Средноазиатска овчарка

История

Средноазиатската овчарка е един от най-древните представители на догообразните кучета. Породата се е формирала в продължение на повече от 4000 години, като това се е случило в района от Каспийско море до Китай и от Урал до Афганистан. Смята се, че във вените на Алабая както още наричат тези кучета, тече кръвта на древните тибетски догове, примесена с тази на различни овчарски кучета от древна Месопотамия, монголоски овчарки и различни видове мастифи.

В миналото тези внушителни четириноги се използвали главно за охрана на стада животни, с течение на годините обаче руските кинолози започват по-внимателна селекция и изчистване на породата, за да стане тя днес популярна в цял свят.

Външен вид

Средноазиатските овчарски кучета са над средния ръст, груби, силни и смели. Мъжките представители на породата достигат до 78 см височина и тегло от около 79 кг, женските са малко по-дребни – височина от 70 см и тегло малко над 60 кг. Алабай имат леко издължено тяло с добре развита мускулатура. Главата им е доста голяма, но пропорционална на тялото, с форма на правоъгълник, като към муцуната се издължава леко. Носът е едър и черен, очите – сравнително малки, раздалечени едно от друго, с кафяв цвят. Ушите са средни по размер, с триъгълна форма, стоят клепнали. Най-често те се купират още докато кученцето е съвсем малко. Шията е силна и здрава, гръдният кош – масивен, коремът – прибран. Кожата на Алабая е дебела и подвижна, което му е осигурявало предимство при битката с различни хищници в миналото. Опашката е дебела в основата си, също се купира. Крайниците са дълги и мускулести, но не прекалено изразително. Козината е гъста, права и груба на пипане, с плътен подкосъм. Тя е по-къса на главата и предната част на крайниците, а около врата и шията образува грива с дължина около 10 см. На цвят може да е всякаква, с изключение на сиво и кафяво. Най-честата разцветка е чисто бяло или бял фон с тъмни петна.

Характер

Алабай е гордо, уверено и независимо куче, което е готово без колебание да се противопостави на дори по-големи от него хищници. То е лоялен и верен приятел, който ще защитава с цената на всичко територията си – дома, където живее и семейството си. Подозрителни и мнителни към 

непознати, ако не се социализират от малки, тези овчарки са склонни и към прояви на агресия към всеки, когото възприемат като потенциална заплаха. Спокойният им характер им позволява с часове да подремват кротко до вас, но в същото време са винаги нащрек. Важно е кучето от малко да свиква с различни звуци, хора, шумове и картини. 

Свикнали сами да взимат решения, Средноазиатските овчарки могат да се опитат още от малки да доминират над стопанина си – за това правилното и навременно обучение е особено важно за представителите на породата. Въпреки че са много умни и бързо разбират какво се иска от тях, Алабай са много горди и своенравни. Възможно е да проявят инат по време на тренировките. За разлика от други кучета, лакомствата и поощренията трудно ще накарат тези животни да изпълняват командите ви. Те биха го направили единствено, за да ви зарадват – когато и ако те преценят. Ако смятате, че не можете да се справите с обучението на Алабай, добре е да помислите да дадете кученцето на училище или да потърсите помощ от дресьор. В никакъв случай не бива да се проявява физическо насилие – това може да повлияе на иначе спокойния му нрав и то да стане или твърде плахо, или агресивно дори към стопанина си. Без правилно, последователно обучение, Алабай може да се превърне в неконтролируемо и дори опасно куче, а това е недопустимо.

Здраве

Породата е доста здрава и издръжлива – нещо, крайно необходимо й за оцеляване в миналото. Както другите едри породи кучета обаче, и Алабая има предразположеност към развитие на тазобедрена дисплазия и дисплазия на лакетната става. Възможни са възпаления на очите и ушите.

Грижа

Алабай не се препоръчва за отглеждане в апартамент. Най-добре тези кучета се чувстват в къща с двор, където могат да са навън по цял ден. Погрижете се да има къде да се скрие на сянка – тези животни са свикнали на умерен климат и не понасят добре горещините. Винаги следете и да има прясна вода. Не е желателно да връзвате Средноазиатската овчарка с въже или синджир, не е и наложително – единствено би довело до сломяване духа на тези, иначе горди кучета. 

Уверете се, че оградата ви е добре подсилена и достатъчно висока – в природата на Алабая е да се опита да разшири територията си като се опита да я прескочи. И не забравяйте – макар че живее на двора, тази овчарка има нужда от физическо движение, за да изразходи енергията си. Осигурете й поне две разходки дневно.

Козината на тези кучета няма нужда от специални грижи, тъй като има свойството да не задържа прах и мръсотия. Добре е веднъж седмично да я разресвате с подходяща четка или гъст гребен, за да отстраните мъртвите косъмчета. Редовно проверявайте ушите и очите, за да предотвратите развитие на инфекции. 

Хранене

Средноазиатската овчарка може да се храни както с кучешка храна – суха или от консерва, така и с натурални продукти. Добре е около 60% от дневната му дажба да е съставена от месо, субпродукти или дреболии,които обаче задължително трябва да са преминали термична обработка. Суровото месо не се препоръчва за Алабая. Можете да допълвате менюто му с високопротеинови продукти, както и такива, богати на белтъчини: твърдо сварени яйца, хрущяли, шийки, зеленчуци, кисело мляко, извара, сварени ориз, елда и овесени ядки. Да се избягват тестени изделия, пушени меса, салами и колбаси, пикантни, солени или сладки храни. 

Деца и домашни любимци

Алабаят се разбира добре с деца и се препоръчва за семейства с вече пораснали хлапета (над 6-7 години), на които трябва предварително да се обясни, че е необходимо да показват уважение към кучето. То от своя страна ще ги приеме за част от стадото си и ще впрегне цялата си енергия, за да ги защитава. Понякога – дори от собствените им приятели. 

С други кучета и котки тази овчарка съжителства добре, стига да се познават от малки и да са отгледани заедно.