Афенпинчер

История

Историята на тези дребни кученца започва в Германия през 17 век. По онова време те били малко по-големи по размер и са развъждани заради експертните си умения като ловци на плъхове. Освен като верни помощници при унищожаването на гризачи в конюшни и домакинства, Афенпинчерите били и обичани домашни любимци. Името им е съчетание между немските думи „афен“ („майнуна“) и „пинчер“. С течение на времето се превърнали в предпочитани кучета за компания на дамите поради игривия си, благ нрав. Много са любвеобилни и бързо се привързват към стопанина си. 

Смята се, че Афенпинчерите са допринесли за развитието на множество породи, включително Брюкселски грифон и Мини шнауцер. Най-разпространени са в района около Мюнхен, а първият Пинчер клуб е създаден в град Кьолн през 1895 година. Американският киноложки клуб за първи път признава породата през 1936 г. И днес тя все още се смята за рядка. 

Снимка: iStock

Външен вид

Афенпинчерите се категоризират като мини кучета, с височина между 23 и 29 см и тегло между 3-5 кг. Въпреки малкия размер, тялото е хармонично развито. Муцунката е къса, леко заострена, с винаги любопитно изражение. Ушите на представителите на тази порода най-често се купират, опашката също. Козината е гъста и рунтава, като на муцунката образува нещо като грива и мустачки. На цвят е черна, може да бъде със сиво-сребрист оттенък, както и рижав, и черен с рижави петна.  

Характер

Малки, много жизнени и самоуверени, тези кученца се привързват изключително много към стопаните си. Подходящи са за компания вкъщи, въпреки че обичат и разходките, активни, с доста енергия и любознателност в запас. 

Афенпинчерите имат жизнерадостен и привързан темперамент, характеризиращ се с уверена и любопитна природа. Като стопани на такова кученце, можете да очаквате от него да бъде игриво, очарователно и понякога – малко пакостливо, което го превръща в забавен компаньон. Афенпинчерите имат умерени енергийни нива и за тях са достатъчни кратки разходки из квартала, в идеалния случай – съчетани с игри, но не се нуждаят от много интензивни упражнения. И тъй като са умни кучета, ключово е да осигурите на питомеца си достатъчна ментална стимулация, за да не се отегчи лесно. 

Афенпинчерите могат да бъдат чудесни семейни кучета за родители с деца, но малчуганите трябва да бъдат научени как да взаимодействат с домашния любимец по подходящ начин. Тези четириноги са толкова малки, че шумната игра с деца може да причини случайно нараняване, така че се уверете, че всички взаимодействия помежду им са под вашите контрол и наблюдение.

Въпреки че обикновено не са прекалено тревожни или страхливи, някои от Афенпинчерите могат да бъдат предпазливи и нерешителни в непознати ситуации, ако не са правилно социализирани. Тези четириноги са склонни да бъдат доста шумни и лаят често, винаги нащрек и готови да ви предупредят за промени в средата си. Но прекомерният лай може да се овладее с подходящо обучение.

Въпреки че Афенпинчерите са умни кучета, те могат да бъдат и независими, благодарение на ловното си минало. Това означава, че като стопанин на такова четириного ще се нуждаете от търпение и постоянство по време на тренировките. Бъдете последователни и използвайте методи за положително подсилване, като лакомства и похвали.

Ранната социализация е от решаващо значение за кученцата от породата Афенпинчер, както е и за всички породи. Започнете да излагате кученцето си на нови ситуации, хора и стимули веднага щом го доведете у дома. Това ще му помогне да се превърне в уверен възрастен. 

Снимка: iStock

Здраве

Aфенпинчерите обикновено са здрави кучета без значителни генетични здравословни проблеми. Средната продължителност на живота на тези мъници е 12-15 години и макар че повечето имат дълъг и активен живот, важно е стопаните да са наясно с някои от потенциалните състояния, които тези дребосъци могат да развият. Реномираните развъдници на Афенпинчери обикновено изследват тазобедрените стави, очите и сърцето на кучетата си, за да се сигурни, че са здрави и подходящи за разплод. 

• Брахицефален синдром на дихателните пътища

Като кучета с плоска муцуна, Афенпинчерите могат да бъдат засегнати от брахицефален синдром на дихателните пътища. Това състояние се причинява от анатомията на кучетата с къса муцуна, което засяга дишането им. Симптомите включват:

• Шумно дишане
• Кашлица
• Хъркане
• Прекомерно задъхване
• Непоносимост към упражнения
• Прегряване

Брахицефалните кучета като Афенпинчера се нуждаят от някои специални грижи. Например, тези четириноги не се справят добре в горещо време, така че упражненията през лятото, когато навън е горещо, трябва да бъдат ограничени. Затлъстяването също може да влоши симптомите на брахицефалния синдром на дихателните пътища, така че е важно да поддържате здравословното тегло на кучето си. Тежко засегнатите кучета може да се нуждаят от операция, за да се улесни дишането им.

• Пателарна луксация

Пателарната луксация е често срещано състояние при малките кучета. Тя възниква, когато капачката на коляното се измести от нормалното си положение, което води до дискомфорт и проблеми с ходенето.

Снимка: iStock

Леките случаи може да не изискват допълнителна намеса, но по-при тежките може да се нужди от операция. Стопаните на домашни любимци трябва да следят мобилността на кучето си и да се консултират с ветеринарен лекар, за да се справят с признаци на дискомфорт или нестабилност: куцане, което се появява и изчезва, криво стъпало и пукащ звук, идващ от коляното.

• Дисплазия на тазобедрената става

Дисплазията на тазобедрената става, макар и по-често срещана при по-големите кучета, все пак може да засегне малкия Афенпинчер. Тя се появява, когато тазобедрената става не се формира правилно, което води до болка и артрит. Лечението може да варира от контрол на теглото и физиотерапия до по-интензивни варианти като операция за коригиране на дисплазията на тазобедрената става. Редовните упражнения и поддържането на здравословно тегло са ключови за справянето с това състояние.

• Болест на митралната клапа (БМК)

По-възрастните Афенпинчери могат да развият сърдечни проблеми като болест на митралната клапа (БМК). БМК засяга способността на сърцето да изпомпва кръв ефективно, което води до симптоми като кашлица, затруднено дишане и летаргия. Въпреки че БМК не може да бъде излекувана, тя може да се контролира с медикаменти и рутинни ветеринарни грижи, за да се осигури добро качество на живот.

Снимка: iStock

• Катаракта

С напредване на възрастта Афенпинчерите могат да развият катаракта, която замъглява лещата на окото и нарушава зрението. Ранното откриване чрез редовни профилактични прегледи е важно, а операцията е най-добрият вариант за възстановяване на зрението в напреднали случаи.

Грижа

Афенпинчерите са жизнерадостни и привързани кучета, които могат да бъдат подходящи домашни любимци дори за стопани без опит. Те имат умерено ниво на енергия и се радват както на кратки разходки и игри, така и с радост биха се отпуснали на дивана до любимия си човек. 

Известни със своята уверена и любопитна природа, те могат да бъдат донякъде независими, което може да изисква търпение по време на обучението. Най-добрият подход е да се използват методи за положително подсилване и сесиите да бъдат кратки и забавни, като на игра. 

Имайте предвид, че тази порода може лесно да прегрее поради късия си нос, така че не прекалявайте с времето на открито в горещите летни дни. Освен това, не подценявайте способността на това малко куче да бяга бързо (и упорито да игнорира командите ви), ако види насреща си нещо, което иска да подгони по време на разходка. За това е добре винаги да го държите на повод или в сигурно оградена зона. 

Афенпинчерите не линеят много, но се нуждаят от доста грижа. Използвайте четка за гладка козина, а след това минавайте питомеца си с гребен поне два пъти седмично, за да премахнете разхлабените косъмчета и да предотвратите сплъстяването на козината. 

Снимка: iStock

Тъй като ще трябва да подстригвате козината на кучето си на всеки няколко месеца, много собственици избират професионален грумър, който да се грижи за външния вид на питомеца си. Разбира се, можете да се научите да правите това и у дома. Не забравяйте да подстригвате и космите около очите, за да сте сигурни, че кучето има ясна видимост. Къпането е необходимо на всеки няколко месеца, тъй като козината на тези кучета не задържа мръсотия и е сравнително чиста. Проверявайте ушите на вашия Афенпинчер поне веднъж седмично за натрупване на ушна кал, отломки и раздразнения. 

Поради високата си „гласовитост“ това кученце е подходящо за апартамент, но при условие, че съседите ви нямат нищо против. Е, и стените не са от най-тънките, разбира се!

Хранене

Характерно за дребните породи кучета е, че те имат бърз метаболизъм. Това означава повече хранения – по-малко количество и по-често. Афенпинчерът не прави изключение. Добре е да се храни по два пъти на ден с висококачествена кучешка храна, подходяща за малки породи. Между храненията паничката може да се оставя, често тези кученца „си дояждат“ по някое време през деня остатъците от закуската. 

Деца и домашни любимци

Афенпинчерите лесно се стряскат и са особено чувствителни към резки движения и звуци. На всяко нещо, което привлече вниманието им или ги притесни, те отговарят с лай. Не обичат личното им пространство да се нарушава, не им доставя удоволствие да бъдат притискани, гушкани или мачкани. За това не се препоръчват за семейства с бебета или малки деца.

Снимка: iStock

Представителите на тази порода не са склонни към агресия и се разбират добре с други животни, включително и домашни кучета. Както повечето малки кучета, и Афенпинчерът няма ясна представа за размерите си, така че не бъдете никак учудени, ако се опита да се „перчи“ и демонстрира характер към по-големи от него.