Кане Корсо

История

Кане Корсо е красиво и величествено куче, произхождащо от Северна Италия. Смята се, че във вените му тече кръвта на древните римски догове. През дълбоката древност представителите на породата са се използвали за лов на мечки, били са и помощници на легионерите. Макар да са познати на човечеството отдавна, едва през 1983 година породата е призната официално. Днес те са предпочитани заради уравновесения си, спокоен характер, чудесни качества на пазач и ефектен външен вид.

Външен вид

Ще ви бъде наистина трудно да не забележите Италианския мастиф, както още са известни представителите на породата. Първото, което грабва окото, е височината. Мъжките екземпляри достигат до 70 см височина, женските – до около 65 см. На тегло тези кучета са между 40-50 кг. Едро и масивно куче, с подчертана мускулатура, дължината на тялото е по-разтеглена и по-голяма от височината. Главата е широка, с изпъкнало чело, очите – кръгли и тъмни. Челюстите са мощни и здрави, горната устна виси над долната. Ушите са с триъгълна форма, стоят клепнали, но обикновено се купират. Гръдният кош е мощен. 

Козината на Кане Корсо е къса и блестяща. Допустими цветове са черен, тъмно и светло сив, тъмно червеникав, светло рижав и тигров.

Характер

Кане Корсо е енергично, смело и темпераментно куче, отличен пазач, с което цялото семейство може да се чувства защитено по всяко време. Перфектните му качества на охрана са съчетани с любвеобилен и нежен нрав. Силно привързано към стопанина си, това куче не обича да остава само и буквално може да ви следва по петите от стая в стая. Въпреки размерите си, то ще се опита да спи на леглото до вас, ако му позволите, разбира се. 

Прекалената любов и отдаденост на тези кучета към собствениците им е „нож с две остриета“. От една страна Кане Корсо не понася добре самотата, може да развие деструктивно поведение и дори агресия, ако твърде дълго е разделен от стопанина си. От друга – желанието на кучето да пази и защитава територията си на всяка цена – то няма да допусне други животни или непознати хора да се приближат до семейството му. Ранната социализация на Кане Корсото е много важна, но често размера на кучето притеснява собствениците му и те избират да не го разхождат на оживени места. Това е погрешно и би могло да повлияе на уменията на четириногото да общува с други кучета в бъдеще. 

Обучението на Кане Корсо може да се окаже предизвикателство за хора, които не са имали предишен любимец или не се чувстват достатъчно уверени в себе си. Изключително интелигентни, те ще се опитат да „доминират“ над стопанина си. Необходимо е да от малко да покажете на кучето кой е лидерът вкъщи. В никакъв случай това не трябва да се случва чрез физическо насилие или наказания. Единственият начин да научите Кане Корсо на каквито и да е било команди, е животното да усеща, че срещу себе си има твърд, но спокоен човек, към когото има респект. Постигнете ли го – няма да имате проблем да го обучите на всичко. Чувствително по природа, те усещат дори най-малката промяна в гласа ви, за това – хвалете ги за добре свършената работа и те ще реагират положително на командите ви и за в бъдеще.

Здраве

Кане Корсо е генетично предразположено към някои заболявания, сред които подуване на стомаха, епилепсия, проблеми с щитовидната жлеза, обръщане на клепачите, както и някои хранителни алергии. Представителите на породата често имат проблеми със ставите, страдат от тазобедрена дисплазия, така че не е добре да се оставят да тичат на дълги разстояния преди да навършат година и половина, дори две.

Грижа

Кане Корсото е куче, което има нужда от достатъчно пространство, за да се чувства добре. Най-щастливо би било ако обитава къща с двор, но не бива да го превръщате в „дворно куче“. Необходимо е да отделяте време и внимание на любимеца си, в никакъв случай да не го връзвате с верига или въже. Желателно е вечер да го прибирате вътре при вас, защото Кане Корсото ще се чувства най-спокойно ако е близо около стопанина си за през нощта. В апартамент тези кучета се адаптират добре, ако им се осигурят дълги ежедневни разходки. 

Макар да не е от най-активните четириноги, Италианският мастиф трябва да се движи, за да поддържа добрия си външен вид и мускулатура. Физическото натоварване трябва да започне едва след първата година, защото тогава ставите му ще са достатъчно укрепнали. Добре е да имате предвид, че дори и добре социализираното и обучено Кане Корсо може да прояви агресия към непознат, ако усети заплаха. Късият повод в града и на оживени места е задължителен, а ако се съмнявате – можете да му сложите и намордник, но само в краен случай.

Козината на тези кучета не изисква особени грижи, тъй като е къса. Достатъчно е да я минавате с мокра кърпа веднъж дневно, за да паднат мъртвите косъмчета и тя да заблести! Тъй като ушите на представителите на породата най-често са купирани, необходимо е редовно да ги почиствате със специален разтвор, за да ги предпазите от инфекции. Водете кучето на ветеринар, за да подрязва ноктите на краката, ако прецените, че са станали прекалено дълги.

Хранене

Независимо дали сте решили да храните Кане Корсо с натурални продукти или с кучешка храна, не е добре за животното да „превключвате“ рязко от едното на другото. Това може да доведе до подуване на стомаха – най-добрият подход е да намалите постепенно единия вид храна и да увеличите другия. Кане Корсото има нужда от балансирано меню, в което да са включени възможно най-много витамини, минерали и хранителни вещества. Тези кучета обичат и имат нужда от месо, най-добре е да им давате телешко и пилешко, както и различни субпродукти. Задължително всичко трябва да е преминало през термична обработка. Разнообразявайте диетата на любимеца си с различни видове зеленчуци, варен ориз и овесени ядки, обезкостена ребра, нискомаслена извара и, от време на време, едри кокали. В никой случай не давайте на кучето пушени меса, салами, тесто или пържено.

Деца и домашни любимци

Въпреки внушителния си външен вид, Кане Корсото е много мил приятел на най-малките членове на семейството си. Кучетата от тази порода са в състояние с часове да оставят хлапетата буквално „да им се качват на главата“, да си играят с опашката и ушите им, без да реагират. С правилна социализация биха могли да се разбират добре с други кучета, но най-добре това би сработило, ако са израснали заедно. Не се препоръчва съжителство с котки или по-малки домашни животни.