Бедлингтон териер

История

Бедлингтон териерът е единствена по рода си порода, наподобяваща агне, за която се твърди, че е произлязла от хрътки от типа на Уипет, поради извития им гръб, бързината и ловкостта им. Специалистите смятат също, че тези четириноги имат общ произход с породи като Денди Динмонт, Кери блу и Мекокосмест пшеничен териер. Бедлингтън териерите се движат с грациозна, еластична стъпка, но могат да бягат невероятно бързи, когато ситуацията го налага.

Въпреки че приличат на нежни агънца, Бедлингтоните всъщност са били отговорни за извършването на тежка работа през цялата си история. Породата се появява на границата между Англия и Шотландия през далечната 1867 година. Смята се, че историята й започва от графство Нортъмбърланд, където тези смели, енергични кучета са били верни помощници на работниците. Тези териери е били ценени ловни кучета, специализирани за животни като лисици, зайци и язовци, а често е трябвало да се справят и с гризачите в мините в Бедлингтон.

Снимка: iStock

Любопитен факт е, че първият Бедлингтон териер, куче на име Пайпър, развъден през далечната 1825 г, според разказите, все още ловувал язовци, макар че бил на достолепните 14 години, почти сляп и без зъби! В онези години тези четириноги били смятани за най-умните и бързи от всички представители на семейството на териерите. Тъй като самият лорд Ротбъри от Бедлингтон бил сред най-големите почитатели и ентусиасти на породата, понякога наричат тези кучета „териерите на Ротбъри“.

Производителите на пирони също харесвали породата и не след дълго миньорите и пиронекопачите в графството започват да залагат заплатите си в кучешки боеве, в които настройват териерите си един срещу друг. Те открили, че въпреки агнешкия си вид, Бедлингтон териерите се превръщат в свирепи бойци и не се отказват, когато бъдат предизвикани. За съжаление, тези борби са били на живот и смърт. Добрата новина е, че в последствие боевете с кучета са забранени в Обединеното кралство, а тези очарователни кучета в крайна сметка се издигнали от въглищните мини и фабриките за пирони, за да бъдат приветствани в имения, където членовете на британския елит ги отглеждали с грижа и много обич. Така новото ампоа на тези териери включвало да бъдат едновременно очарователни компаньони, както и атрактивна декорация като част от разточителния стил и начин на живот на стопаните си.

Националният клуб на Бедлингтон териерите в Англия е създаден през 1877 г. и по-малко от 10 години по-късно Американският киноложки клуб регистрира първият си Бедлингтон. Жителите на Бедлингтън, Англия, все още се гордеят с приноса си към световното киноложко наследство - футболният отбор на Северната лига на Бедлингтън се нарича Териери, а градът инсталирал паркови пейки, оформени като тези четириноги.

Външен вид

Бедлингтон териер е куче, което привлича погледите, където и да отиде. Мъжките екземпляри достигат до 41 см височина, женските – до 38 см. Теглото варира между 9 и 10 килограма. Главата е с крушовидна форма, пропорционална на тялото, с издължена муцуна. 

Снимка: iStock

Това, което отличава породата е именно преходът от челото към муцуната, който не е ясно изразен като при останалите кучета, а пада под почти права линия. Това, в съчетание с къдравата козина, придават на Берлингтона вид на… овца! Носът е черен или кафяв, очите – средно големи, светло кафяви или лешникови. Ушите са разположени ниско, с триъгълна форма, тънки и кадифени при допир – завършват с по-светли меки пискюлчета. Тялото на този териер е мускулесто, гръдният кош е добре развит, крайниците са изящни и фини. Опашката е завита. Най-интересното във външния вид на Берлингтона е козината. На главата на животното тя образува нещо като калпак (шапка), по-тялото му пък е гъста и прилича на памук или вълна. Характерсните цветове са сиво-синкаво, бяло, пясъчно или шоколадово.

Характер

Въпреки че е от семейството на териерите, Бедлингтонът е приветлив, дружелюбен и като цяло с “по-мек” нрав. Тих и спокоен по природа, рядко ще го чуете да лае или дори ръмжи. Освен приятният му характер, който го прави подходящ за големи и малки семейства, това е куче, което наистина се забавлява в процеса на обучение. 

Не просто лесен за дресировка – този териер с удоволствие научава нови и нови команди. Не е необходимо много време, нито повторения, за да разбере какво се иска от него. Освен това е готов да повтори, дори потрети всяка команда или номер, само, за да получи обещаното му лакомство.

Здраве

Бедлингтон териерите обикновено са здрави кучета със средна продължителност на живота от 11 до 16 години. Но, както много други породи, и те могат да са предразположени към някои генетични здравословни проблеми, за които потенциалните стопани следва да са наясно. Често срещани при тези кучета са различните видове алергии, дерматити, проблеми с очите и сърдечно-съдовата система. Не се изключват и проблем със стомаха, поради непоносимост от определени храни. 

• Натрупване на мед в организма

Това е наследствено състояние, при което прекомерно количество мед се натрупва в черния дроб, което потенциално може да доведе до увреждането му. Медната токсикоза се наследява от родителите и при засегнатите Бедлингтон териери трябва да има контролиран прием на мед (което означава, че не бива да консумират богати на мед кучешки храни), а при по-тежки случаи – да се приемат лекарства, които да помогнат на тялото им да се изчисти и да елиминира медта.

Снимка: iStock

Признаците на медна токсикоза при кучета включват:

• Летаргия
• Слабост
• Повишена жажда и уриниране
• Намален апетит
• Загуба на тегло
• Диария и повръщане, които могат да съдържат кръв
• Пожълтяване на кожата и венците (жълтеница)
• Бледи венци

Заведете кучето си на ветеринар, ако забележите някой от тези симптоми.

• Луксация на пателата

Пателарната луксация е често срещано състояние при много кучета. При него капачката на коляното се измества от нормалното си положение, което може да причини болка и в крайна сметка да доведе до артрит.

Възможностите за лечение на луксация на пателата варират в зависимост от тежестта на състоянието и могат да включват прием на медикаменти, добавки за стави или хирургическа интервенция.

Снимка: iStock

• Проблеми с очите

Бедлингтон териерите са изложени на по-висок от средния риск от развитие на редица очни проблеми, които имат генетична основа, включително:

• Катаракта
• Мигли, които растат необичайно и могат да се трият в повърхността на окото
• Персистиращи зеници (нишки или пластове от анормална тъкан вътре в окото)

Ортопедичната фондация за животни, цитирана от Американския киноложки клуб, препоръчва всички Бедлингтон териери да бъдат изследвани за медна токсикоза, луксация на пателата и очни проблеми преди разплод. Попитайте развъдчика си за резултатите от тези тестове, преди да закупите кученце от породата Бедлингтон териер.

Грижа

Кучетата от породата Бедлингтон териер са гъвкави, енергични, издръжливи и изискват много упражнения. Те са склонни да лаят много и е доста вероятно да се раздразнят без достатъчно упражнения и умствена стимулация. Въпреки че са енергични, те не са особено буйни или пакостливи. Като типични териери, Бедлингтон притежават много енергия в запас и се нуждаят от редовна активност – както физически упражнения, така и занимания, засягащи психическото им благополучие. Да, тази високоинтелигентна порода се радва на умствена стимулация! 

Бедлингтон предпочитат бързи ежедневни разходки от поне 30 минути, няколко пъти на ден, но бъдете сигурни, че когато и да решите да излезете и да се раздвижите с питомеца си, той няма да ви откаже! Тази порода е изключително щастлива да е навън, а представителите й обичат да играят на донасяне и с радост ще се присъединят към вас на дълги разходки и походи, в идеалния случай – съчетани с много тичане! Отглеждането в къща с двор е добър вариант, но кучето трябва да се прибира да спи вътре, при семейството си.

Снимка: iStock

Бедлингтон териерите са подходящи за различни кучешки спортове и състезания като аджилити, проследяване и послушание. И след цялата физическа активност, те са повече от щастливи да се сгушат на дивана до любимия си човек! Бедлингтон териерите са добър избор за семейства с по-големи деца, които знаят как да се отнасят внимателно с домашните си любимци и да уважават техните граници. За да осигурите безопасността на малчуганите, наблюдавайте ги, докато играят с кучето.

Козината на Бедлингтон териерите може да бъде в различни цветове, като например сив, пясъчен или „черен дроб“, а на допир тя е смесица между мек и груб косъм. Тези териери не линеят много, ако изобщо се случи, което ги прави добър избор за хора с алергии.

Козината им обаче расте много бързо и ще трябва да се подстригва приблизително на всеки два месеца. Можете да се грижите за груминга на питомеца си сами у дома – с помощта на електрическа машинка за подстригване и ножица, или да го заведете при професионалист, който да го направи вместо вас. За да се постигне уникалният вид, така характерен за породата, муцуната и космите по лицето ще трябва да се подрязват ръчно с ножица. Също така, козината на вашия Бедлингтон териер ще трябва да се четка поне 2-3 пъти седмично. Тези кучета са изключително чистоплътни и грижат сами за външния си вид, често къпане не е необходимо – нека да е не повече от 4 пъти в годината.

Както всички кучета, и тези териери се нуждаят от основна грижа, включително често подрязване на ноктите, ежедневно миене на зъбите и редовна проверка – при нужда, включваща и почистване на ушите. Важно е да отбележим, че ушите на Бедлингтон териерите са уникални по форма и разпределение на козината и трябва да се подстригват внимателно, за да се оформят специфичните пискюли. 

Хранене

Непретенциозен към храната, Берлингтонът обича да си похапва. За максимално наситено с витамини и минерали меню, заложете на кучешка храна, премиум клас, гранулирана или от консерва. Разнообразете я с различни нетлъсти меса, зеленчуци на пара, обезкостена риба. Забранени са свинско и овнешко месо, тръбни кокали, тестесни изделия, сладко и пикантно. 

Деца и домашни любимци

Бедлингтонът се разбира чудесно с деца. И докато при по-големите той е незаменим и енергичен приятел в игрите, имайте предвид, че може без да иска да нарани по-малките в еуфорията си. Така че – наблюдавайте ги.

В отношението си към други кучета, като типичен териер, той подхожда дружелюбно и приятелски. И макар че никога не би започнал сам бой, предизвикан, Бедлингтонът няма да отстъпи. Възможни са прояви на агресия от мъжките към други екземпляри от същия пол. С котки и други домашни животни се разбира, но при положение, че е отгледан от малък в компанията им.

Снимка: iStock