Мексиканско голо куче

История

Историята на Мексиканското голо куче, известно още като Ксолоитцкуинтли (Xoloitzcuintli или Xolo), започва хиляди години назад. В миналото това необикновено четириного е било почитано от цивилизациите на древна Мезоамерика – най-вече ацтеките, маите и толтеките. Името на породата произлиза от ацтекския бог Xolotl – божество на мълнията, смъртта и залеза, както и от думата „itzcuintli“, означаваща „куче“. Според ацтекската митология това куче е създадено, за да придружава душите на починалите през подземния свят, помагайки им да преминат през деветте нива на отвъдното. Това вярване прави породата свещена и й придава дълбоко духовно значение в контекста на живота, смъртта и прераждането.

Снимка: iStock

Археологически находки потвърждават древния произход на Мексиканското голо куче – глинени и каменни фигурки, силно наподобяващи Xolo, са открити в гробници и храмове, датиращи от преди над 3000 години. Счита се, че тези животни не само са имали духовна роля, но и практическо значение – използвани били за охрана и за поддържане на топлина в студените нощи. Смятало се също, че с тяхна помощ могат да се лекуват ревматизъм и други заболявания. 

Интересът към породата се повишава през 20-ти век, особено в периода на мексиканския културен ренесанс след революцията. Известни артисти като художниците Фрида Кало и Диего Ривера започват да включват такива кучета в своето изкуство – като символ на мексиканската идентичност и приемственост между древното и съвременното. В дома на Кало – Каза Азул, все още могат да се видят изображения на тези кучета, както и следи от тяхното присъствие в живота ѝ.

През 1950-та породата официално е призната от мексиканските киноложки организации, а през 1956 г. се основава и първият клуб за защита и развитие на Мексиканското голо куче. Американският киноложки клуб (AKC) признава породата още през 1887 г., но след като интересът спада, тя временно е премахната от регистъра, докато отново не бъде призната през 2011 г. от AKC в групата „Неспортни породи“.

През 2016 г. Мексиканското голо куче е обявено за национално културно наследство на Мексико. Популярността на породата се увеличи още повече след появата ѝ в световноизвестния анимационен филм „Coco“ на Pixar, където кучето Dante – верен спътник на главния герой – е вдъхновен именно от Xolo.

Макар да остава сравнително рядка извън Латинска Америка, породата привлича вниманието на хора по целия свят заради своята уникалност, древен произход и непретенциозен характер. Това са не просто кучета без козина, те са жива легенда, носеща в себе си хилядолетна история, духовна стойност и неподправен чар, който обединява миналото и настоящето в едно цяло.

Снимка: iStock

Външен вид

Първото, което веднага прави впечатление, е гладката и мека кожа, напълно или почти напълно лишена от косми. Само по върха на главата, долната част на крайниците и върха на опашката могат да се срещнат редки косми. Тялото е хармонично, грациозно и леко удължено. Различават се три подвида на Мексиканското голо куче: Стандартно (11-18 кг), Джудже (5-14 кг) и Мини – (2-7 кг). Главата е пропорционална, муцуната – леко издължена. Ушите са прави, очите – бадемовидни, тъмни на цвят. Белег на дегенерация е липсата на някои зъби и на двете челюсти, сред които кучешки, резци и дъвкателни. При вида с къса козина се наблюдават много къси косъмчета по главата, опашката и лапите (макс. 2 см). При окраската се предпочитат монохромните представители: черно, сребристосиво-черно, сиво-рижо или ливър (цвят на черен дроб). Понякога се срещат кафяви или розови петна.

Характер

Мексиканското голо куче е интересен и ефектен домашен любимец, който се привързва силно към семейството си и обикновено си избира един негов член, който приема като свой лидер. Въпреки размерите си, това четириного приема ролята си на пазач на дома много сериозно и можете да бъдете сигурни, че ще ви предупреди чрез лай за всичко важно. Любимо занимание вкъщи му е да лежи, удобно излегнало се на някоя възглавница, галено от слънчевите лъчи, прозиращи през прозореца. Това животинче искрено се радва и има нужда от човешка компания – водете го или го носете с вас, когато имате възможност, защото тези четириноги не обичат да остават сами. 

Предпазливи и резервирани са му непознати, не се сприятеляват лесно и с други кучета. Ако не са добре социализирани от малки – могат да проявят агресия навън, дори и към по-големи от тях. Типично за представителите на породата е силно доминантният характер – те ще се опитат да го използват и при обучението. Дресурата може да се окаже известно предизвикателство за всеки без опит, тъй като тези кучета са доста интелигентни и отказват да слушат и изпълняват команди не, защото не разбират какво се иска от тях, а защото не ги смятат за нужни. Преди да започнете дресурата трябва да сте изградили лидерски позиции в очите на кучето. Това може да стане с твърдост, но не е и с цената на физическо насилие или наказания. Чувствителни и емоционални, ако не се почувстват уважавани, те категорично ще откажат да участват в тренировките и занапред. Добър избор при тази порода е и кучешко училище – според проведени проучвания те се поддават на тренировка по-добре, ако тя се извършва в компанията на други кучета.

Снимка: iStock

Здраве

Макар че породата като цяло е здрава и дълголетна (много от представители ѝ живеят между 14 до 17 години), бъдещите стопани трябва да имат предвид специфичните нужди на тези кучета, особено свързаните с кожата и температурната регулация. Отговорното развъждане и редовните ветеринарни прегледи значително намаляват риска от поява на сериозни заболявания. 

• Чувствителна кожа и кожни раздразнения

Мексиканското голо куче няма защитна козина, което прави кожата му по-податлива на влиянието на външната среда. Най-честия проблем, с който представителите на породата се сблъскват, са слънчевите изгаряния, особено при животните със светла кожа. Не са изключени и обриви, както и дразнения от химикали, шампоани или груба материя. Кожата на тези мъници трябва да бъде редовно овлажнявана със специални лосиони без аромати, за да се избегне сухота и лющене. Освен това се препоръчва използването на кучешки слънцезащитен крем при продължително излагане на слънце.

• Акне и запушени пори

Поради особеностите на кожата си, породата може да страда от акне или запушени пори, особено в юношеска възраст. Малки пъпчици или черни точки обикновено се появяват по гърдите, брадичката или слабините. Макар тези състояния рядко да са сериозни, те могат да причинят дискомфорт. Редовната хигиена и почистване с подходящи продукти, предназначени за чувствителна кучешка кожа, могат значително да намалят риска.

•  Проблеми със зъбите и захапката

Мексиканското голо куче често наследява дентални аномалии поради гена за голота, който е свързан с дефекти в зъбното развитие. При някои индивиди липсват определени зъби, обикновено премоларите, което може да доведе до неправилна захапка или храносмилателни проблеми. Поради това се препоръчват редовни стоматологични прегледи, добра устна хигиена, включително четкане на зъбите, и подходяща диета.

Снимка: iStock

• Хипотермия (понижена телесна температура)

Липсата на козина означава, че мексиканското голо куче губи топлина по-бързо от други породи, особено при студено или влажно време. Това го прави уязвимо към хипотермия, особено ако е изложено на студ за продължителни периоди без защита. През зимата е важно да се използват дрехи за кучета и да се ограничи времето навън. Xolo трябва да има достъп до топло място за почивка у дома.

•  Хипотиреоидизъм

Макар и не изключително често, при някои представители на породата се наблюдава хипотиреоидизъм – състояние, при което щитовидната жлеза произвежда недостатъчно хормони. Симптомите включват летаргия, наддаване на тегло, проблеми с кожата и козината (ако има такава), както и понижена устойчивост към студ. Това заболяване се контролира успешно с медикаменти, но изисква редовен ветеринарен контрол.

• Очни заболявания – катаракта и прогресивна атрофия на ретината

Някои Мексикански голи кучета могат да развият очни заболявания като катаракта (помътняване на лещата) или прогресивна атрофия на ретината – наследствено дегенеративно заболяване, което води до загуба на зрението. Симптомите включват нощна слепота, несигурност при движение или промяна в поведението. Редовните офталмологични прегледи могат да помогнат за ранна диагностика.

•  Алергии и хранителна непоносимост

Кожата и храносмилателната система на тези кучета са чувствителни към определени храни или алергени от околната среда. Типичните признаци са сърбеж, зачервяване на кожата, ушни инфекции или повтаряща се диария. Подходяща диета с ограничен брой съставки и наблюдение на реакциите към храна и среда са ключови при такива случаи.

• Луксация на пателата (изместване на колянното капаче)

Това е ортопедичен проблем, при който капачето на коляното се измества от нормалната си позиция. Може да се прояви като периодично накуцване или отказ от движение. Състоянието варира по тежест и понякога изисква хирургична намеса. Поддържането на здравословно тегло и избягване на прекомерни натоварвания в ранна възраст помагат за превенция.

Снимка: iStock

Грижа

Мексиканското голо куче е активна порода, която има нужда от ежедневно физическо натоварване, за да изразходи енергията си. То има нужда да е постоянно с вас, което прави варианта да се гледа на двора нежелателен. По-добре то ще се чувства в апартамент, където постоянно да е около вас. Осигурете му две по-дълги разходки на ден и възможност, ако може да потича на воля. Навън през хладните месеци, задължително трябва да е с подходяща дрешка, а през лятото – желателно е да не излиза, ако не е намазано със слънцезащитен крем.

Тъй като нямат козина (а ако имат – е твърде къса), тези кучета нямат нужда от разресване, никога не хващат бълхи или кърлежи, не предизвикат алергии, не се скубят. Не се препоръчва къпане по-често от веднъж на 3-4 месеца. Най-важна е защитата на кожата през топлите дни – дори и според вас слънцето да не е толкова силно, задължително носете в чантата си лосион, предназначен за любимеца ви!

Хранене

Мексиканското голо куче не яде много, но не е и капризно. Най-добре би било, ако му се дава високачествена кучешка храна, суха или от консерва, за да си осигури всички необходими витамини и минерали, от които има нужда. В добавка можете да го храните с различни натурални продукти като телешко, пуешко и пилешко месо, субпродукти и дреболийки – задължително преминали термична обработка, твърдо сварени яйца, извара, кисело мляко, различни видове зеленчуци. Избягвайте да му давате кокали, най-вече тръбни, сладко, тестено, пържено и прекалено мазно.

Деца и домашни любимци

Мексиканското голо куче се разбира добре с малко по-големи деца. Макар да не е част от игрите им и да предпочита по-скоро спокойни местенца, където да подремва, това куче би могло да бъде добър компаньон на хлапетата. С други кучета и котки съжителства само, ако са израснали заедно. В противен случай по-скоро подхожда резервирано и недоверчиво.

Снимка: iStock