето вдишва.

Контактната алергия се проявява към неща от околната среда, с които животното се среща и взаимодейства всеки ден. Важно е тя да се установи бързо, защото предизвиква доста по-силни реакции в организма на кучето и причинява дразнения най-вече по откритите части на тялото – лапите, корема и муцуната. Лекува се като се премахне алергена. 

Как ветеринарният лекар установява, че кучето ни има алергия?

Когато установите, че домашният ви любимец има някой от симптомите, значещи, че страда от алергия, и го заведете на ветеринар, той ще направи на животното кожен тест. Той представлява изрязване на малък участък козина с цел да се открие кожата. След това се поставят няколко инжекции с най-често срещаните алергени.

Можете да направите и кръвен тест за IgG, чиято цел е да установи наличие на имуноглобулин Е в кръвта на кучето ви. Ако въпросното вещество се намира в кръвта на четириногия ви приятел и е с повишени стойности, значи има основания да се смята, че той има алергия. 

Третият начин е да занесете определена храна на лекаря си, който от своя страна да я изпрати за изследване, резултатите от което ще покажат дали кучето има непоносимост конкретно към тази храна или към определени хранителни съставки.

Дългосрочното лечение на различните алергии при кучето не е изчерпва само с реакция „тук и сега“, нито трябва да имате очаквания, че това състояние ще премине от само себе си. Необходима е превенция на различните алергии. Можете да използвате шампоан против бълхи, ако знаете, че животното е склонно да ги развъжда, както и да си закупите специални инжекции, които засилват имунната система на кучето и намаляват чувствителността към външни фактори. Понякога са необходими жертви и промени в средата, в която живее кучето. Най-важното е да сте спокойни, да не се притеснявате да се консултирате с ветеринар за всичко, което ви интересува или притеснява, да спазвате указанията му и най-вече – да се грижите с много любов за животното – то усеща всичко!