Афенпинчер

История

Историята на тези дребни кученца започва в Германия, където служели за лов на мишки. Името им е съчетание между немските думи „афен“ („майнуна“) и „пинчер“. С течение на времето се превърнали в предпочитани кучета за компания на дамите поради игривия си, благ нрав. Много са любвеобини и бързо се привързват към стопанина си. Най-разпространени са в района около Мюнхен, а първият Пинчер клуб е създаден в град Кьолн през 1895 година.

Външен вид

Афенпинчерите се категоризират като мини кучета, с височина между 23 и 29 см и тегло между 3-5 кг. Въпреки малкия размер, тялото е хармонично развито. Муцунката е къса, леко заострена, с винаги любопитно изражение. Ушите на представителите на тази порода най-често се купират, опашката също. Козината е гъста и рунтава, като на муцунката образува нещо като грива и мустачки. На цвят е черна, може да бъде със сиво-сребрист оттенък, както и рижав, и черен с рижави петна.  

Характер

Малки, много жизнени и самоуверени, тези кученца се привързват изключително много към стопаните си. Подходящи са за компания вкъщи, въпреки че обичат и разходките, активни, с доста енерия и любознателност в запас. Доставя им удоволствие да играят със стопанина си, но не са особено податливи на дресировка. Не се славят с особени смелост, безстрашие и бдителност, по-скоро са шумни, отколкото добри пазачи. 

Здраве

Породата се радва на добро здраве, няма алергии или вродени заболявания. Подобно на доста дребни четириноги, слабите капачки на коленете може да прищракват от време на време – така наречената „Пателарна луксация“. 

Сред заболяванията, от които могат да страдат тези дребосъци, са и „разместване на тазобедерната кост“, както и стесняване/възпаление на трахеята. 

Грижа

Единствената по-специална грижа, която трябва да прилагате за отглеждането на Афенпинчера, е свързана с козината му. Тъй като е гъста, твърда и груба, на места дори рунтава, тя има необходимост от редовно разресване с подходяща четка. Поради високата си „гласовитост“ това кученце е подходящо за апартамент, но при условие, че съседите ви нямат нищо против. Е, и стените не са от най-тънките, разбира се!

Хранене

Характерно за дребните породи кучета е, че те имат бърз метаболизъм. Това означава повече хранения – по-малко количество и по-често. Афенпинчерът не прави изключение. Добре е да се храни по два пъти на ден с висококачествена кучешка храна, подходяща за малки породи. Между храненията паничката може да се оставя, често тези кученца „си дояждат“ по някое време през деня остатъците от закуската. 

Деца и домашни любимци

Афенпинчерите лесно се стряскат и са особено чувствителни към резки движения и звуци. На всяко нещо, което привлече вниманието им или ги притесни, те отговарят с лай. Не обичат личното им пространство да се нарушава, не им доставя удоволствие да бъдат притискани, гушкани или мачкани. За това не се препоръчват за семейства с бебета или малки деца.

Представителите на тази порода не са склонни към агресия и се разбират добре с други животни, включително и домашни кучета. Както повечето малки кучета, и Афенпинчерът няма ясна представа за размерите си, така че не бъдете никак учудени, ако се опита да се „перчи“ и демонстрира характер към по-големи от него.