Гренландско куче

История

Сравнително непопулярни в Европа, Гренландските кучета се смятат за една от най-древните породи, използвани за преходи след снежната степ от ескимосите. Тези четириноги били еднакво добри и полезни в превоза на товари и хора, както и в лова на мечки, тюлени и северни елени. 

Обичани заради издръжливостта, перфектната си ориентация и сила, Гренландските кучета попадат на Стария континент едва през 1936 година. Докарани по нашите ширини чрез полярна експедиция, те бързо започват да печелят и сърцата на европейците.  

Външен вид

Големи и силни, мъжките представители на породата достигат до 68 см височина и тегло от 28 кг. На външен вид тези кучета наподобяват вълк – черепът им е широк, с леко изпъкнал свод. Носът е черен, с клиновидна форма, очите – тъмно кафяви на цвят, леко издължени и дръпнати на страни. Ушите са прави и малки, с триъгълна форма и леко заоблени. Опашката е пухкава, завита зад гърба. Това куче е с добре развита мускулатура, едри крайници и кости. Козината е гъста и груба на пипане, на главата – съвсем къса. Може да е в бяло, сиво или смесица.

Характер

Гренландското куче не е с най-лекия характер. Свикнало да издържа на студ и неблагоприятни условия, то се чувства най-добре ако извършва някаква дейност. Обичайно представителите на породата се привързват силно само към един член на семейството си, признават го за лидер и изпълняват само неговите команди. Недоверчиви към непознати хора, няма да ги видите да проявяват агресия, но за сметка на това не са и особено дружелюбни. 

Като цяло Гренландските кучета не се славят със социалните си контакти – те живеят по-скоро изолирано в свой свят, в който важен е единствено стопанинът им. Обучението им не е никак лесно, тъй като те са свикнали с живота в глутница и ще се опитат да доминират над вас. Добре е да започнете дресурата още след втория месец, като командите не трябва да са сложни. Поощрения и похвала за добре свършената работа биха имали известен ефект.

Здраве

Много издръжлива порода, Гренландското куче не страда от генетично обусловени заболявания. Възможни са проблеми със ставите, заболявания на ушите и очите, превъртане на стомаха.

Грижа

Гренландското куче се чувства най-добре ако живее на открито, на двор. Козината на тези животни е доста дебела и те трудно понасят жегите. Породата не е най-подходяща и адаптивна за отглеждане в апартамент.Тясното затворено пространство измъчва и действа зле на психиката на това свободолюбиво куче, дори и да му осигурите чести разходки. Добре е да стимулирате не само физически, но и интелектуално Гренландското куче, давайте му различни задачи, които да му напомнят лов или теглене на каручка. 

Козината на тези животни не се нуждае от особена грижа, достатъчно е разресване веднъж-два пъти седмично. Редовно проверявайте ушите и очите на любимеца си, за да предотвратите натрупване на инфекции.

Хранене

Балансираното меню е ключа към здравето на това куче. Поради специфичните проблеми със стомаха е важно да няма физическа активност, след като животното се е хранило. Освен това храната му не трябва да бъде твърде тежка. Можете да му давате както гранули или консерви, така и натурални продукти. Гренландското куче с удоволствие би хапнало сварена и обезкостена морска риба, както и всички видове месо, с изключение на свинско и овнешко. Добре е му давате и твърдо сварени яйца, кисело мляко, извара и сварен ориз.

Деца и домашни любимци

Гренландското куче не е най-големият почитател на децата и по-скоро не се препоръчва да се оставя сам в компанията на най-малките членове на семейството. Най-добре тези четириноги се чувстват в компанията на други представители на породата, защото са свикнали да живеят в глутница. С по-малки домашни животни не се разбират особено.