Джиндо

История

Стара корейска порода, Джиндо е типичен представител на шпицовете. Според легендата името на тези симпатични кучета произхожда от малък остров, разположен на югозападното крайбрежие на страната.

През 1934 година породата официално е обявена за национално съкровище в Корея и Япония, а нейни представители дори участваха в откриването на Олимпийските игри през 1988 година в Сеул. Интересен факт е, че като защитена порода съществуват определени официални развъдници в Япония и Корея, където се записвате в лист на чакащи, за да получите кученце с родословие.

Снимка: iStock

Ловци по природа, Джиндо са интелигентни, смели и резервирани. Понякога описвани като независими кучета, корейските Джиндо са непоколебимо отдадени на своите стопани и могат да бъдат прекрасни домашни любимци с правилна социализация и обучение. 

Външен вид

Типично шпицообразно куче, със сравнително широка глава и масивна, симпатична муцуна. Главата е голяма, но пропорционална на тялото. Мъжките екземпляри достигат до височина 55 см, а женските – 50 см. Теглото им е между 16-23 кг. Ушите са прави и остри, а очите – с бадемовидна форма, дълбоко поставени. Тялото е компактно, гръдният кош – дълбок, крайниците – прави, опашката се носи характерно завита на гърба. Козината на кучето е къса до умерено дълга, с мек и гъст подкосъм. Оцветяването е в широката гама нюанси на жълтото, кафявото и червеното. 

Характер

Кучетата Джиндо са бдителни, смели и лоялни компаньони. Когато са правилно социализирани, те могат да се отглеждат заедно с други животни и дори – с малки деца. Въпреки това, като цяло представителите на породата по-скоро предпочитат да са единствените домашни любимци. Работата със сертифициран треньор може да помогне на кучето ви да започне да се чувства по-комфортно и да бъде по-малко тревожно около нови хора и други четириноги.

Снимка: iStock

Джиндо са активни, интелигентни кучета, които се нуждаят както от редовни упражнения, така и от човешко взаимодействие. Но желанието им да изследват нови територии, съчетано с прословутите им способности за бягство, подчертават важността на това да ги държите на повод по време на разходки или в ограден двор (ако имате къща и сте предоставили постоянен достъп на животното до него). Кастрацията на кучето ви също може да помогне за намаляване на риска от бягства.

Тъй като са високо интелигентни, Джиндо са силно предразположени към тревожност, особено при раздяла. Те не понасят добре да остават сами за дълги периоди от време. Отегчените, тревожни кучета Джиндо могат да използват интелигентността си, за да измислят как да избягат, или да проявяват нежелано поведение като лаене и дъвчене. Вродената предпазливост на Джиндо към непознати означава, че те се нуждаят от внимателни и търпеливи стопани, които могат да помогнат на кучето си да се подготви правилно за потенциално стресови ситуации.

Кучетата от породата Джиндо са известни с това, че са изключително лоялни и силно се привързват към семейството си. Те биха направили всичко, за да защитят стопанина си. Вродените им инстинкти на пазач обаче, ги карат да са подозрителни и дори резервирани към непознати. За да не се стигне до неприятни инциденти ключова роля има ранната социализация, както с хора, така и с други кучета.

Интелигентни и схватливи, Джиндо лесно се поддават на обучение. Тези кучета ще направят всичко, за да е щастлив собственикът им. Макар че могат да проявят инат в ранните етапи на дресурата, с повече търпение и правилен подход можете да сте сигурни, че резултатите няма да закъснеят. Малко са породите, които могат да надминат лоялността на Джиндо, след като сте спечелили уважението му. По принцип шпицовете трудно понасят самотата, така че породата не е препоръчителна за хора, които пътуват често. 

Здраве

Корейското Джиндо е сравнително здрава порода с продължителност на живота 14-15 години. Въпреки това, както всички кучета, така и при тях има някои здравословни проблеми, с които собствениците е добре да са запознати.

• Дискоиден лупус еритематозус

Лупусът е имунно-медиирано заболяване, при което имунната система на кучето атакува собствената си ДНК. Дискоидният лупус еритематозус (нарича още назален слънчев дерматит и „Коли нос“) е форма на лупус, която е далеч по-малко агресивна от системния лупус, защото засяга само кожата – по-специално тази на носа и лицето. Избягването на прекомерно излагане на слънчева светлина и приемането на лекарства могат да помогнат за овладяване на заболяването.

Признаците на заболяването най-често включват:

• Загуба на пигмент в носа (черното става сиво или розово)
• Лющене и напукване на кожата на носа
• Рани по носа, ушите или в устата
• Лезии, които се влошават при излагане на слънчева светлина

Снимка: iStock

• Хипотиреоидизъм

Хипотиреоидизмът е състояние, при което щитовидната жлеза на кучето не произвежда достатъчно тироидни хормони, които изпълняват важна функция в метаболизма. Този хормонален дефицит засяга функционирането на всички органи и системи в тялото на животното, а лечението обикновено изисква доживотна хормонозаместителна терапия с перорални лекарства.

Повечето признаци на хипотиреоидизъм са свързани с намаления метаболизъм и включват:

• Необяснимо наддаване на тегло
• Летаргия
• Невъзможност за поддържане на топлина
• Когнитивно забавяне
• Кожни инфекции и ушни инфекции

Грижа

Джиндо имат силен ловен инстинкт, който понякога може да надхвърли наглед невинната игра. Обучението на кучето да идва при повикване, може да помогне за ограничаване на поведението и намаляване на риска, свързан с гонене на по-малки животни. Джиндо са естествено по-резервирани към непознати, така че ранната социализация е ключова. Корейската асоциация на Джиндо в Америка (KJAA) отбелязва, че интелигентният и целеустремен Джиндо е склонен към бягства. Представителите на породата обичат свободата и това да се скитат извън дома си. Отново, модификацията на поведението и обучението за припомняне може да помогне.

Темпераментът на Джиндо ги прави склонни към тревожност, което може да направи пътуването и срещите с нови хора стресиращи за животното. Социализирането на вашето кученце рано и придържането към ежедневна рутина може да помогне за борба с този проблем.

Джиндо могат да живеят както на открито, така и в апартамент. Ако ги отглеждате на двор, задължително ги прибирайте за през нощта вътре. Тези кучета създават много силна връзка със стопаните си и ако прекарат прекалено много време сами навън, това може да ги натъжи и да развие деструктивно поведение у тях, особено ако са млади. В градска среда им осигурете достатъчно движение – атлетични и силни, те имат нужда от ежедневни разходки, за да изразходват енергията си. Малко вероятно е да се задоволят с няколко кратки разходки на ден, породата се чувства най-добре, когато може да се присъедини към активно семейство, което прекарва много време на открито и се ангажира с упражненията на кучето – както физически, така и психически.

Снимка: iStock

Козината на Корейското Джиндо не изисква особени грижи, нито чести бани. Тези кучета се поддържат сами много чисти, а освен това линеят умерено. Разресване веднъж-два пъти седмично би било достатъчно, за да поддържате кожухчето на любимеца си лъскаво. Тези кучета имат минимална естествена миризма. Редовно проверявайте и ако се налага – почиствайте ушите на кучето за развитие на инфекции, необходимо е регулярно да подрязвате и ноктите на любимеца си.

Хранене

Най-добре е да храните Корейското Джиндо с висококачествена кучешка храна, гранулирана или от консерва, за да сте сигурни, че ще получи всички необходими витамини, минерали и хранителни вещества, които са му необходими. Можете да обогатите диетата му с натурални продукти, сред които месо – пилешко, пуешко, заешко или телешко, както и богати на протеин продукти като нискомаслена извара, кисело мляко, твърдо сварени яйца. Избягвайте мазни храни, тесто, пилешки тръбни кокали и сладко.

Деца и домашни любимци

Ако смятате да отглеждате Джиндо в компанията на малки деца, то ранната социализация е задължителна. Макар да не биха проявили агресия, тези кучета не възприемат много добре непредвиденото поведение на най-младите членове на семейството. С други кучета се разбират единствено, ако са израснали заедно. С котки и други по-малки домашни животни не съжителстват добре и не се препоръчва да се отглеждат заедно.

Често задавани въпроси за Корейското Джиндо

• Подходяща ли е тази порода за семейства с деца?

Джиндо са умни, достойни и предани кучета, но не са най-подходящият избор за всяко семейство. Те се чувстват най-добре в дом с активни стопани, които водят динамичен начин на живот, спортуват и обичат да прекарват време на открито. Същевременно породата не се препоръчва за стопани без опит.

• Гушливи кучета ли са Джиндо?

Джиндо искрено обичат своите стопани и се радват да са част от различните активности, с които се занимават те. Но те не са известни с проявите си на привързаност, включително гушкане. По-вероятно е да усетите близост с косматия си другар по време на преход в планината, отколкото той да се гушне на дивана и да гледа филм заедно с вас.

Снимка: iStock

• Шумни кучета ли са Джиндо?

Всяко куче може да лае много, като основните фактори за това са свързани с породата, обучението и социализацията му. Подобно на други четириноги, Джиндо могат да станат по-вокални, когато искат да предупредят за нещо стопанина си, но не е известно да са прекомерно шумни.

• Каква е разликата между Джиндо и Шиба ину?

Макар на пръв поглед да изглеждат сходни, Джиндо и Шиба ину са много различни кучета. Докато Джиндо произхождат от Южна Корея, Шиба са родом от Япония. 

Шиба ину са по-малки (между 8-10 кг), като цяло са склонни да бъдат по-териториални от Джиндо и са далеч по-социални и спокойни при срещи с нови хора в сравнение с корейските си братовчеди.