Тибетски шпаньол

История

Историята на това куче е тясно свързана с тази на друга известна азиатска декоративна порода – Пекинеза. Според някои версии Тиберският шпаньол е попаднал в Китай, където след кръстосване с местни кучета бил получен Пекинеза. Не по-малко правдоподобно е твърдението, че от Пекинези, попаднали в Тибет е селекциониран Тибетският Шпаньол. 

Което и от двете твърдения да е вярното, факт е, че на китайски картини от XVII-XVIII век се виждат малки кученца с кръгли очи, малко по-високи от иначе дребния Пекинез, с по-малко пищна козина. Според легендите, тези шпаньоли били отглеждани в манастирите на Тибет. Първите представители на породата пристигат в Англия през 1905 година, но стандартът е установен едва през 1946 година.

Външен вид

Тибетският шпаньол е ниско кученце, с къси крака и здраво, издължено тяло. Независимо от пола си, те рядко надхвърлят 25,5 см височина, а теглото им винаги е между 4 до 6,8 кг. Главата е малка и непропорционална по отношение на тялото, което е издължено и компактно. Муцуната е средно голяма, леко сплескана, с издължена леко напред брадичка. Очите на тези кучета са с овална форма и тъмни на цвят, ушите – малки и клепнали, разположени високо и покрити с дълга фина козина. Крайниците са мускулести, опашката – разположена високо, завита над гърба. 

Козината е копринена, мека, права и гъста. По главата и предната част на крайниците – къса, по ушите и тялото – удължена, а по-задната част на бедрата и опашката – пищна, с добре развит подкосъм. Допускат се всякакви цветове – риж, златист, кремав, трицветен – във всякакви съчетания. На муцуната може да има по-тъмна маска.

Характер

Енергично, бдително, дружелюбно и чувствително куче, Тибетският Шпаньол се привързва силно към семейството си и, въпреки дребния си размер, е готов да защитава самоотвержено членовете му. Верен на своето наследство, той приема ролята си на пазач на дома много сериозно и се чувства длъжен да ви алармира със силен лай за всичко, което му се стори необичайно. Подхожда с известно недоверие към непознати, но рядко това може да прерасне в агресия. Тези животинки са много чувствителни и лесно улавят настроенията на стопанина си. Ранната социализация би ги направила истински щастливи, тъй като по природа са приятелски настроени към други четириноги, а и за тях няма по-голямо щастие от това да са навсякъде с вас. Не ги оставяйте често сами – можете да ги носите в специална чанта или дори под ръка – те не биха имали нищо против.

Умно и схватливо куче, но с горд и независим характер, Тибетският шпаньол може да прояви известен инат в обучението. Макар бързо и с лекота да запомня командите, понякога може да не изпълни каквото се иска от него просто, защото не го намира за необходимо. В такива моменти не бива да му повишавате тон или да го наказвате – за да върви дресурата гладко е необходимо да сте постоянни, твърди и да го поощрявате достатъчно, че сам да иска да ви зарадва.

Здраве

Тибетският шпаньол може да има проблеми със сърдечно-съдовата и дихателната система. Сравнително често представителите на породата страдат от заболявания на костите и мускулите, различни дерматити и алергии към някои видове храни. Склонни са към възпаления и инфекции на очите и ушите.

Грижа

Перфектно куче за отглеждане в апартамент, Тибетският шпаньол е много енергичен, но няма нужда от прекалено дълги разходки, стига да го оставяте да тича из апартамента ви, да гони топки и играе – така той изразходва енергията си далеч по-качествено. Навън е добре да го разхождате на дълъг повод, защото по природа е много любопитен и ако нещо привлече вниманието му е склонен да го гони с километри, без да разбере, че се е загубил. Ако живеете в къща с двор, оставяйте го да излиза и влиза свободно, като в никакъв случай не бива да спи навън – той има нужда да е близо до семейството си.

Красивата му, копринена козина, има нужда от ежедневно и внимателно разресване, за да не се сплъсти. Не е желателно сами да подстригвате кучето – ако прецените, че има нужда, заведете го на специалист.Можете в домашни условия само леко да подкъсявате малките косъмчета между възглавничките на лапичките му, за да не му пречат да ходи. Проверявайте очите и ушите, за да избегнете инфекции, подрязвайте и ноктите, ако започнат да „щракат“ по пода.

Хранене

Макар да е дребно кученце, Тибетският Шпаньол не е претенциозен към храната. Можете да му давате както кучешка – за предпочитане висококачествена, така и натурални продукти. Желателно е менюто му да се състои от около 2/3 месо и местни субпродукти, задължително преминали термична обработка. Можете да допълвате с храни, богати на белтъчини като нискомаслена извара, кисело мляко или твърдо сварени яйца, както и с различни зеленчуци, сварени ориз или елда. Въздържайте се да давате на кучето свинско, кокали – всякакви видове, тестени и пържени храни, пушени меса, салами и колбаси, риба, сладко и пържено. 

Деца и домашни любимци

Тибетският шпаньол е чудесно семейно куче, приятел на деца от всички възрасти. Тъй като е малко и крехко, поговорете с малчуганите как да протичат безопасно игрите, за да не наранят без да искат животното. С други кучета, котки и домашни любимци съжителстват добре, особено ако са израснали заедно с тях.