Кангал

История

Ако някоя порода може да бъде наречена национална турска, то това е точно Кангалът. Името му идва от наименованието на древен турски род, на който е наречен град Кангал в провинция Сивас. Това семейство е развъждало кангалите, за да служат вярно на турските султани от незапомнени времена насам. И до днес техен наследник и продължител на традицията е Турхан Кангал, наследник на агата на Кангал. Тези кучета са описани и в пътеписите на турския пътешественик Евлия Челеби още през XVII век, когато били известни под името самсун. 

Кангал се справят еднакво добре с мечки и с вълци, като се смятат за една от най-чистите породи в света – не са правени кръстоски с нито един друг вид кучета.  Според специалистите гените на Кангала се съдържат в сегашните овчарски кучета из цяла Европа. В родината си, тези четириноги се ползват с огромно уважение, като турското правителство дори създава програма за развъждането на Кангали в специална ферма в Улас, провинция Сивас.

Снимка: iStock

Външен вид

Голямо, мощно и мускулесто куче с къса, прилепната козина и тъмна маска върху масивна глава (karabash). Мъжките екземпляри на породата достигат до внушителните 90 см височина и 75 кг тегло, женските – 80 см и 65 кг. Има добре развит гръден кош, мускулести, дълги крайници и шия. Ушите им са клепнали, с триъгълна форма и заоблени в края, винаги черни на цвят. Такива са и очите, както и носът на Кангала. С добре развит гръден кош, ребра и сравнително висока опашка, която в спокойно състояние виси надолу. При движение или възбуда се държи на високо, навита на гърба. Козината им е гъста и къса, на цвят може да бъде сиво-кафява, сиво-жълта или кафяво-жълта. 

Характер

Активно работещо куче, спокойно и смело, независимо и твърдо. Кангалът е внушително и енергично животно, което всява респект, където и да отиде. Умен, но и много своенравен, свикнал да взима самостоятелни решения, той е перфектен пазач, инстинктивно бдителен и много лоялен към стопанина си. Векове наред Кангал е бил използван само като работно куче, за това, независимо къде и как го отглеждате, помнете, че трябва да ангажирате вниманието му максимално. Ако няма достатъчна стимулация, физическа и интелектуална, Кангалът може да развие лоши поведенчески модели – да стане нервен и агресивен, да лае постоянно или – отегчен да лежи, мързелува и трупа килограми. 

Снимка: iStock

Склонни към агресия не само към непознати хора, но и към други кучета, ранната социализация е жизнено важна за представителите на породата. При обучението на Кангала трябва да се проявят лидерски качества и твърдост, като в никакъв случай това не трябва да се постига чрез физическо насилие или силови наказания. Необходимо е още от първите тренировки да се изисква от кучето категорично да изпълни възложените му команди, а при добре свършена работа – да се поощрява с лакомство или похвала.

Здраве

Кангалът е здрава порода, която не е предразположена към генетични заболявания. Възможните проблеми са свързани със ставите, стомашно-чревния тракт и кожата. Не е препоръчително да се разхожда и да тича след хранене, защото има опасност от превъртане на стомаха, което може да бъде с фатален край за кучето.

Грижа

Кангал категорично не е куче, което се препоръчва да се отглежда в апартамент. Години наред представителите на породата са били по цял ден навън и не понасят добре да бъдат затворени между четири стени, дори да е широко и просторно. Като служебна порода Кангал има нужда от голяма активност, защото в противен случай развива деструктивно поведение, става агресивен и дори може да започне да напада стопаните си. Най-добре е да живее в къща с двор, но в никакъв случай не трябва да го връзвате с въже или верига – така само ще го озлобите. Добре е да ангажирате вниманието му с различни задачи – нека любимецът ви се чувства зает и полезен.

Козината на Кангала  е къса и няма нужда от специална поддръжка, достатъчно е да бъде сресвана два до три пъти седмично. Не се препоръчват чести бани, а и самото куче никак не ги обича. Почистване с влажна кърпа е напълно достатъчно, за да се отстранят мъртвите косъмчета и козината му да заблести отново. Има опасност от инфекции на очите и ушите, затова редовно ги преглеждайте.

Хранене

Кангалът не е от големите породи, които имат нужда главно от месо в менюто си. Напротив – колкото по-разнообразно, богато на различни витамини и минерали е то, толкова по-добре. Можете да му давате както кучешка храна, суха или от консерва, така и натурална – различни нетлъсти меса и субпродукти, кокали (без тръбни), зеленчуци, сварени ориз, риба и овесени ядки, твърдо сварени яйца и извара. 

Деца и домашни любимци

По природа недоверчив и резервиран към непознати, Кангалът не е особено дружелюбен и към други кучета. Единственият шанс да приеме друго животно около себе си, е ако са израснали заедно. С деца се разбира добре, но заради големия си размер и непохватно поведение в затворени пространства, не се препоръчва да се оставя насаме с най-малките членове на семейството.

Снимка: iStock

Дали Кангалът е подходящата порода за вас?

Ако четете това, вероятно вече сте изумени от тези великолепни гиганти и смятате, че това е точната порода за вас. Дали обаче това действително е така? Предлагаме ви да разгледаме плюсовете и минусите на тази порода, за да придобиете по-пълна и нюансирана картина относно личността на тези четириноги. 

Положителните страни на Кангалите

• Те са повече от очарователни като малки

И то не само начина, по който изглеждат! Като кутрета Кангалите са много сладки и непохватни. Поради размера си те узряват по-късно, което означава, че технически са кученца до около 3 години. Това е достатъчно време, за да се насладите на всички щури, леко непохватни лудории и безспорно комични физиономии на вашия питомец!

Снимка: iStock

• Темперамент

Кангалите са много спокойни, това са кучета, които знаят как да се контролират. Те не се плашат лесно и ще откриете, че макар да имат подобна репутация, всъщност изобщо не са агресивни. Тъй като осъзнават размера си, можете да забележите, че Кангалите често не реагират на провокациите на по-малки от тях кучета, най-вече, защото не се чувстват заплашени от тях. 

• Лоялност

Кангалът е едно от най-лоялните кучета, с които можете да споделите живота си. Ако наистина искате да се почувствате като част от глутница, то трябва да изпитате компанията на тези четириноги. Те са винаги нащрек и готови да защитят стопанина си. Когато разхождате вашия Кангал може да забележите, че той винаги ви държи под око и дори от разстояние държи да се увери, че всичко с вас е наред. Тези кучета коригират отношението си въз основа на комфорта на стопанина си. Когато срещнете някого, вашият Кангал ще бъде предпазлив, докато не прецени, че човекът не е заплаха за вас.  

• Независимост

Кангалите не са от типа кучета, които постоянно се нуждаят от компанията на стопанина си. Те са доволни да съществуват заедно с вас и нямат нужда от постоянно внимание, потупвания или прегръщане. Всъщност, не е изключено вашият Кангал да предпочита да бъде сам през около 90% от времето, докато основнит ему нужди като храна, вода и упражнения са задоволени. Въпреки че са по свой начин независими обаче, тези кучета са силно ориентирани към собствениците си, а инстинктите им за защита могат да се проявят по всяко време. Само защото не показват обичта си по начина, по който го правят Голдън ретривърите, например, не означава, че не ви ценят и не са привързани към вас.

Снимка: iStock

• Продължителност на живота/здраве

Известно е, че Кангалите имат невероятно здраве и дълъг живот. Това се дължи на факта, че те са древна порода, която не е била неестествено променяна в лаборатория. Те са развъждани най-вече естествено, което означава, че сами избират своите партньори. Или професионалните развъдчици проследяват родословието им, за да се уверят, че няма инбридинг и избират кое с кое куче да чифтосат. 

Този тип развъждане през годините е довело до това, че породата е една от най-здравите, а средната продължителнст на живота им е 14-15 години, което е невероятно за толкова големи кучета. Ако си вземете Кангал от реномиран развъдник, дори можете да получите сертификат за родословието му, където да откриете родните места на предците му, включително неговите пра-пра-дядовци!

Снимка: iStock

Минуси на породата

• Техният размер/сила

Кангалите са масивни кучета. Мъжките представители на породата достигат до внушителните 90 см височина и 75 кг тегло. Това идва с огромна мускулна маса и сила. Необходимо е да сте подготвени, че ще е нужно известно физическо усилие от ваша страна, за да уморите домашния си любимец – било чрез игри или борба. Важно е да покажете на вашия Кангал още от малък, че вие сте лидерът и надмощието е на ваша страна. Защото ако не го направите, ще загубите статуса си на водач на глутницата и кучето ще заеме тази роля. Което означава, че просто ще спре да ви слуша. 

• Самостоятелно взимане на решения

По-горе споменахме това като нещо положително, но то има и своите недостатъци. Независимостта, която е отличителна черта в поведението на Кангалите, идва с автономно вземане на решения. Тези кучета не обичат да изпълняват заповеди и могат да бъдат много упорити. Необходим е силен лидер, за да накара един Кангал да слуша. Играта на донасяне не представлява интерес за тях. Нещо повече, ако хвърлите топката повече от веднъж, животното ще реши, че просто не я искате. И със сигурност няма да ви я върне. 

Снимка: iStock

Даване на лапа или преобръщане също са безсмислени за Кангала команди, които той просто няма да изпълни. Е, възможно е да поддаде, стига да имате лакомства. Но това е така, защото четириногото вярва, че то ви обучава: „Ето, той ме почерпи, значи иска да седна“. Много кучета обичат да угаждат на хората си, като правят различни трикове, но Кангалите не са устроени по този начин. Те са работни кучета, които изискват повече стимулиращи ума игри. 

• Не се разбират добре с други по-малки животни

Да, Кангалите не са добре настроени към котки, зайци, опосуми, птици и каквито и да е било други по-малки животни. Те харесват/толерират само добитък, тъй като години наред са използвани за охраната му. Не бива да оставяте това куче само с по-малки домашни любимци, защото може да се стигне до сериозни инциденти. 

• Трудности при обучението

За да можете да обучите вашия Кангал, ще трябва да покажете изключително лидерство. В момента, в който кучето почувства, че губите контрол, то ще поеме лидерската роля и ще стане алфата във вашата мини глутница. В този случай можете да се простите с идеята за дресура. Като цяло представителите на породата са трудни за обучение, тъй като те естествено контролират заобикалящата ги среда и чувстват, че знаят какво да правят, за да защитят и да се грижат за своите другари. Всички останали неща, които бихте искали вашият Кангал да прави, няма да са толкова важни за него. Това е и основната причина тези четириноги да не изпитват нужда да слушат стопаните си. 

Снимка: iStock

Важно е бъдещите собственици да разберат, че докато много кучета правят неща, за да угодят на стопаните си, Кангалите са фокусирани върху защитата им. 

И накрая, трябва да се запитате: Защо искате точно Кангал? Това наистина ли е породата, от която се нуждаете? Би ли се вписало това куче в начина ви на живот? Отговорите на тези въпроси ще ви дадат допълнителна яснота дали тази порода е подходяща за вас или не.