Леопардова Катахула

История

Името „катахула“ идва от индианската дума, която значи „чиста вода“ и се свързва с езерата Катахула в Централна Луизиана, където се предполага, че са възникнали тези четириноги. Смята се, че Леопардовото куче е кръстоска между Мастиф, Блъдхаунд, Американско индианско куче и Грейхаунд. 

Основното предназначение на породата е било да помага на пастирите в управляването на стадата говеда и свине, но освен това те притежават отлични ловни качества. Толкова впечатляващи, че са оценени от самия американски президент Рузвелт, който лично ловувал с леопардови кучета от Катахула.

Външен вид

Леопардовото куче на Катахула е средно на ръст, с компактно и мускулесто тяло, здрави крайници, умерено широка глава, мощни челюсти и неголеми, клепнали уши. Мъжките представители на породата достигат до 66 см височина и тегло от 37 кг. Опашката е дълга и кучето я носи надолу. Козината им е къса и гъста, срещат се различни разцветки, най-често в шоколадовата гама, с жълти и мраморни оттенъци.

Характер

Свикнало да е в помощ на хората от години, Катахулско леопардово куче е любвеобилно, лоялно и силно привързано към семейството си. Подозрително и резервирано към непознати, то е чудесен пазач, който винаги ще ви предупреди за възможна приближаваща опасност или ще ви защити ако се наложи. Макар вероятността да проявят агресия към хора да е нищожна, към други кучета представителите на породата могат да са нападателни, така че ранната социализация е много важна.

Благодарение на чудесните им ловни качества и качествена селекция, тези четириноги се поддават лесно на обучение, схващат бързо какво се иска от тях и са в състояние да изпълнят дори по-сложни команди. Своенравни и темпераментни, може да се случи да проявят инат при изпълнение на дадена команда, но не трябва да подхождате към тях с лошо, наказания или физическа сила – това може да ги откаже от дресурата изобщо.

Здраве

Породата се радва на добро общо здраве, като сред възможните проблеми на представителите й са дисплазия на тазобедрената става, очни и ушни възпаления, вродена или наследствена глухота.

Грижа

Енергично, умно и социално животно, Леопардовото куче от Катахула има нужда от много движение, за да се чувства добре и във форма. За представителите на породата най-добре е ако  живеят в къща с двор, където да са навън по цял ден. Ако ги отглеждате в апартамент, то задължително трябва да им осигурите достатъчно дълги и качествени разходки, за да се изморят добре. Ако не са изразходвали енергията си, тези кучета могат да развият деструктивно поведение, а това да повлияе на сравнително лекия им и приятен характер. 

Козината на Леопардовата Катахула е къса, така че разресване с гъста четка или гребен веднъж на няколко дни ще е достатъчно, за да я почистите от мъртвите косъмчета и тя да лъсне в пълната си прелест. Тези кучета са много добри плувци и искрено обичат водата, за това честото къпане не се препоръчва с оглед да не се увреди структурата на косъма. Редовно проверявайте ушите и очите на любимеца си, за да предотвратите инфекции. Водете го на излети или походи сред природата, в близост до водоеми – така ще го направите истински щастливо!

Хранене

Катахулското леопардово куче не е претенциозно на тема хранене и би се зарадвало на всичко. Най-добре е да му се дава висококачествена кучешка храна, премиум клас, за да си набави всички необходими му витамини, минерали и хранителни вещества. Добре е да му давате и добавка от калций за костите и мускулите. Обогатявайте менюто му с различни натурални храни, богати на белтъчини и протеини като немазни меса, извара, твърдо сварени яйца, сготвени дреболийки и субпродукти, телешки кокали, варени или сурови зеленчуци.

Деца и домашни любимци

Често определят представителите на породата като чудесни „кучета-бавачки“ и това не е случайно. Внимателни и спокойни, те са чудесна компания не само за най-малките хлапета, но и за вече порасналите ви наследници. Въпреки че съзнателно никога не би ги наранило, в еуфорията и играта си кучето е възможно да бъде малко по-грубо. Понякога се случва тези четириноги да се сприятелят и съжителстват добре с други кучета, но само при условие, че са израснали заедно. С по-дребни животни и котки не се препоръчва да го оставяте само заради силно развития му ловен инстинкт.