Мексиканско голо куче

История

Ксолоитцкуинтли, както още го наричат, дължи произхода си от Африканското голо куче, което попаднало в Южна Америка още през XVII в. Ацтеките развъждали голите кучета и ги наричали „биче“, използвали ги, за да се топлят с тях в студените нощи, като компаньони, играчки и най-важното – те имали особени функции, свързани с религиозните ритуали на индианците и били считани за свещени. Смятало се, че с тяхна помощ могат да се лекуват ревматизъм и други заболявания. Породата официално е призната през 1956 година. 

Външен вид

Първото, което веднага прави впечатление, е гладката и мека кожа, напълно или почти напълно лишена от косми. Само по върха на главата, долната част на крайниците и върха на опашката могат да се срещнат редки косми. Тялото е хармонично, грациозно и леко удължено. Различават се три подвида на Мексиканското голо куче: Стандартно (11-18 кг), Джудже (5-14 кг) и Мини – (2-7 кг). Главата е пропорционална, муцуната – леко издължена. Ушите са прави, очите – бадемовидни, тъмни на цвят. Белег на дегенерация е липсата на някои зъби и на двете челюсти, сред които кучешки, резци и дъвкателни. При вида с къса козина се наблюдават много къси косъмчета по главата, опашката и лапите (макс. 2 см). При окраската се предпочитат монохромните представители: черно, сребристосиво-черно, сиво-рижо или ливър (цвят на черен дроб). Понякога се срещат кафяви или розови петна.

Характер

Мексиканското голо куче е интересен и ефектен домашен любимец, който се привързва силно към семейството си и обикновено си избира един негов член, който приема като свой лидер. Въпреки размерите си, това четириного приема ролята си на пазач на дома много сериозно и можете да бъдете сигурни, че ще ви предупреди чрез лай за всичко важно. Любимо занимание вкъщи му е да лежи, удобно излегнало се на някоя възглавница, галено от слънчевите лъчи, прозиращи през прозореца. Това животинче искрено се радва и има нужда от човешка компания – водете го или го носете с вас, когато имате възможност, защото тези четириноги не обичат да остават сами. 

Предпазливи и резервирани са му непознати, не се сприятеляват лесно и с други кучета. Ако не са добре социализирани от малки – могат да проявят агресия навън, дори и към по-големи от тях. Типично за представителите на породата е силно доминантният характер – те ще се опитат да го използват и при обучението. Дресурата може да се окаже известно предизвикателство за всеки без опит, тъй като тези кучета са доста интелигентни и отказват да слушат и изпълняват команди не, защото не разбират какво се иска от тях, а защото не ги смятат за нужни. Преди да започнете дресурата трябва да сте изградили лидерски позиции в очите на кучето. Това може да стане с твърдост, но не е и с цената на физическо насилие или наказания. Чувствителни и емоционални, ако не се почувстват уважавани, те категорично ще откажат да участват в тренировките и занапред. Добър избор при тази порода е и кучешко училище – според проведени проучвания те се поддават на тренировка по-добре, ако тя се извършва в компанията на други кучета.

Здраве

Сред най-често срещаните заболявания, от които страдат представителите на породата, са кожни алергии и възпаления, както и различни простудни заболявания, породени от липсата на козина.

Грижа

Мексиканското голо куче е активна порода, която има нужда от ежедневно физическо натоварване, за да изразходи енергията си. То има нужда да е постоянно с вас, което прави варианта да се гледа на двора нежелателен. По-добре то ще се чувства в апартамент, където постоянно да е около вас. Осигурете му две по-дълги разходки на ден и възможност, ако може да потича на воля. Навън през хладните месеци, задължително трябва да е с подходяща дрешка, а през лятото – желателно е да не излиза, ако не е намазано със слънцезащитен крем.

Тъй като нямат козина (а ако имат – е твърде къса), тези кучета нямат нужда от разресване, никога не хващат бълхи или кърлежи, не предизвикат алергии, не се скубят. Не се препоръчва къпане по-често от веднъж на 3-4 месеца. Най-важна е защитата на кожата през топлите дни – дори и според вас слънцето да не е толкова силно, задължително носете в чантата си лосион, предназначен за любимеца ви!

Хранене

Мексиканското голо куче не яде много, но не е и капризно. Най-добре би било, ако му се дава високачествена кучешка храна, суха или от консерва, за да си осигури всички необходими витамини и минерали, от които има нужда. В добавка можете да го храните с различни натурални продукти като телешко, пуешко и пилешко месо, субпродукти и дреболийки – задължително преминали термична обработка, твърдо сварени яйца, извара, кисело мляко, различни видове зеленчуци. Избягвайте да му давате кокали, най-вече тръбни, сладко, тестено, пържено и прекалено мазно.

Деца и домашни любимци

Мексиканското голо куче се разбира добре с малко по-големи деца. Макар да не е част от игрите им и да предпочита по-скоро спокойни местенца, където да подремва, това куче би могло да бъде добър компаньон на хлапетата. С други кучета и котки съжителства само, ако са израснали заедно. В противен случай по-скоро подхожда резервирано и недоверчиво.