Средноазиатска овчарка

Други имена
Алабай, Central Asian Shepherd Dog
Научно име
Canis lupus familiaris
Размери
60 см. 78 см.
Тегло
4 - 79 кг.
Живот
12 - 15 г.
Произход
Централна Азия/Русия
История
Средноазиатската овчарка е един от най-древните представители на догообразните кучета. Породата се е формирала в продължение на повече от 4000 години, като това се е случило в района от Каспийско море до Китай и от Урал до Афганистан. Смята се, че във вените на Алабая както още наричат тези кучета, тече кръвта на древните тибетски догове, примесена с тази на различни овчарски кучета от древна Месопотамия, монголоски овчарки и различни видове мастифи.

В миналото тези внушителни четириноги се използвали главно за охрана на стада животни, с течение на годините обаче руските кинолози започват по-внимателна селекция и изчистване на породата, за да стане тя днес популярна в цял свят.
Още за най-известните руски породи кучета и какво не знаем за тях - четете тук
Dogsandcats.bg
Външен вид
Средноазиатските овчарски кучета са над средния ръст, груби, силни и смели. Мъжките представители на породата достигат до 78 см височина и тегло от около 79 кг, женските са малко по-дребни – височина от 70 см и тегло малко над 60 кг. Алабай имат леко издължено тяло с добре развита мускулатура. Главата им е доста голяма, но пропорционална на тялото, с форма на правоъгълник, като към муцуната се издължава леко. Носът е едър и черен, очите – сравнително малки, раздалечени едно от друго, с кафяв цвят. Ушите са средни по размер, с триъгълна форма, стоят клепнали. Най-често те се купират още докато кученцето е съвсем малко. Шията е силна и здрава, гръдният кош – масивен, коремът – прибран. Кожата на Алабая е дебела и подвижна, което му е осигурявало предимство при битката с различни хищници в миналото. Опашката е дебела в основата си, също се купира. Крайниците са дълги и мускулести, но не прекалено изразително. Козината е гъста, права и груба на пипане, с плътен подкосъм. Тя е по-къса на главата и предната част на крайниците, а около врата и шията образува грива с дължина около 10 см. На цвят може да е всякаква, с изключение на сиво и кафяво. Най-честата разцветка е чисто бяло или бял фон с тъмни петна.

Характер
Алабай е гордо, уверено и независимо куче, което е готово без колебание да се противопостави на дори по-големи от него хищници. То е лоялен и верен приятел, който ще защитава с цената на всичко територията си – дома, където живее и семейството си. Подозрителни и мнителни към непознати, ако не се социализират от малки, тези овчарки са склонни и към прояви на агресия към всеки, когото възприемат като потенциална заплаха. Спокойният им характер им позволява с часове да подремват кротко до вас, но в същото време са винаги нащрек. Важно е кучето от малко да свиква с различни звуци, хора, шумове и картини.
Въпреки нежеланието си да приветстват нови хора и животни, Централноазиатските овчарки не са от четириногите, които обичат да прекарват дълго време сами. Всъщност, това е по-скоро нежелателно, тъй като може да доведе до нежелано поведение, като например прекомерен лай и копаене. Някои от качествата, които правят Алабай отлични работни кучета и пазачи, не са им в услуга, що се отнася до семейния живот. Например, силният лай е чудесен за предупреждение при заплаха от нападение на хищници, но не е толкова подходящ за вас или съседите ви.

Свикнали сами да взимат решения, Средноазиатските овчарки могат да се опитат още от малки да доминират над стопанина си – за това правилното и навременно обучение е особено важно за представителите на породата. Въпреки че са много умни и бързо разбират какво се иска от тях, Алабай са много горди и своенравни. Възможно е да проявят инат по време на тренировките. За разлика от други кучета, лакомствата и поощренията трудно ще накарат тези животни да изпълняват командите ви. Те биха го направили единствено, за да ви зарадват – когато и ако те преценят. Ако смятате, че не можете да се справите с обучението на Алабай, добре е да помислите да дадете кученцето на училище или да потърсите помощ от дресьор. В никакъв случай не бива да се проявява физическо насилие – това може да повлияе на иначе спокойния му нрав и то да стане или твърде плахо, или агресивно дори към стопанина си. Без правилно, последователно обучение, Алабай може да се превърне в неконтролируемо и дори опасно куче, а това е недопустимо.
Здраве
Породата е доста здрава и издръжлива – нещо, крайно необходимо й за оцеляване в миналото. Типичната продължителност на живота на Централноазиатските овчарки е 10-15 години. Както другите едри породи кучета обаче, и Алабая има предразположеност към развитие на тазобедрена дисплазия и дисплазия на лакетната става. Възможни са възпаления на очите и ушите.
- Дисплазия на тазобедрената става
Дисплазията на тазобедрената става е генетично състояние, при което тазобедрената става не се развива правилно. Това води до разхлабването й, което в крайна сметка води до дегенеративно ставно заболяване (остеоартрит). Леките случаи се лекуват с интервенции като загуба на тегло, физиотерапия и противовъзпалителни лекарства, но при по-тежките може да се наложи операция.
Честите признаци на дисплазия на тазобедрената става включват:
- Накуцване
- Нежелание за ставане или скачане
- Преместване на тежестта към предните крака
- Загуба на мускулна маса в задните крака
- Болка в тазобедрената става
Говорете с вашия ветеринарен лекар, ако забележите някой от тези симптоми при вашия Алабай
- Дистрофична булозна епидермолиза
Дистрофичната булозна епидермолиза е рядко генетично заболяване, което причинява много сериозно кожни проблеми при Централноазиатските овчарски кучета. При него се появяват язви по кожата и лигавиците на кучето и обикновено се появява при раждането. Чести места за тези кожни лезии са устата, носът, ушите, лапите, коремът и външните гениталии. За съжаление, няма лек или ефективно лечение.

- Ушни инфекции
Точно както всяка друга порода с увиснали уши, Алабай са склонни към ушни инфекции. Ушните инфекции при кучетата често се причиняват от влага и отломки, които се задържат в ушния канал, което причинява дразнене и възпаление. Признаците на ушни инфекции включват клатене на главата, чесане, миризма, отломки в ушния канал и зачервяване.
Още за признаците, че кучето ви има ушна инфекция – четете тук
Грижа
Алабай не се препоръчва за отглеждане в апартамент. Най-добре тези кучета се чувстват в къща с двор, където могат да са навън по цял ден. Погрижете се да има къде да се скрие на сянка – тези животни са свикнали на умерен климат и не понасят добре горещините. Винаги следете и да има прясна вода. Не е желателно да връзвате Средноазиатската овчарка с въже или синджир, не е и наложително – единствено би довело до сломяване духа на тези, иначе горди кучета.
Уверете се, че оградата ви е добре подсилена и достатъчно висока – в природата на Алабая е да се опита да разшири територията си като се опита да я прескочи. И не забравяйте – макар че живее на двора, тази овчарка има нужда от физическо движение, за да изразходи енергията си. Осигурете й поне две разходки дневно.
Козината на тези кучета няма нужда от специални грижи, тъй като има свойството да не задържа прах и мръсотия. Добре е веднъж седмично да я разресвате с подходяща четка или гъст гребен, за да отстраните мъртвите косъмчета. Редовно проверявайте ушите и очите, за да предотвратите развитие на инфекции.
Хранене
Средноазиатската овчарка може да се храни както с кучешка храна – суха или от консерва, така и с натурални продукти. Добре е около 60% от дневната му дажба да е съставена от месо, субпродукти или дреболии,които обаче задължително трябва да са преминали термична обработка. Суровото месо не се препоръчва за Алабая. Можете да допълвате менюто му с високопротеинови продукти, както и такива, богати на белтъчини: твърдо сварени яйца, хрущяли, шийки, зеленчуци, кисело мляко, извара, сварени ориз, елда и овесени ядки. Да се избягват тестени изделия, пушени меса, салами и колбаси, пикантни, солени или сладки храни.
Деца и домашни любимци
Алабаят се разбира добре с деца и се препоръчва за семейства с вече пораснали хлапета (над 6-7 години), на които трябва предварително да се обясни, че е необходимо да показват уважение към кучето. То от своя страна ще ги приеме за част от стадото си и ще впрегне цялата си енергия, за да ги защитава. Понякога – дори от собствените им приятели. С други кучета и котки тази овчарка съжителства добре, стига да се познават от малки и да са отгледани заедно.

Често задавани въпроси за Алабая
- Централноазиатската овчарка добро семейно куче ли е?
Алабая е лоялен и любящ домашен любимец и верен другар, но породата не е подходяща за всеки. Тези внушителни и респектиращи четириноги се нуждаят от специфичен тип семейство, за да се чувстват добре и да разкрият пълния си потенциал.
Например, стопаните, които за първи път си взимат домашен любимец, вероятно не разполагат с необходимия опит, нито знаят точно как да подходят спрямо социализацията и обучението на тези силно независими кучета. Със средно тегло от 70-80 кг, впечатляваща сила и талант за лаене, Централноазиатските овчарки не са порода, която може да се отглежда в апартамент, нито са идеални за някой, който рядко е вкъщи.
- Рядко срещани ли са Централноазиатските овчарки?
Да, извън родния си регион Алабая сa сравнително рядко срещани.
- Колко голямо може да стане едно Централноазиатско овчарско куче?
Средноазиатските овчарски кучета са над средния ръст, груби, силни и смели. Мъжките представители на породата достигат до 78 см височина и тегло от около 79 кг, женските са малко по-дребни – височина от 70 см и тегло малко над 60 кг. Алабай имат леко издължено тяло с добре развита мускулатура.
Ако сте сред почитателите на Алабая, не пропускайте да видите и: 5 факта за Средноазиатските овчарки, които може би не знаете