7 породи кучета само за стопани с опит
Д а откриете идеалното куче, което да се впише в семейството ви, е нещо повече от това да доведете у дома първата сладка муцунка с влажен нос, която видите (макар на всички да ни се иска!). Има някои породи четириноги, които са подходящи за отглеждане само от опитни стопани. И за това си има причина.
Когато си взимате домашен любимец, добре е да помислите обективно за живота си и да изберете питомец, който ще бъде щастлив и ще се чувства добре в дома, който можете да му осигурите. Като начало – отговорете си на следните въпроси:
- Дали сте по-скоро индивидуалист или имате (искате) семейство с деца?
- Прекарвате ли свободното си време активно или предпочитате по-спокоен живот на закрито?
- Имали ли сте кучета преди и ако да, какви характери са имали те?
Разбира се, тези въпроси са само ориентировъчни – няма нищо лошо в това да се влюбите във външния вид на определена порода. Личността обаче, също е важна, защото всяко четириного има своя индивидуалност. Има определени черти, свързани с всяка порода, които не могат да бъдат пренебрегнати. Опитните в отглеждането на домашни любимци стопани знаят, че някои животни са по-сложни и предизвикателни за работа от други.
И макар много начинаещи собственици да са искрено развълнувани да посрещнат нов другар в дома си, приятното усещането бързо може да изчезне, когато осъзнаят, че не са добре подготвени за стремежа и интензивността, които някои породи притежават. За това съставихме за вас списък с 7 породи, подходящи само за опитни стопани.
Бордър колитата са едни от най-универсалните работни кучета. Темпераментът им обикновено не е подходящ за тези, които търсят единствено семеен домашен любимец, тъй като те имат нужда да са заети с нещо. Исторически погледнато, работата им винаги е била да пасат добитък. И макар все още да са добре дошли във фермите по цял свят, с подходящия стопанин, те могат да бъдат научени да правят почти всичко.
Ако не му се обръща достатъчно внимание и бъде оставено да скучае, Бордър колито ще си измисли работа – бъдете сигурни в това. Естественият стаден инстинкт на тези четириноги може да ги накара да „пасат“ хлапетата ви, а без подходящо обучение, те са склонни да прибягват до настойчиво и дори – деструктивно поведение. Без адекватно количество умствена и физическа стимулация, представителите на породата няма да бъдат щастливи като домашни любимци и като цяло ще станат трудни за управление.
Добрата новина е, че тяхната вродена интелигентност и естествен талант за послушание означават, че с правилния човек, тези четириноги са отлични другари! Те просто се нуждаят от някой, който да е готов да вложи достатъчно време, енергия и усилия в тяхното отглеждане.
Белгийската Малиона е популярен избор за полицейско и военно куче. Тяхната работна етика ги прави страхотни кандидати за всякакъв вид задачи, включително – откриване на оръжия, надушване на бомби, защита и дори – водно спасяване. Малиона имат естествен стремеж да тренират и да бъдат активни, а високата им интелигентност, бдителност и лоялност към хората са ценни черти, превърнали ги във верни приятели на хората от години.
Когато става въпрос за семеен домашен любимец обаче, същите тези черти могат да бъдат трудни за управление. Тъй като се отглеждат почти единствено заради своята работоспособност, те невинаги притежават темперамента на социално домашно куче. Какво имаме предвид?
Вместо да прекарат мързелив уикенд със семейството си, Малиноа биха предпочели да бъдат на крак и да се движат цял ден. А ако смятате, че те щастливо ще поздравят съседите или приятелите ви, които влизат през портата в двора, помислете отново, защото необучените белгийски овчарки може да включат светкавично защитните си инстинкти.
И въпреки че повечето собственици на четириноги са готови да отделят време, за да научат питомците си на основни команди като „седни“ и „мирно“, отглеждането на Белгийска Малиноа определено не е за всеки. Без необходимото количество умствена и физическа активност, представителите на породата ще станат невротични, разрушителни и понякога агресивни. Тези кучета ще държат стопаните си нащрек.
Акита са голяма японска порода кучета, първоначално използвани за лов на едър дивеч, като мечки и глигани. Те също имат горда история на защитници на японските кралски особи. Ако си наумят, че конкретен човек е заплаха, може да се окаже трудно да ги убедите в противното. Защото намеренията им обикновено са да защитят себе си и хората, които обичат. Нито повече, нито по-малко.
Оставени без обучение Акита могат да бъдат доста непредсказуеми. Независими, дистанцирани спрямо непознати и дълбоко лоялни към семейството си, темпераментът им не ги причислява към типа кучета, които охотно да вземете със себе си в местното кафене. Или към тези, които ще се порадват на гостите ви с махаща от ентусиазъм опашка.
Еднополовата агресия спрямо други кучета е често срещана при представителите на породата, за това и Акита предпочитат да са единствените домашни любимци в едно семейство. Те се нуждаят от собственик, който е готов да посвети време на техните нужди и да се съобрази с предпочитанията им.
Американският киноложки клуб подчертава и факта, че Акита трябва да бъдат добре социализирани от раждането си, за да се чувстват спокойно и комфортно сред хора и други кучета. Не се препоръчват за хора, които нямат желание да отделят внимание на питомеца си.
Патърдейлите може и да са малки (тежат по-малко от 15 кг), но това не им пречи да бъдат страховити хищници, когато става въпрос за лов и дебнене. Най-популярни в Англия, тези кучета се отглеждат почти изключително заради тяхната работоспособност. Типични териери, те са се доказали в лова на лисици, миещи мечки и мармоти. Поради това не трябва да им се има доверие покрай други животни, включително кучета, тъй като често могат да подходят към тях, сякаш са плячка.
Обичайно Патърдейлът е уверено и смело куче, което изисква добро обучение. Хората често си мислят, че малките четириноги са лесни за дресура и управление, но тези териери не са от типа, който лесно се поддава на обучение. Те са отгледани, за да бъдат независими ловци и дори извън гората предпочитат да работят сами.
Патърдейл са пример за порода четириноги, която е била развъждана по определен начин, а в последствие се оказва трудно, понякога – дори невъзможно, да бъде отделена от предназначението си. Самите кучета не правят нищо лошо, когато разкопаят двора ви в търсене на мармот, например, защото това е, за което са били отгледани. Проблемът е, че се нуждаят от собственици, които са готови да прегърнат техните инстинктивни характеристики, като същевременно им осигурят много физическа и психическа стимулация.
Корейското Джиндо е една от „най-котешките“ породи кучета и следователно не е най-добрият избор за някой, който търси социално, привързано приятелче. Те са лоялни към стопаните си, но е по-вероятно да се свият в съседната стая, отколкото да се настанят за сладка дрямка в скута ви. Това, разбира се, не е нещо лошо и всъщност, може дори да е предпочитано за хора, които се наслаждават на личното си пространство. Джиндо рядко са агресивни, отнасят се сдържано към непознати и са склонни да стоят предпазливо настрана.
Тяхната естествена независимост означава, че не се страхуват да изследват света сами, което може да доведе до бягства. Обикновено не се социализират с други кучета, рядко се вписват в семейства с още домашни любимци.
Традиционно използвано за лов на глигани, това е смело и мощно куче. Хора, които нямат опит с работни породи, едва ли ще се справят с отглеждането на Леопардовата Катахула, тъй като това са активни работни животни, които се нуждаят от много физическа активност и упражнения.
Освен намирането на подходящ начин да изразходват енергията си, на тези едри четириноги трябва да се осигурява и подходяща умствена стимулация. Те са известни със своята независимост и ако не са активно ангажирани, ще открият свои собствени форми на забавление. Могат да бъдат привързани към хората, но не изпитват необходимост винаги да са до собственика си.
И въпреки че представителите на породата са добри с деца, трудовата им история означава, че са истински щастливи сами, когато имат удовлетворяваща работа. Те не са домашни любимци, които обичат да прекарват спокойно време у дома и се нуждаят от постоянно обучение и социализация.
Земеделските производители в Южна Африка се нуждаели от куче, достатъчно здраво, за да оцелее във времето, терена и да се справи с дивите животни в района. Бурбулът е отговорът на всички тези изисквания.
Първият приоритет при селектирането на породата е да пази собствеността на стопанина си. И през повечето време работата на тези кучета включвала преследване на гневни павиани, борба с леопарди и други големи диви животни. Много африкански ферми поддържат тази порода и до днес, но дори извън родината си те са известни със силно защитния си инстинкт.