Фландърско Бувие

История

На пръв поглед това куче може да бъде объркано с Ризеншнауцер и не е изключено далечните им предци да имат нещо общо помежду си. Историята на Фландърското бувие е дълбоко свързана с традициите, живота и тежкия труд на хората от историческия регион Фландрия – област, която днес включва части от Белгия, Франция и Нидерландия. Бувието е порода, създадена за работа – в миналото тези кучета били верни помощници на фермери и месари, използвали се за охрана на стадата и за теглене на каруците. Въпреки че днес са популярни в амплоато си на домашни любимци, които впечатляват с внушителния си, достолепен и здрав външен вид, корените на Франдърското бувие ни отвеждат до полетата, оборите и селата на Фландрия, като неизменна част от всекидневния живот. 

„Бувие“ идва от френската дума „bouvier“, което означава „говедар“, и това напълно отразява първоначалното предназначение на тези четириноги – управление и охрана на едър добитък, особено говеда. Истината обаче е, че тези четириноги били нещо много повече от овчарски кучета – използвали ги за теглене на малки каруци с мляко, за впряг в малки плугове и за охрана на фермите. В онези времена рядко се правело разграничение между различните типове кучета – важното било как работят. Затова днешното Фландърско бувие най-вероятно е резултат от поколения целенасочено развъждане на работни кучета от различни породи и типове – включително грифони, мастифоподобни и овчарски кучета, разпространени в района.

Снимка: iStock

Важен момент в историята на породата е първото ѝ представяне на изложение – през 1910 г. няколко от представителите ѝ били показани в белгийския град Рулерс. Съдбата на породата била поставена на карта по време на Първата световна война, когато бойните действия обхванали Белгия и Фландрия. Огромна част от тези кучета били избити, загинали в боевете или загубени, а част от тях били използвани от армията като санитарни кучета, носачи на съобщения или за теглене на ранени. Малкото останали екземпляри след войната били крайно недостатъчни, за да гарантират оцеляването на породата, но благодарение на усилията на ентусиасти от Белгия и Франция, започналопостепенното ѝ възстановяване. В резултат от усилията на развъдчици и военни, в следвоенния период се установява породен стандарт, който поставя основите на съвременното Бувие.

Въпреки всичко Фландърското бувие никога не се превръща в масова порода – тя остава относително рядка. През 1930 година вече има няколко официални развъдника в Белгия и Франция, а породата започнала да се разпространява и извън Европа – най-вече в Съединените щати и Канада, където и до днес използват тези кучета като служебни и полицейски помощници.

Днес Фландърското бувие се използва в разнообразни сфери: от овчарско и куче-пазач, през търсене и спасяване, до работа в полицията и армията. Със своята интелигентност, силна физика и лоялност към семейството си, Бувието продължава да бъде отличен избор за хора, които търсят активно, привързано куче с ярък характер. Но все пак, макар да изглежда като голяма плюшена играчка и безспорно да буди симпатии, където и да отиде, това не е куче за всеки. Най-вече поради факта, че тези четириноги имат силен защитен инстинкт, независима личност и нужда от постоянна ангажираност. Попаднало на правилния собственик обаче, Фландърското бувие може да разкрие пълния си потенциал на верен другар и защитник. 

Породата е официално призната от Международната киноложка федерация (FCI) и Американския киноложки клуб (AKC), а страната на произход е отбелязана като Белгия. Съвременният стандарт описва Фландърското бувие като средно до едро куче, със здраво тяло, груба козина и мощна глава с характерна „брада" и „вежди", които придават израз на сериозност и интелект.

Макар и да не е сред най-разпространените породи днес, Фландърското бувие е обичано от ценителите на интелигентните и работливи кучета. 

Снимка: iStock

Външен вид

Фландърското бувие, подобно на Ризеншнауцера, създава впечатление на мощно, силно, компактно и мускулесто куче. Голяма роля за това играе и твърдата му, рошава козина с добре развит подкосъм. Мъжките представители достигат до 68 см височина и тегло от 40 кг, докато женските са малко по-дребни – височина до 65 см и тегло до 35 кг. Главата на тези кучета е пропорционална на тялото, като черепната част е плоска и малко по-дълга, отколкото широка. Муцуната е едра, мощна и с права горна линия. Ушите са високо поставени, с триъгълна форма, много гъвкави. Очите са бадемовидни и тъмни, с изразително и любопитно изражение. Шията е здрава и мускулеста, гърдите – дълбоки, а опашката се купира на втория или третия прешлен.

Козината на Бувието е груба и твърда, с мек и гъст подкосъм, който осигурява на кучето надеждна защита във всеки период на годината. Оцветяването варира от светложълто-кафяво, до черно, включително „сол и пипер“, сиво и тигрово. 

Характер

Фландърското Бувие е интелигентно, любящо, спокойно, уравновесено и много лоялно към стопанина и семейството си куче. Непринуденият му, хармоничен нрав го прави чудесен компаньон, а недоверието и известната резервираност към непознати, съчетани с внушителните му размери – добър пазач на дома и имуществото ви. Фландърското бувие съзрява по-бавно, както физически, така и умствено – представителите на породата трябва да навършат 2-3 години, за да се смята, че са преминали от „деца“ към възрастни индивиди. За това не се учудвайте на лекия им, игрив нрав – те винаги са готови да ви придружат навсякъде! 

Важно е да социализирате от рано тези четириноги, защото макар да са приятелски настроени към други кучета, ако не свикнат от рано с различни звуци, картини и хора, могат да израснат плахи и несигурни, а това е абсолютно противопоказно за цялостния характер на породата.

Снимка: iStock

Като типични работни кучета, Фландърските бувиета са свикнали сами да взимат решения и това се проявява по време на обучението им.Често се случва те да проявяват инат и да отказват да повторят вече заучена команда. Породата не е подходяща за първо куче именно поради специфичните си поведенчески проблеми, които могат да направят дресурата предизвикателство дори за хора с опит. Ако не можете да се справите сами – задължително запишете кучето на училище или потърсете помощта на опитен треньор. Големите размери на тези кучета не позволяват да бъдат оставени без да научат поне основни команди – необучени те могат да бъдат опасни и неконтролируеми. Ако сте решили да ги възпитавате сами, задължително подхождайте с позитивност, лакомства и похвали, като внушавате на кучето, че ви е равно и го уважавате, без да прибягвате до физическа сила и наказания. 

Здраве

Породата се отличава с добро здраве, но като всички големи кучета страдат сравнително често от тазобедрена дисплазия и дисплазия на лакетната става. Характерни за Бувието са и проблемите с очите като хипотиреоидизъм, глаукома, катаракта и ентропия. Някои кучета страдат и от стеноза на аортната клапа.

Грижа

Фландърското Бувие е активно и енергично куче, което има нужда от ежедневно физическо натоварване, за да се чувства добре и във форма. Най-добре за представителите на породата би било да живеят в къща с двор, през нощта обаче задължително ги прибирайте при себе си – те обичат човешка компания и биха се чувствали много самотни без вас.Отделяйте им достатъчно внимание за игри и разходки, независимо че по цял ден са навън – те искрено се забавляват със стопанина си. 

Правете често преходи в планини и гори – Бувието е много ловко и подвижно куче, което може да тича с часове без да се измори. Ако го отглеждате в апартамент, постарайте се да му осигурите достатъчно движение – поне по две по-дълги разходки на ден.

Грижата за външния вид на Фландърското бувие е специфична и изисква постоянство, прецизност и ясно разбиране на особеностите на породата. Въпреки че са работни кучета, Бувиетата не са животни, които могат да бъдат оставени без редовен груминг, тъй като козината им се сплъстява лесно, задържа мръсотия и може да се превърне в източник на дискомфорт за животното, ако не се поддържа правилно. Тези четириноги имат двойна козина – гъст и мек подкосъм, който служи за изолация и предпазва животното от студ и лошо време, както и твърд, груб на допир външен слой, който придава на тези кучета характерния „рошаво-небрежен“ вид. Козината на Франдърското бувие е водоустойчива, плътна и с матова структура, което е от полза за животното при по-тежки климатични условия, но същевременно я прави склонна към сплъстяване, особено зад ушите, под мишниците, около задните крака и под опашката. Поради това, редовното разресване – поне 2–3 пъти седмично – е абсолютно задължително, а в периодите на линеене и при по-активни кучета, дори ежедневно. 

Снимка: iStock

Подстригването на Фландърското бувие е също толкова важно, колкото и разресването – породата не сменя козината си сезонно по начина, по който го правят други кучета, и вместо да линее обилно, тя задържа мъртвите косъмчета, което създава условия за сплъстяване. По тази причина се налага периодично подстригване – обикновено на всеки 6 до 8 седмици. 

Стандартната прическа на Бувието, макар да изглежда леко декоративна, всъщност е по-скоро функционална, като целта е да подчертае здравата конструкция на кучето и да запази естествената му защита от атмосферни влияния. Основно се оформят областите около главата (вежди, брада и мустаци), гърдите и крайниците, като се спазва характерният силует: здрава правоъгълна форма с ясно изразена „глава с брада“. Подстригването може да се направи от стопанин с опит, но при повечето случаи се препоръчва да се извършва от професионален грумър, запознат с породния стандарт.

Поради характерната структура на козината, Фландърското бувие не бива да се къпе често – достатъчно е веднъж на 1–2 месеца или при видимо замърсяване. Прекомерното къпане може да отмие естествения защитен слой на кожата и да доведе до изсушаване, лющене или сърбеж. При нужда от баня се използва специализиран шампоан за грубокосмести породи, който запазва текстурата на козината. Балсами и омекотители не се препоръчват, освен ако не са предназначени специално за твърдокосмести кучета – целта е да не се омекоти прекалено горният слой, който трябва да остане груб и устойчив. След баня козината трябва да се изсуши напълно – най-добре с помощта на сешоар с умерена температура и ниска скорост, тъй като гъстотата ѝ я прави трудна за изсушаване от само себе си и може да задържи влага, което създава риск от кожни раздразнения.

Снимка: iStock

Ушите на Фландърското бувие са клепнали и с гъста козина около тях, което може да ги направи податливи на инфекции – особено ако не се почистват редовно. Препоръчва се веднъж седмично внимателно почистване с подходящ лосион и подсушаване след всяко къпане или мокрене. Козината около ушите се изтънява, за да се подобри въздухообменът. Очите също трябва да се проверяват и почистват при нужда – породата не е особено предразположена към очни заболявания, но натрупването на козина около очите може да доведе до дразнене. 

Хранене

Фландърското Бувие не е претенциозно относно храненето – с удоволствие ще похапва както кучешка храна, суха или от консерва, така и натурална. Добре е менюто му да е разнообразно, като около 60-70% от него да е съставено от месо и местни субпродукти. Можете да добавяте хрущяли, дреболии, големи кокали (без тръбни), продукти богати на белтъчини като твърдо сварени яйца, извара и кисело мляко, както и различни зеленчуци, варен ориз или елда, попарени овесени ядки. Избягвайте да храните кучето със сурово, свинско или овнешко месо, прясно мляко, тестени или солени храни, салами и колбаси, пържено или сладко.

Деца и домашни любимци

Въпреки големите си размери и леко заплашителен външен вид, Фландърското Бувие е много нежен и внимателен приятел на най-малките членове на семейството си. То ги приема като част от своето „стадо“ и гледа да ги пази, а през първите години от живота си – им е пръв приятел в игрите и лудориите. Към други кучета се отнасят приятелски и съжителстват добре, стига да са отгледани заедно, няма проблем да ги отглеждате и в компанията на котки, макар че през повечето време Бувието почти не ги забелязва.

Снимка: iStock