Уелски спрингер шпаньол

История

Името си тази порода дължи на характерния си ловен стил. Близки родственици на Английския спрингер, те произхождат от Уелс. Още около 250 г. пр. н. е за първи път са описани предците на тези кучета, които се отличавали със специфичен „скачащ“ –“springing” маниер на работа. 

По време на Ренесанса тези животни с червени и бели петна били използвани за лов на дребни гризачи, а през XVIII в. били вдъхновение за множество английски художници, който ги изобразявали на платна, редом до стопаните им. Породата е официално регистрирана през 1914 година от Американския Кенел клуб.

Външен вид

Неголямо, пъргаво и енергично ловно куче. Мъжките представители достигат до 48 см височина и малко над 20 кг тегло, а женските – до 45 см височина и тегло от около 18 кг. Главата е пропорционална на тялото, черепът е средно дълъг, леко заоблен, с добре изразен стоп. Муцуната има приблизително еднаква дължина с тази на черепа и никога не е по-дълга. Горната линия е права, носът – черен, с широки ноздри. Очите са с овална форма, оцветени в кафяво, а ушите – поставени на линията на очите, плътно прилепващи към скулите. Шията е дълга, гръдният кош – добре развит. Опашката се купира и се носи на нивото на гърба. Крайниците са мускулести. Козината е естествено права, гладка и мека, никога твърда или вълниста. По-дълги са космите на задната страна на крайниците, гърдите и корема. Оцветяването по стандарт е само и единствено наситено червено и бяло.

Характер

Уелският спрингер е жизнено, дружелюбно и любвеобилно куче с весел нрав, което сякаш винаги е в добро настроение, готово за игри и забавления със стопанина и семейството си. Породата е подходяща за хора, които никога не са гледали куче, защото е крайно непретенциозна и ненатрапваща се – тези шпаньоли се водят по темпото и характера на стопанина си, отзивчиви и предани са. Обичат да им се обръща внимание и искрено страдат, когато ги оставите сами. Не са подходящи за активно пътуващи хора, които често отсъстват – оставени без компанията на любимите си хора, те могат да станат тъжни, апатични и дори да откажат да се хранят.

Към непознати подхождат резервирано, а със силен лай ще ви уведомяват за всеки шум или звук, който привлече вниманието им. Социализирайте ги от малки, водете ги с вас на оживени места, нека свикват с непознати хора, животни и картини – така ще се развият приятелски настроени и жизнерадостни!

Обучението на Уелския спрингер шпаньол не е трудно, тъй като по природа те са интелигентни и бързо разбират какво се иска от тях.Добре е дресурата да започне под формата на игра още към 2-3 месец от живота на кученцето. За да задържите вниманието му – тренировките да са около 10-15 минути. Важно е да са изцяло позитивни – чрез похвала и лакомство, а не чрез физически наказания и сила.

Здраве

Сред най-често срещаните здравословни проблеми при Уелския спрингер Шпаньол са ставни болки, артрит, тазобедрена дисплазия и дисплазия на лакетната става. Представителите на породата често имат и наследствена епилепсия, както и проблеми с очите като глаукома и катаракта.

Грижа

Уелският спрингер не е сред най-енергичните породи, но тъй като представителите й са склонни към затлъстяване, ежедневната физическа активност е задължителна. Независимо дали отглеждате кучето в апартамент или в къща с двор, отделяйте по час и половина, два за разходки на ден, най-добре съчетани с игри. Постарайте се и вкъщи шпаньолът ви да има различни играчки, които да държат вниманието му ангажирано, тъй като ако не се изморява „качествено“ той е склонен към бели, унищожаване на предмети и имущество.

За да изглежда блестяща и красива козината му, необходимо е да я разресвате веднъж на всеки 1-2 дни с подходяща четка. Тези кучета имат специфична предпазна структура на косъма, така че не е препоръчително да ги къпете често. Тя почти не се скубе, което ги прави чудесни за хора с алергии. Редовно подрязвайте ноктите, проверявайте ушите и очите, за да предотвратите развитие на инфекции.

Хранене

Подобно на всички шпаньоли, и Уелския спрингер обича да си похапва и не знае кога да спре. Представителите на породата са склонни към преяждане, така че от вас зависи менюто им да е в точните количества, максимално балансирано и богато на витамини, минерали и хранителни вещества. Можете да давате на кучето както кучешка храна, суха или от консерва, така и натурална. Най-добре е това да са немазни меса и сготвените им субпродукти, хрущяли, дреболии и по-големи кокали – полезно е за зъбите на кучето да ги гризе. Разнообразявайте с твърдо сварени яйца, извара, кисело мляко, зеленчуци, обезкостена риба – веднъж седмично, варени ориз и елда. Не се препоръчват солени и пушени меса, салами и колбаси, тестени и пържени продукти, картофи, соя, бобови и зърнени продукти, пикантни, студени и сладки храни.

Деца и домашни любимци

Уелският спрингер Шпаньол обича децата и винаги е готов за игри с малко по-големите от тях (над 6-7 години). С по-малките по-добре да не го оставяте без надзор, защото би могъл да е непохватен и без да иска да ги бутне или нарани. Съжителства добре с други кучета и котки ако са израснали заедно.