Гренландско куче

История

Сравнително непопулярни в Европа, Гренландските кучета се смятат за една от най-древните породи, използвани за преходи след снежната степ от ескимосите. Тези четириноги били еднакво добри и полезни в превоза на товари и хора, както и в лова на мечки, тюлени и северни елени. Обичани заради издръжливостта, перфектната си ориентация и сила, Гренландските кучета попадат на Стария континент едва през 1936 година. Докарани по нашите ширини чрез полярна експедиция, те бързо започват да печелят и сърцата на европейците.  

Днес Гренландските кучета все още са популярен избор за впряг за теглене на шейни в Арктическия регион. Освен като работни кучета, те стават все по-чест избор за семейни другари.

Снимка: iStock

Външен вид

Големи и силни, мъжките представители на породата достигат до 68 см височина и тегло от 28 кг. На външен вид тези кучета наподобяват вълк – черепът им е широк, с леко изпъкнал свод. Носът е черен, с клиновидна форма, очите – тъмно кафяви на цвят, леко издължени и дръпнати на страни. Ушите са прави и малки, с триъгълна форма и леко заоблени. Опашката е пухкава, завита зад гърба. Това куче е с добре развита мускулатура, едри крайници и кости. Козината е гъста и груба на пипане, на главата – съвсем къса. Може да е в бяло, сиво или смесица.

Характер

Гренландските кучета са известни с това, че са независими, упорити и с висока енергия. Следователно – те не са най-добрият избор за начинаещи собственици. Първоначално отглеждани като работни животни, те са бързи и силни. За това се нуждаят от опитни и твърди стопани, които могат да се справят с този независим темперамент. Въпреки това, те са добри домашни любимци и верни компаньони, тъй като притежават привързана и интелигентна личност.

Гренландското куче не е с най-лекия характер. Свикнало да издържа на студ и неблагоприятни условия, то се чувства най-добре ако извършва някаква дейност. Обичайно представителите на породата се привързват силно само към един член на семейството си, признават го за лидер и изпълняват само неговите команди. Недоверчиви към непознати хора, няма да ги видите да проявяват агресия, но за сметка на това не са и особено дружелюбни. 

Като цяло Гренландските кучета не се славят със социалните си контакти – те живеят по-скоро изолирано в свой свят, в който важен е единствено стопанинът им. Обучението им не е никак лесно, тъй като те са свикнали с живота в глутница и ще се опитат да доминират над вас. Добре е да започнете дресурата още след втория месец, като командите не трябва да са сложни. Поощрения и похвала за добре свършената работа биха имали известен ефект.

Здраве

Много издръжлива порода, Гренландското куче не страда от генетично обусловени заболявания. Възможни са проблеми със ставите, заболявания на ушите и очите, превъртане на стомаха.

Грижа

Гренландското куче се чувства най-добре ако живее на открито, на двор. Козината на тези животни е доста дебела и те трудно понасят жегите. Породата не е най-подходяща и адаптивна за отглеждане в апартамент.Тясното затворено пространство измъчва и действа зле на психиката на това свободолюбиво куче, дори и да му осигурите чести разходки. Добре е да стимулирате не само физически, но и интелектуално Гренландското куче, давайте му различни задачи, които да му напомнят лов или теглене на каручка. 

Като древна порода от типа на шпиц, това куче има гъста двойна козина, като външният слой е дълъг и груб, за да предпазва кучето от студ. Въпреки гъстата си козина, Гренландските кучета линеят умерено и се нуждаят от по-малко груминг грижи в сравнение с други породи. За да поддържате кожухчето на питомеца си гладко и без заплитания, необходимо е да го четкате поне 2-3 пъти седмично.

Можете да изберете професионалните услуги на грумър, защото козината на лапите трябва да се подстригва, когато стане твърде дълга, за да се предотврати заплитането й. Гренландските кучета се нуждаят от къпане веднъж на всеки два до три месеца, тъй като са сравнително чисти кучета. Освен това, прекомерните бани могат да изсушат кожата и да премахнат естествените й масла. 

Хранене

Балансираното меню е ключа към здравето на това куче. Поради специфичните проблеми със стомаха е важно да няма физическа активност, след като животното се е хранило. Освен това храната му не трябва да бъде твърде тежка. Можете да му давате както гранули или консерви, така и натурални продукти. Гренландското куче с удоволствие би хапнало сварена и обезкостена морска риба, както и всички видове месо, с изключение на свинско и овнешко. Добре е му давате и твърдо сварени яйца, кисело мляко, извара и сварен ориз.

Деца и домашни любимци

Гренландското куче не е най-големият почитател на децата и по-скоро не се препоръчва да се оставя сам в компанията на най-малките членове на семейството. Най-добре тези четириноги се чувстват в компанията на други представители на породата, защото са свикнали да живеят в глутница. С по-малки домашни животни не се разбират особено. 

Подходящи ли са тези кучета за семейства?

Гренландските кучета са добри домашни любимци, които могат да се впишат в динамиката на почти всяко семейство. Стига да разбирате нуждите на кучето си и да съумеете да установите силна връзка с него, то ще стане лоялно и привързано към всички у дома.

Тези четириноги се вписват най-добре в активни семейства, които обичат различните дейности и активности на открито. Тази порода обича да е на открито, за това ако се занимавате с туризъм или бягане – не пропускайте да я проучите по-подробно! Обикновено Гренландските кучета се разбират много добре с деца, стига да са социализирани в ранна възраст. По време на периода на социализация трябва да работите по посока ограничаване на някои от работните навици на животното, включително хапане.

Гренландските кучета обичат оживения дом. Поради това не е препоръчително да ги оставяте сами за продължителни периоди от време. И ако ви се налага да отсъствате, уверете се, че питомецът ви разполага с достатъчно играчки, с които да ангажира вниманието си или наемете гледач, който да го нагледа. В противен случай четириногият ви другар може да започне да се държи деструктивно от скука.

Снимка: iStock

Гренландското куче не е отличен пазач поради силно социалната си личност. Да, тези четириноги лаят, за да предупредят стопаните си, че наблизо има непознати, но са твърде дружелюбни, за да стигнат по-далеч от това. Като голяма порода, те не са подходящи за отглеждане в апартамент в града. Далеч по-добре биха се чувствали в къща с голям заден двор, където могат да тичат и да се разтъпчат.

Разбира ли се тази порода с други домашни любимци?

Гренландските кучета могат да живеят мирно в глутници с други кучета. Би било полезно обаче да ги наблюдавате, главно защото е възможно животното да се възприеми за водач на глутницата и е много вероятно да предизвика другите кучета в домакинството. В домашна обстановка те могат да живеят комфортно с други четириноги и с котки.

3 малко известни факта за Гренландското куче

• Американският киноложки клуб все още не е признал породата

Въпреки че е призната от FCI, британския, канадския и обединените киноложки клубове, тази порода кучета все още не е официално призната от Американския киноложки клуб (AKC).

• Гренландското куче е национално съкровище

Гренландското куче се смята за национален и културен символ на Гренландия, като правителството полага усилия за запазване на кучето и чистотата на породата. 

• Това куче е било използвано в експедиции до Антарктида

В продължение на години гренландското куче е било използвано в Арктическия регион като работно куче. През 1912 г. то придружава Роалд Амундсен в експедицията му до Антарктида. Смята се, че той е първият човек, достигнал Южния полюс.