Хариер

История

Произходът на това специализирано за лов на зайци гонче се крие в далечния XIII век, когато били кръстосани Бигъли с кучета от типа Сенюбер. Векове наред Хариерите били много популярна порода, но през XX век почти изчезнали.

Благодарение на британски селекционери, които започнали кръстоски с местни фоксхаунди тези кучета се срещат до днес, макар популацията им да е силно ограничена.

Външен вид

Силно голямо, силно и хармонично куче. Мъжките представители достигат до 55 см височина, докато женските – до 53 см. Теглото на възрастните животни е между 25 и 30 кг. Главата им е умерено широка, с масивна муцуна и здрави челюсти. Очите са с бадемовидна форма, оцветени в различни нюанси на кафявото. Стопът е умерено изразен. Ушите са високо поставени, над линията на очите, широки в основата си, клепнали напред. Шията е здрава и мускулеста, гръдният кош – широк и дълбок, крайниците – атлетични и здрави. Лапите са малки и кръгли, опашката – дебела в основата си, постепенно се стеснява и стои изправена нагоре. 

Козината е къса, гъста и прилепнала. Оцветяването е представено от всички познати при гончетата цветове, но най-често се среща трицветното.

Характер

Като типично гонче, Хариер е много енергично, нежно, внимателно и приятелски настроено куче, което обича семейството си и е вярно на стопанина си. Никога няма да видите това куче да подхожда с агресия нито към друго четириного, нито към човек. Това не го прави подходящ пазач на дома и имуществото ви, но пък компенсира с много любов, весел нрав и игривост. 

Хариер прилича много на Бигъла по характер – може да е палав и непослушен, но в същото време толкова любвеобилен и мил, че да ви накара да му простите всичко. Ранната социализация, среща с различни кучета, хора, шумове и звуци ще се отрази чудесно на тези четириноги и ще разгърне още повече приятния им характер.

Като типична ловна порода, Хариерите проявяват инат и своеволие по време на дресурата. Свикнали сами да взимат решения те много трудно приемат да им бъде казвано какво да правят. Необходимо е да подходите към тях търпеливо и някак да ги убедите, че идеята за тренировките всъщност е тяхна. Това може да се случи само чрез метода на поощрение – никога чрез физически сила или наказания.

Здраве

Хариер е доста здраво и издръжливо гонче, което почти няма наследствени или генетично обусловени заболявания. Представителите на породата най-често страдат от тазобедрена дисплазия. Възможни са и очни, както и ушни инфекции.

Грижа

Активни и игриви, Хариерите са кучета, които обичат да бъдат с вас, но не изискват внимание. Те са способни да се забавляват и сами, но трябва много да внимавате, дали това не включва пакости, бели и бягства! Имат много енергия в запас, която имат нужда да изразходват качествено. За това се препоръчва представителите на породата да се отглеждат в къща с двор, където да лудуват навън по цял ден. Ако живеете в апартамент, то трябва да им осигурите поне по два часа разходки, игри и възможност на кучето поне малко да потича на воля. Честите излизания сред природата, подходи в гори и планини са чудесен начин да разнообразите ежедневието им. Лесно ще научите тези четириноги и да тичат с вас в парка докато карате колело или ролери – те са щастливи да правят всичко, което им се струва забавно, заедно със стопанина си.

Хранене

Лакоми и непретенциозни, тези кучета с радост похапват както кучешка храна, суха или от консерви, така и 

натурални продукти. Уверете се, че давате качествена храна на вашето куче, за да получава то всички необходими му витамини и минерали.Можете да разнообразявате менюто му с различни крехки меса като пилешко, пуешко, заешко, телешко или дивеч, както и техните субпродукти, хрущяли и дреболии, задължително преминали термична обработка, твърдо сварени яйца, извара, кисело мляко, различни зеленчуци, морска обезкостена риба, варени ориз и елда, попарени овесени ядки. Въздържайте се да давате на Хариер свинско или сурово месо, тръбни кокали, солени, сладки, пикантни или пържени храни, салами и колбаси, както и тестени изделия.

Деца и домашни любимци

Хариер са кучета, които живеят на глутници, за това да се разбират с деца за тях не е никакъв проблем. Точно обратното – те са внимателни и нежни с по-малките, а с по-големите могат да лудуват с часове. По отношение на кучетата ситуацията е същата – дори да не са от същата порода, тези гончета съжителстват добре с тях, разбира се, след правилна социализация. Не се препоръчва да ги отглеждате заедно с по-малки домашни животни или котки – за тях те си остават плячка и ще ви е много трудно да ги научите да не ги възприемат по този начин.