Каракачанска овчарка

История

Тази прекрасна порода се отнася към голямата група на догообразните. Съществуват няколко теории за произхода им, като най-разпространената от тях е, че догообразните водят началото си от Индия, по-точно – Тибетското плато, откъдето произлиза и Тибетският дог. Други изследователи са на мнение, че прародител на Каракачанката, както са известни тези кучета у нас, са европейските вълци. Където и да се крие истината, едно е сигурно – Каракачанската овчарка е гордост за страната ни и една от най-старите породи кучета в цяла Европа.

Типичен молос, тези животни са създадени, за да охраняват стадото и имота на стопанина си. Не се колебаят да влязат в бой с вълк или мечка, за да защитят семейството си. Първи по нашите земи са започнали да го отглеждат траките, най-старите племена у нас и прочути животновъди, описани от Херодот като „най-големия народ след индийския“. Съществена роля при оформянето на Каракачанката са изиграли и прабългарите, довеждайки своите кучета при преселението си от Памир и Хиндукуш. 

Името си това куче дължи на каракачаните. Според исторически справки, те са били пастири-номади с тракийски произход. С това си име тези четириноги са описани в произведенията на някои родни класици, сред които Йордан Йовков, Георги Райчев и Йордан Радичков.

Външен вид

Масивно куче, хармонично развито, видът на Каракачанката излъчва сила и внушава респект. Мускулатурата е мощна, костите – здрави и големи, но не и груби. Мъжките достигат 60-73 см. ръст и 40-55 кг. Женските – 60-68 см. и 30-45 кг. Пропорциите са правилни и оформени. Главата е пропорционална на тялото, устните – средно дебели, шията – къса и мощна. Очите са малки, дълбоко поставени, тъмно или светло кафяви. Ушите са с триъгълна форма, малки и ниско поставени, плътно прилепнали към черепа.Опашката е дебела, виси отпусната.

Тази овчарка има гъста козина. По отношение на дължината на косъма се различават два вида Каракачанки: дългокосместа и късокосместа. При едните дължината на покривния косъм по тялото, ушите, шията и крайниците е над 12 см, а при другите – под 12 см. Окраската е дву-или трицветна, петниста – бяла с тъмни петна или тъмна със светли петна.

Характер

Гордо, властно, смело и интелигентно куче, крайно недоверчиво към непознати. С твърд, уравновесен и независим характер. Представителите на породата са безстрашни, издръжливи и предани на стопаните си. Лаят на Каракачанката е характерен – дебел и плътен, а целта му е да прогони надалеч всеки натрапник, заявявайки, че кучето е на пост. Отличен пазач, Каракачанката не би се замислила да нападне първа, ако сметне, че нещо е заплаха за нея или за семейството й, независимо дали се касае за човек или друго, дори по-голямо от нея животно. Макар в България, а и в други страни, където е популярна, тази овчарка да се използва главно за охрана и собствениците й невинаги да я тренират с оглед на заложените работни качества и инстинкти на самото куче, обучението й е много важно. 

Оставена без дресура, Каркачанката ще пази имота или дома ви, но би могла да бъде крайно непредсказуема в действията си. Веднъж пропуснали момента, в който да я обучите, такъв няма да ви бъде предоставен втори път и в зряла възраст това животно категорично няма да изпълни каквото искате от него. За това започнете с основните команди, гарантиращи вашата и на хората около вас безопасност още, докато кученцето е съвсем малко. Необходими са търпение и твърдост, защото Каракачанката се отегчава и разсейва лесно. В никакъв случай не трябва да се използва физическо насилие – това може да озлоби кучето.

Здраве

Каракачанската овчарка е здрава порода. Въпреки това, кучетата са предразположени към дисплазия на тазобедрената става, подуване на стомаха, както и различни очни и ушни инфекции.

Грижа

Най-подходящото място за отглеждане на Kаракачанска овчарка е къща с двор. Те имат нужда от пространство и движение, за да могат да изразходват енергията си. Ако все пак сте решили да отглеждате тези четириноги в апартамент, дългите разходки навън са абсолютно задължителни. Помнете, че ако не се измори “качествено“ Каракачанката може да развие деструктивно поведение.

Козината им е гъста, затова е добре да бъде разресвана сравнително често, за да не се сплъсти. Честите бани не са препоръчителни, особено, имайки предвид размерите на кучето. Редовно проверявайте ушите и очите, за да избегнете възможни инфекции.

Хранене

Каракачанската овчарка има нужда от разнообразно меню, което трябва да е максимално богато на витамини, хранителни вещества и минерали. Представителите на породата не са особени „почитатели“ на кучешката храна, като дори могат да откажат гранулите. Най-добре е да се набляга на натурална храна– меса – телешко, агнешко, дивеч, пилешко (без свинско), както и техните субпродукти. Полезни са и обезкостената риба, варен ориз и попарени овесени ядки, твърдо сварени яйца, извара и кисело мляко. Давайте на Каракачанката и кокали – всякакви, без пилешки тръбни. Избягвайте тестени изделия, солени и опушени меса и риба, сладко и кисели плодове.

Деца и домашни любимци

Каракачанската овчарка се разбира с деца и други домашни любимци, стига да са част от семейството. Към непознати показва агресия и рядко би могла да се сприятели с други кучета, които не познава от малка. Ако искате да съжителства добре с друго четириного, най-добре е да си вземете още една Каракачанска овчарка.