Сийлиъмски териер
Други имена
Sealyham Terrier
Научно име
Canis lupus familiaris
Размери
25 см. 31 см.
Тегло
8 - 9 кг.
Живот
12 - 14 г.
Произход
Великобритания
История
Историята на тази, сравнително непозната у нас порода, започва в Уелс в средата на 19 век. Удоволствието да се наслаждаваме на този малък, но силен териер, дължим на капитан Джон Оуен Тъкър Едуартс, запален ловец и находчив селекционер. Капитанът искал да има териер, който да бъде достатъчно лек, за да се движи наравно с останалите ловни кучета, достатъчно пъргав, за да маневрира между скалите, достатъчно малък, за да преследва хищниците в дупките им и не на последно място – да има забележителна, красива външност.
За създаването на териера послужили местни кучета от района на Сийлиъм в Хаверфордуест, Уелс – от там идва и името му. В началото на 20 век породата е официално призната от Британският кенел клуб, тъй като преди това се причислявала към групата на керн- и скайтериерите.
Външен вид
Добре балансирано куче със средно дълго тяло и широки, дълбоки гърди, спускащи се между предните му крайници. Независимо от пола си, тези териери достигат до около 31 см височина и тегло между 8-9 кг. Главата е дълга и широка, шията – мускулеста и здрава, предните крайници са къси и прави, а задните – мощни, с широки, мускулести бедра. Oпашката най-често се купира. Ушите са клепнали, а очите – големи и тъмни на цвят. Козината на тези териери е твърда и гъста, с мек подкосъм. Оцветяването е характерно – чисто бяло с немного големи ръждивокафяви или сивкаво сини петна на ушите и главата.
Характер
Сийлиъмският териер е типичен представител на семейството на териерите – дребен, любопитен, самоуверен, приятелски настроен, интелигентен и доста шумен. Резервиран е към непознати и това, съчетано със силния му лай, го прави чудесен пазач на дома. Не обича да е дълго време сам и оставен често без компания, от скука, може да развие деструктивно поведение, включващо унищожаване на имуществото ви. Ранната социализация, срещи с различни хора, животни и излагане на непознати шумове, би се отразила добре на представителите на породата.
Сийлиъмите, както още се наричат, са една от най-неподатливите на обучение породи териери. Това е така, защото те се смятат за равнопоставени членове на семейството си и очакват да бъдат третирани именно по този начин. Твърде горди и своенравни, трудно е да ги накарате да повторят дори най-основни команди. С много търпение, уважение и поощрения за добре свършената работа бихте имали известен успех, но не подхождайте към дресурата на тези кучета с големи очаквания. Ловните им инстинкти са изключително добре развити, но никога няма да ги научите да ви носят вестника или пантофите, например.
Здраве
Сийлиъмските териери най-често страдат от проблеми с очите, като прогресивна атрофия на ретината или катаракта, заболявания на отделителната система, различни артирити и проблеми с гръбнака. Като цяло породата се отличава с добро здравословно състояние.
Грижа
Като типични териери, и Сийлиъмските имат нужда от много движение, за да изразходват енергията си и да се чувстват добре. Най-щастливи биха били в къща с двор, където да са навън по цял ден. В града най-добре да са на повод, защото ловните им инстинкти могат да ги накарат да преследват различни дребни животни навън, при това с километри. Постарайте се да им осигурите достатъчно физическо натоварване – поне две дълги разходки на ден, съчетани с възможност кучето да потича на воля.
Козината на тези териери е много твърда и не се нуждае от ежедневно разресване. Достатъчно е да я минавате с влажна кърпа след разходка. Редовно е добре да водите любимеца си на фризьор, за да я оформя правилно. Не се препоръчва честото къпане – 3-4 пъти годишно е достатъчно. Проверявайте ушите и очите, за да предотвратите развитие на инфекции. Подрязвайте ноктите, ако чуете, че са започнали да „щракат“ по пода, съблюдавайте и устната хигиена – представителите на породата имат склонност към натрупване на плака и зъбен камък.
Хранене
Непретенциозни към храната, Сийлиъмските териери с радост похапват както кучешка, суха или от консерва, така и натурална. Добре е тя да е висококачествена, защото тези кучета са с бърз метаболизъм и се нуждаят от витамини, минерали и хранителни вещества, за да са във форма. Можете да разнообразявате менюто им с месо- пилешко, пуешко, заешко, телешко или дивеч, без свинско и овнешко, хрущяли и субпродукти – задължително преминали термична обработка. Допълвайте с твърдо сварени яйца, извара, кисело мляко, различни зеленчуци – сготвени или сурови.
Деца и домашни любимци
Сийлиъмските териери са подходящи за семейства с по-големи деца. С тях кучето може да играе и тича по цял ден. Към други кучета са резервирани по природа и единственият начин да съжителстват добре с тях е, ако са израснали заедно. С котки и по-дребни домашни животни тези териери не се разбират особено добре – заради ловните им инстинкти е възможно да ги дебнат и преследват.