Сийлиъмски териер

История

Историята на тази, сравнително непозната у нас порода, започва в Уелс в средата на 19 век. Удоволствието да се наслаждаваме на този малък, но силен териер, дължим на капитан Джон Оуен Тъкър Едуартс, запален ловец и находчив селекционер. Капитанът искал да има териер, който да бъде достатъчно лек, за да се движи наравно с останалите ловни кучета, достатъчно пъргав, за да маневрира между скалите, достатъчно малък, за да преследва хищниците в дупките им и не на последно място – да има забележителна, красива външност. За създаването на териера послужили местни кучета от района на Сийлиъм в Хаверфордуест, Уелс – от там идва и името му. В началото на 20 век породата е официално призната от Британският кенел клуб, тъй като преди това се причислявала към групата на Керн- и Скай териерите.

Снимка: iStock

Смята се, че оригиналната порода е била малко по-малка и по-борбена от съвременните поколения. Американският киноложки клуб официално признава тези териери през 1911 г. В началото до средата на 1900 г. породата става изключително популярна в Съединените щати. Сийлиъм териерите са редовни победители в престижни кучешки изложби и любима порода сред известни филмови звезди. Някои от известните собственици на Сийли са Елизабет Тейлър, Алфред Хичкок, Гари Купър, Хъмфри Богарт и Кари Грант.

В миналото Сийлиъм е бил един от най-популярните териери, ценени ловни компаньони и верни домашни любимци, особено през 30-те и 40-те години на миналия век. Не е ясно защо популацията им намалява все повече, но днес тези кучета се считат за застрашена порода. Като се има предвид ловният произход нс Сийлиъм, не е изненадващо, че тези кучета са известни с това, че са смели, адаптивни, енергични и се отличават с ярка личност. Те са известни и с това, че са дружелюбни към стопаните си, като тези лоялни, привързани черти са се запазили в породата и днес. Тези териери обичат игрите! И могат да бъдат много шантави и очарователно забавни. Това е и една от чертите, в които почитателите на породата се влюбват. 

Въпреки че Сийлиъм териерите се радват на компанията на своите стопани, те могат да бъдат резервирани и понякога подозрителни към непознати. Често те са отлични малки кучета- пазачи, въпреки че трябва да се внимава тази характеристика да не излезе извън контрол. Подобно на други териери, те могат да бъдат шумни, бдителни и са известни с това, че пазят ценните вещи и храна. 

Снимка: iStock

Външен вид

Добре балансирано куче със средно дълго тяло и широки, дълбоки гърди, спускащи се между предните му крайници. Независимо от пола си, тези териери достигат до около 31 см височина и тегло между 8-9 кг. Главата е дълга и широка, шията – мускулеста и здрава, предните крайници са къси и прави, а задните – мощни, с широки, мускулести бедра. Oпашката най-често се купира. Ушите са клепнали, а очите – големи и тъмни на цвят. Козината на тези териери е твърда и гъста, с мек подкосъм. Оцветяването е характерно – чисто бяло с немного големи ръждивокафяви или сивкаво сини петна на ушите и главата. 

Характер

Сийлиъмският териер е типичен представител на семейството на териерите – дребен, любопитен, самоуверен, приятелски настроен, интелигентен и доста шумен. Резервиран е към непознати и това, съчетано със силния му лай, го прави чудесен пазач на дома. Не обича да е дълго време сам и оставен често без компания, от скука, може да развие деструктивно поведение, включващо унищожаване на имуществото ви. Ранната социализация, срещи с различни хора, животни и излагане на непознати шумове, би се отразила добре на представителите на породата. 

Сийлиъмите, както още се наричат, са една от най-неподатливите на обучение породи териери. Това е така, защото те се смятат за равнопоставени членове на семейството си и очакват да бъдат третирани именно по този начин. Твърде горди и своенравни, трудно е да ги накарате да повторят дори най-основни команди. С много търпение, уважение и поощрения за добре свършената работа бихте имали известен успех, но не подхождайте към дресурата на тези кучета с големи очаквания. Ловните им инстинкти са изключително добре развити, но никога няма да ги научите да ви носят вестника или пантофите, например.

Снимка: iStock

Сийлиъм териерите са интелигентни и реагират добре на позитивно подсилващо обучение, като дресурата може да започне, когато кученцата са на около осем седмици. Важно е да научите домашния си любимец на основните команди, включително: да идва при повикване, да копае на подходящи места, както и на техники за минимализиране на предупредителния лай - особено ако живеете в апартамент. За да се предотврати охраната на ресурси или други нежелани поведения, Сийлиъм териерите трябва да бъдат социализирани от ранна възраст. Особено трябва да внимавате и при запознаването им с други малки животни. Ловният произход на тази порода означава, че тя може да има висок ловен инстинкт, така че те може да е склонни да гонят котки или други малки животни (и дори деца) из дома ви. 

У дома тези териери се радват на обичта на своите стопани, но са и доста независими. Известни са с типичния за териерите инат, така че обикновено е необходимо да се учат на уроци по послушание през целия си живот. 

Здраве

Сийлиъмските териери най-често страдат от проблеми с очите, като прогресивна атрофия на ретината или катаракта, заболявания на отделителната система, различни артирити и проблеми с гръбнака. Сийлиъм териерите живеят 12–14 години и обикновено са много здрава порода кучета. Но има някои здравословни проблеми, за които трябва да сте наясно.

• Първична луксация на лещата 

Породите териери са предразположени към първична луксация на лещата. Това състояние възниква, когато очната леща се измести от нормалното си положение. Това може да доведе до натрупване на налягане в окото, което в крайна сметка причинява болезнена глаукома и слепота.

Симптомите на първичната луксация на лещата включват

• Прекомерно сълзене и мигане
• Търкане по лицето
• Асиметрични зеници
• Червено обезцветяване на окото
• Син цвят на повърхността на окото

Свържете се с вашия ветеринарен лекар, ако забележите промени в очите на вашия Сийлиъмски териер.

• Глухота

Въпреки че е по-често срещана при по-възрастните кучета, глухотата може да се развие на всяка възраст и по няколко причини.

Сийлиъмските териери могат да се родят с нарушения на слуха, обикновено поради дефекти във вътрешното ухо. Това е и най-честата причина за глухота при четириногите, която обаче може да бъде надеждно диагностицирана само при кученца на възраст над 4 седмици. 

Снимка: iStock

Грижа

Като типични териери, и Сийлиъмските имат нужда от много движение, за да изразходват енергията си и да се чувстват добре. Най-щастливи биха били в къща с двор, където да са навън по цял ден. В града най-добре да са на повод, защото ловните им инстинкти могат да ги накарат да преследват различни дребни животни навън, при това с километри. Постарайте се да им осигурите достатъчно физическо натоварване – поне две дълги разходки на ден, съчетани с възможност кучето да потича на воля.

Козината на тези териери е много твърда и не се нуждае от ежедневно разресване. Достатъчно е да я минавате с влажна кърпа след разходка. Редовно е добре да водите любимеца си на фризьор, за да я оформя правилно. Не се препоръчва честото къпане – 3-4 пъти годишно е достатъчно. Проверявайте ушите и очите, за да предотвратите развитие на инфекции. Подрязвайте ноктите, ако чуете, че са започнали да „щракат“ по пода, съблюдавайте и устната хигиена – представителите на породата имат склонност към натрупване на плака и зъбен камък.

Хранене

Непретенциозни към храната, Сийлиъмските териери с радост похапват както кучешка, суха или от консерва, така и натурална. Добре е тя да е висококачествена, защото тези кучета са с бърз метаболизъм и се нуждаят от витамини, минерали и хранителни вещества, за да са във форма. Можете да разнообразявате менюто им с месо- пилешко, пуешко, заешко, телешко или дивеч, без свинско и овнешко, хрущяли и субпродукти – задължително преминали термична обработка. Допълвайте с твърдо сварени яйца, извара, кисело мляко, различни зеленчуци – сготвени или сурови.

Деца и домашни любимци

Сийлиъмските териери са подходящи за семейства с по-големи деца. С тях кучето може да играе и тича по цял ден. Към други кучета са резервирани по природа и единственият начин да съжителстват добре с тях е, ако са израснали заедно. С котки и по-дребни домашни животни тези териери не се разбират особено добре – заради ловните им инстинкти е възможно да ги дебнат и преследват.

Снимка: iStock

Какво трябва да знаят бъдещите собственици на Сийлиъм териер

Ако ви предстои да приветствате Сийлиъм териер в дома си, то трябва да се смятате за истински късметлии! Тези четириноги са дружелюбни, любящи другари, които днес се срещат изключително рядко. Към това се добавя и фактът, че те не са подходящи за всяко семейство.

Сийлиъм териерите се нуждаят от стопани, които са отдадени на постоянна грижа и обучение. Както всички кучета, Сийли също се нуждаят от ежедневна умствена стимулация, упражнения и игра. Очаквайте да имате жизнерадостно и шумно куче.

За тези, които са готови да поемат отговорността, свързана с отглеждането на тези териери, и които нямат нищо против линеенето и копаенето, които са присъщи на териера, Сийлиъмите могат да бъдат прекрасни компаньони.

Често задавани въпроси

• Добри семейни кучета ли са Сийлиъм териерите?

Сийлиъм териерите могат да бъдат чудесни семейни кучета за правилните хора, но тази порода е известна с това, че е упорита и представителите може да не се разбират с други домашни любимци. Тези кучета се справят добре с уважителни деца и стопани, които могат да им осигурят правилна социализация.

• Лаят ли много Сийлиъм териерите?

Сийлиъм териерите са склонни да лаят прекомерно, което може да изисква специфично и продължително обучение, за да се обезкуражи. Често обаче, въпреки доброто желание и усилия на стопаните си, не всички Сийлиъми реагират на дресурата. Така че, ако това е породата, която сте избрали, то трябва да се подготвите, че ще имате по-шумен домашен любимец.

• Трудни ли са за обучение Сийлиъм териерите?

Както повечето териери, Сийлиъм териерите могат да бъдат независими и да следват собствените си желания, въпреки командите на стопанина си. Тези кучета са по-спокойни от много подобни породи, но все пак се нуждаят от постоянно обучение, за да станат добре възпитани компаньони.

Снимка: iStock