Каракачанска овчарка

История

Тази прекрасна порода се отнася към голямата група на догообразните. Съществуват няколко теории за произхода им, като най-разпространената от тях е, че догообразните водят началото си от Индия, по-точно – Тибетското плато, откъдето произлиза и Тибетският дог. Други изследователи са на мнение, че прародител на Каракачанката, както са известни тези кучета у нас, са европейските вълци. Където и да се крие истината, едно е сигурно – Каракачанската овчарка е гордост за страната ни и една от най-старите породи кучета в цяла Европа.

Типичен молос, тези животни са създадени, за да охраняват стадото и имота на стопанина си. Не се колебаят да влязат в бой с вълк или мечка, за да защитят семейството си. Първи по нашите земи са започнали да го отглеждат траките, най-старите племена у нас и прочути животновъди, описани от Херодот като „най-големия народ след индийския“. Съществена роля при оформянето на Каракачанката са изиграли и прабългарите, довеждайки своите кучета при преселението си от Памир и Хиндукуш. 

Името си това куче дължи на каракачаните. Според исторически справки, те са били пастири-номади с тракийски произход. С това си име тези четириноги са описани в произведенията на някои родни класици, сред които Йордан Йовков, Георги Райчев и Йордан Радичков.

Снимка: iStock

Външен вид

Масивно куче, хармонично развито, видът на Каракачанката излъчва сила и внушава респект. Мускулатурата е мощна, костите – здрави и големи, но не и груби. Мъжките достигат 60-73 см. ръст и 40-55 кг. Женските – 60-68 см. и 30-45 кг. Пропорциите са правилни и оформени. Главата е пропорционална на тялото, устните – средно дебели, шията – къса и мощна. Очите са малки, дълбоко поставени, тъмно или светло кафяви. Ушите са с триъгълна форма, малки и ниско поставени, плътно прилепнали към черепа.Опашката е дебела, виси отпусната.

Тази овчарка има гъста козина. По отношение на дължината на косъма се различават два вида Каракачанки: дългокосместа и късокосместа. При едните дължината на покривния косъм по тялото, ушите, шията и крайниците е над 12 см, а при другите – под 12 см. Окраската е дву-или трицветна, петниста – бяла с тъмни петна или тъмна със светли петна.

Характер

Гордо, властно, смело и интелигентно куче, крайно недоверчиво към непознати. С твърд, уравновесен и независим характер. Представителите на породата са безстрашни, издръжливи и предани на стопаните си. Лаят на Каракачанката е характерен – дебел и плътен, а целта му е да прогони надалеч всеки натрапник, заявявайки, че кучето е на пост. Отличен пазач, Каракачанката не би се замислила да нападне първа, ако сметне, че нещо е заплаха за нея или за семейството й, независимо дали се касае за човек или друго, дори по-голямо от нея животно. Макар в България, а и в други страни, където е популярна, тази овчарка да се използва главно за охрана и собствениците й невинаги да я тренират с оглед на заложените работни качества и инстинкти на самото куче, обучението й е много важно. 

Оставена без дресура, Каркачанката ще пази имота или дома ви, но би могла да бъде крайно непредсказуема в действията си. Веднъж пропуснали момента, в който да я обучите, такъв няма да ви бъде предоставен втори път и в зряла възраст това животно категорично няма да изпълни каквото искате от него. За това започнете с основните команди, гарантиращи вашата и на хората около вас безопасност още, докато кученцето е съвсем малко. Необходими са търпение и твърдост, защото Каракачанката се отегчава и разсейва лесно. В никакъв случай не трябва да се използва физическо насилие – това може да озлоби кучето.

Здраве

Ако вашата Каракачанка се радва на добро здраве, можете да очаквате около 12-13 пълноценни години заедно с домашния си любимец. Но неизбежно може да се сблъскате с някои притеснения. Размерът на тези кучета означава, че те са уязвими към здравословни проблеми, които засягат други големи породи кучета. Нека разгледаме по-често срещаните от тях:

• Дисплазия на тазобедрената става

Генетичното заболяване дисплазия на тазобедрената става е проблем, който често се диагностицира при по-големите кучета. Това е термин, който означава, че тазобедрените стави на животното са деформирани по някакъв начин, което причинява болка и често води до артрит. Заболяването може да бъде причинено то недохранване, рязко наддаване на тегло или затлъстяване. 

Признаците на тазобедрена дисплазия при по-големите кучета се появяват сравнително късно, когато животните пораснат малко, така че в началото може да бъде трудно да се идентифицира, че има нещо тревожно. С влошаването на дисплазията на тазобедрената става, тя ще прогресира до остероартрит или дегенеративно заболяване на ставите, тъй като тялото на кучето се опитва да стабилизира тазобедрената става. Домашният ви любимец може да се нуждае от операция - остектомия на главата/шията на бедрената кост е често срещана процедура - и дори, при някои по-тежки случаи - от смяна на тазобедрената става.

• Дисплазия на лакътя 

Може дори да не сте осъзнавали, че кучетата имат лакти, но те имат и могат да страдат от дисплазия в тях. Ако вашата Каракачанка накуцва, има подути стави или изглежда скована, може да има това заболяване. Когато трите кости на лакътя - лъчевата кост, раменната кост и лакътната кост - не са оформени правилно, ветеринарен лекар може да диагностицира дисплазия на лакътя. Той може да извърши операция или да предпише нестероидни противовъзпалителни лекарства, а прогнозите за пълно възстановяване в този случаи са добри. Възможно е питомецът ви да се нуждае от физиотерапия, а при по-сериозните случаи може да са необходими доживотни грижи и мониторинг от ветеринарен лекар. 

Снимка: iStock

• Подуване на корема

Големите кучета често могат да бъдат засегнати от подуване на корема, състояние, което може да бъде достатъчно сериозно, за да бъде животозастрашаващо. (Едно на всеки пет кучета с тегло над 45 кг ще изпита подуване на корема.) 

Все още не се знае точно какво причинява подуване на корема, но то се случва, когато стомахът на кученцето се напълни с газове. Четириногите, които страдат от тревожност са малко по-уязвими към това състояние, а физическата активност след пиене на вода или поглъщане на голямо количество храна могат да бъдат отключващ фактор.  

Стомашната дилатация-волвулус е тежка форма на подуване на корема при кучетата, която засяга породи с дълбок гръден кош, включително Гордър сетерите. Това е животозастрашаващо състояние, при което стомахът се пълни с газове и се усуква, прекъсвайки кръвообращението. Предупредителните признаци включват:

• Повръщане без повръщане
• Подут и раздут корем
• Прекомерно лигавене
• Общо безпокойство, крачене, кучето сякаш не може да си намери място
• Липса на апетит

Собствениците на Каракачански овчарки трябва да са наясно с признаците на подуване на корема и незабавно да заведат кучето си в близката спешна клиника, ако забележат някои от тези симптоми. Какви са възможностите за превенция и защо това състояние е толкова опасно за четириногите ни другари – четете тук 

Грижа

Най-подходящото място за отглеждане на Kаракачанска овчарка е къща с двор. Те имат нужда от пространство и движение, за да могат да изразходват енергията си. Ако все пак сте решили да отглеждате тези четириноги в апартамент, дългите разходки навън са абсолютно задължителни. Помнете, че ако не се измори “качествено“ Каракачанката може да развие деструктивно поведение.

Козината им е гъста, затова е добре да бъде разресвана сравнително често, за да не се сплъсти. Честите бани не са препоръчителни, особено, имайки предвид размерите на кучето. Редовно проверявайте ушите и очите, за да избегнете възможни инфекции.

Снимка: iStock

Хранене

Каракачанската овчарка има нужда от разнообразно меню, което трябва да е максимално богато на витамини, хранителни вещества и минерали. Представителите на породата не са особени „почитатели“ на кучешката храна, като дори могат да откажат гранулите. Най-добре е да се набляга на натурална храна– меса – телешко, агнешко, дивеч, пилешко (без свинско), както и техните субпродукти. Полезни са и обезкостената риба, варен ориз и попарени овесени ядки, твърдо сварени яйца, извара и кисело мляко. Давайте на Каракачанката и кокали – всякакви, без пилешки тръбни. Избягвайте тестени изделия, солени и опушени меса и риба, сладко и кисели плодове.

Деца и домашни любимци

Каракачанската овчарка се разбира с деца и други домашни любимци, стига да са част от семейството. Към непознати показва агресия и рядко би могла да се сприятели с други кучета, които не познава от малка. Ако искате да съжителства добре с друго четириного, най-добре е да си вземете още една Каракачанска овчарка. 

Какво трябва да знаят бъдещите собственици на Каракачанска овчарка

В продължение на векове Каракачанските кучета помагат на европейските овчари да пазят стадата си в безопасност. През последните години породата, известна още като Тракийски молос и Българско овчарско куче, придобива все по-голяма популярност – за радост на почитателите й, които стават все по-многобройни по целия свят. Това е домашен любимец, който се нуждае от уверен стопанин, който разполага с достатъчно пространство. 

Темпераментът на Каракачанките е прекрасна смесица от характеристики. Това интелигентно и независимо куче има нужда от обич, внимание и дисциплина. Тези овчарки са известни с независимия си характер, което означава, че може да имате известни затруднения в обучението. Не очаквайте от това куче да се излежава по цял ден и да изпълнява каквото му се каже, без да се замисля, защото можете да останете разочаровани. Необходимо е да сте изключително търпеливи и уверени, за да убедите вашата Каракачанка, че действително има нужда да направи това, което искате от нея. 

Снимка: iStock

Агресивни ли са Каракачанските овчарки? Те може да са по-склонни да проявяват агресивните си наклонности от средностатистическото куче, но ще го направят само когато смятат, че сте в опасност. В това отношение поведението на породата не е особено различно от това на други кучета. И подчертава необходимостта от ранна социализация.