Хариер

История

Хариерът е една от най-старите и същевременно – най-недооцененианглийски ловни породи кучета. На пръв поглед тези четириноги приличат на по-малка версия на Английския фоксхаунд или по-едър Бигъл, но Хариерът има своята отличителна история, индивидуалност и работен дух, които го превръщат в уникално и рядко срещано куче. 

Името „Harrier“ идва от староанглийското „harrier“, означаващо ловец на зайци – и именно това е била основната функция на породата в продължение на векове: да преследва дивеч (предимно зайци и лисици), често в глутници. Характерната черта на Хариерите е тяхната невероятна издръжливост – това са кучета, създадени не за бързина като хрътките, а за дълги часове на тичане по пресечен терен, с нос, забит в земята и съсредоточени в търсене на следа. Макар че днес не са толкова популярни като други ловни кучета, Хариерите заслужават внимание със своя балансиран темперамент, дружелюбен нрав и готовност да работят заедно с хората.

Историята на породата е оспорвана, но повечето историци се обединяват около тезата, че тя се появява някъде през XIII век, като се смята, че е получена след кръстоски между Английски фоксхаундове, Бигъли и гончета. Това са кучета, отглеждани с една цел – лов в глутници, при които всички животни трябва да са еднакво издръжливи, уравновесени и с отлично обоняние. 

Снимка: iStock

През Средновековието Хариерите били ценени от английската аристокрация и духовенството, а много манастири поддържали собствени глутници за лов на храна и забавление. Интересното е, че в продължение на векове породата не е била развъждана по външен вид, а по работни качества – основното изискване било кучето да има изключително обоняние, да бъде упорито, да лае достатъчно силно и да е издръжливо, за да може да понесе ден, прекаран в преследване на дивеч из хълмове и гори.

С времето Хариерите стават все по-разпространени в селските райони на Великобритания, особено сред хора, които нямали ресурси за поддържане на големи глутници фоксхаундове. Тъй като тези кучета са по-дребни, а и по-лесни за дресура и контрол, те се превръщат в идеалната „селска“ ловна порода. Хариерът е официално признат от Английския киноложки клуб (The Kennel Club) още през XIX век, но с течение на времето започва да губи популярност в родината си, като днес в Обединеното кралство Хариерите се срещат изключително рядко. 

Външен вид

Силно голямо, силно и хармонично куче. Мъжките представители достигат до 55 см височина, докато женските – до 53 см. Теглото на възрастните животни е между 25 и 30 кг. Главата им е умерено широка, с масивна муцуна и здрави челюсти. Очите са с бадемовидна форма, оцветени в различни нюанси на кафявото. Стопът е умерено изразен. Ушите са високо поставени, над линията на очите, широки в основата си, клепнали напред. Шията е здрава и мускулеста, гръдният кош – широк и дълбок, крайниците – атлетични и здрави. Лапите са малки и кръгли, опашката – дебела в основата си, постепенно се стеснява и стои изправена нагоре. 

Козината е къса, гъста и прилепнала. Оцветяването е представено от всички познати при гончетата цветове, но най-често се среща трицветното.

Характер

Като типично гонче, Хариер е много енергично, нежно, внимателно и приятелски настроено куче, което обича семейството си и е вярно на стопанина си. Никога няма да видите това куче да подхожда с агресия нито към друго четириного, нито към човек. Това не го прави подходящ пазач на дома и имуществото ви, но пък компенсира с много любов, весел нрав и игривост. Хариерът прилича много на Бигъла по характер – може да е палав и непослушен, но в същото време толкова любвеобилен и мил, че да ви накара да му простите всичко. Ранната социализация, среща с различни кучета, хора, шумове и звуци ще се отрази чудесно на тези четириноги и ще разгърне още повече приятния им характер.

Личността на Хариера е отражение на дългата му история на ловно куче и верен другар на стопанина си – той е енергичен, упорит и жизнен. Това е порода със силно изразен социален дух – все пак тези кучета са работили на глутници, което прави представителите й изключително общителни и търсещи компания – както на хора, така и на други кучета. Хариера не обича да бъде сам – самотата може да го направи неспокоен, деструктивен или шумен, особено ако не получава достатъчно внимание и активност. По природа той е жизнерадостен, добронамерен и емоционален, често привързващ се силно към семейството си, като демонстрира обич чрез близост, контакт и ентусиазъм при всяка възможност. Това не е порода, която стои на дистанция – напротив, Хариерът иска да бъде част от всяка дейност и често ще следва стопанина си навсякъде из дома, любопитен и винаги готов за игра или разходка.

Важно е бъдещите собственици да знаят, че тези кучета имат ярко изразен ловен инстинкт, което е напълно разбираемо предвид първоначалното му предназначение – преследване на дивеч с помощта на силно обоняние и постоянство. Хариерът е интелигентен, но не и подчертано послушен – типично за гончетата, тази порода обича да мисли самостоятелно и често ще следва носа си, дори когато командите сочат в друга посока. Като типична ловна порода, Хариерите проявяват инат и своеволие по време на дресурата. Свикнали сами да взимат решения те много трудно приемат да им бъде казвано какво да правят. Необходимо е да подходите към тях търпеливо и някак да ги убедите, че идеята за тренировките всъщност е тяхна. Това може да се случи само чрез метода на поощрение – никога чрез физически сила или наказания.

Като семеен домашен любимец Хариерът е игрив, любопитен и обожава децата, стига да са научени да се държат с уважение към кучето. С други четириноги обикновено се разбира чудесно – това е порода, създадена да живее и работи в глутница, така че едва ли ще станете свидетели на прояви на агресия или териториално поведение. С непознати Хариера обикновено е добронамерен, без да е натрапчив – не е типично куче-пазач, макар че може да сигнализира с лай при поява на нови хора или необичайни звуци. Гласът му е дълбок и звучен – като на типично гонче – и макар да не е склонен да лае без причина, когато го направи - определено се чува!

Интелигентността на Хариера не се изразява в бързо изпълнение на команди или автоматична подчиненост, а в практическия му ум и адаптивност към различни ситуации. Той умее да взима решения сам, да анализира средата си и да се ориентира дори в трудни условия – умения, които го правят отличен ловец, но също така и малко предизвикателен в ежедневието. Трудно е да го подкупиш, ако вече е фокусиран върху нещо по-интересно – като следа, звук или движеща се мишена. Това прави обучението предизвикателно, но също така забавно и разнообразно, стига собственикът да подхожда с чувство за хумор и готовност да импровизира. Хариерите иматнужда от умствена стимулация не по-малко от физическа – играчки тип пъзел, игри за търсене, обоняние и дори нови маршрути за разходка могат да помогнат за ангажиране на вниманието и ума на кучето.

Здраве

Хариер е доста здраво и издръжливо гонче, което почти няма наследствени или генетично обусловени заболявания. Представителите на породата най-често страдат от тазобедрена дисплазия. Възможни са и очни, както и ушни инфекции.

Грижа

Активни и игриви, Хариерите са кучета, които обичат да бъдат с вас, но не изискват внимание. Те са способни да се забавляват и сами, но трябва много да внимавате, дали това не включва пакости, бели и бягства! Имат много енергия в запас, която имат нужда да изразходват качествено. За това се препоръчва представителите на породата да се отглеждат в къща с двор, където да лудуват навън по цял ден. Ако живеете в апартамент, то трябва да им осигурите поне по два часа разходки, игри и възможност на кучето поне малко да потича на воля. Честите излизания сред природата, подходи в гори и планини са чудесен начин да разнообразите ежедневието им. Лесно ще научите тези четириноги и да тичат с вас в парка докато карате колело или ролери – те са щастливи да правят всичко, което им се струва забавно, заедно със стопанина си.

Снимка: iStock

Хранене

Лакоми и непретенциозни, тези кучета с радост похапват както кучешка храна, суха или от консерви, така и 

натурални продукти. Уверете се, че давате качествена храна на вашето куче, за да получава то всички необходими му витамини и минерали.Можете да разнообразявате менюто му с различни крехки меса като пилешко, пуешко, заешко, телешко или дивеч, както и техните субпродукти, хрущяли и дреболии, задължително преминали термична обработка, твърдо сварени яйца, извара, кисело мляко, различни зеленчуци, морска обезкостена риба, варени ориз и елда, попарени овесени ядки. Въздържайте се да давате на Хариер свинско или сурово месо, тръбни кокали, солени, сладки, пикантни или пържени храни, салами и колбаси, както и тестени изделия.

Деца и домашни любимци

Хариер са кучета, които живеят на глутници, за това да се разбират с деца за тях не е никакъв проблем. Точно обратното – те са внимателни и нежни с по-малките, а с по-големите могат да лудуват с часове. По отношение на кучетата ситуацията е същата – дори да не са от същата порода, тези гончета съжителстват добре с тях, разбира се, след правилна социализация. Не се препоръчва да ги отглеждате заедно с по-малки домашни животни или котки – за тях те си остават плячка и ще ви е много трудно да ги научите да не ги възприемат по този начин.