Финландски лапхунд

История

Това куче, както подсказва името му, произлиза от Финландия и е резултат от кръстоски между шпицове и овчарски кучета. Смята се, че тези кучета са „близнак“ на Шведското лапландско куче. Селектирано от саамите, векове наред е използвано за пастирски на стада северни елени. С намаляването на тяхната популация обаче, то се „преквалифицира“ в пазач на стада с говеда.

Външен вид

Средно голям шпиц със силно тяло. Независимо от пола си представители на породата достигат между 40 и 52 см височина и тегло от 15 до 24 кг. Главата е сравнително висока в черепната част, със здрава муцуна и плътно прилепнали устни. Ушите са средно големи, прави и с широка основа. Очите са малки, с бадемовидна форма, тъмни на цвят. Шията е дълга, гръдният кош – добре развит и умерено широк. Крайниците са прави и мускулести, със здрави кости. Опашката е високо поставена, покрита с дълги и къси косми. 

Козината е средно дълга, права и гъста, с добре развит подкосъм, по-къса по главата и предната страна на крайниците. Оцветяването е предимно черно с жълто-кафяви подплащници, но са допустими и други цветове.

Характер

Финландският лапухунд е много интелигентно и активно куче, което много обича семейството си и искрено се радва на човешка компания. С весел и игрив нрав тези кучета не са подходящи за пазачи, макар и да подхождат резервирано към непознати, никога не биха проявили агресия. Като типична работна порода, те обичат да са „заети“ с нещо, а през останалото време – спокойно и кротко да подремват около стопанина си „на пост“. Ранната социализация чудесно би доразвила характера им – водете ги по-често с вас на оживени места, на гости или до магазина – нека свикват с различни картини, шумове и звуци. В парка бързо се заиграват с непознати кучета и искрено ще са ви благодарни ако ги оставите да се социализират.

Интелигентна и свикнала да е в помощ на стопанина си, тази порода не представлява трудност дори за начинаещи в обучението на кучета. Важно е дресурата да започне още през първите месеци от живота на кученцето и най-добре да е под формата на игра, за да задържи максимално вниманието му. Започнете с по-лесни команди и постепенно надграждайте. Използвайте похвали и лакомства за добре свършената работа и резултатите няма да закъснеят! Дори и кучето да прояви инат, никога не подхождайте с физическо насилие към него – това би имало обратния ефект и може завинаги да откаже да ви слуша.

Здраве

Лапхаундите са сравнително здрава порода. Представителите й обаче могат да развият наследствени нарушения на зрението. Често срещани проблеми са и тазобедрената дисплазия, както и дисплазията на лакетната става.

Грижа

Енергично и активно куче, Финландският лапхаунд има нужда от много движение, за да се чувства добре и във форма. Поради размерите си е подходящ за отглеждане в апартамент, но е необходимо да му осигурите поне две по-дълги разходки на ден, съчетани с игри и възможност кучето да потича на воля. Представителите на породата са доста шумни, но за сметка на това – послушни. Все пак е добре в градска среда да са на повод, за да се избегнат възможни инциденти.

Козината им изисква ежедневно разресване с подходяща четка веднъж дневно, е периодите на линеене – по-често, тъй като се скубе доста. Специфичният защитен слой на косъма прави честите бани излишни с оглед на това да не се увреди. Редовно проверявайте очите и ушите, за да предотвратите инфекции.

Хранене

Лапхаундът не е претенциозен към храната. С радост би хапнал както кучешка – суха или от консерви, така и натурално приготвена от вас. Стремете се менюто му да е максимално балансирано откъм витамини, минерали и хранителни вещества. Въздържайте се да давате на любимеца си свинско и овнешко месо, тръбни кокали, пушени колбаси и салами, тестени и пържени храни, сладко и твърде солено, прекалено горещи и прекалено студени ястия. Освен крехки меса като пилешко, пуешко, телешко, дивеч и заешко, добре биха му се отразили и твърдо сварени яйца, извара и кисело мляко, обезкостена морска риба – веднъж седмично. 

Деца и домашни любимци

Лапхаундът е много игриво куче, което с радост ще прави компания на малко по-големи деца (над 6-7 годишни). Тъй като по природа се разбира добре с други кучета, не би имал проблем да съжителства с тях, стига да ги познава от малък или да са отгледани заедно. Няма проблем да го отглеждате заедно с по-малки животни или котки.