Кангал

История

Ако някоя порода може да бъде наречена национална турска, то това е точно Кангалът. Името му идва от наименованието на древен турски род, на който е наречен град Кангал в провинция Сивас. Това семейство е развъждало кангалите, за да служат вярно на турските султани от незапомнени времена насам. И до днес техен наследник и продължител на традицията е Турхан Кангал, наследник на агата на Кангал. Тези кучета са описани и в пътеписите на турския пътешественик Евлия Челеби още през XVII век, когато били известни под името самсун. 

Кангал се справят еднакво добре с мечки и с вълци, като се смятат за една от най-чистите породи в света – не са правени кръстоски с нито един друг вид кучета.  Според специалистите гените на Кангала се съдържат в сегашните овчарски кучета из цяла Европа. В родината си, тези четириноги се ползват с огромно уважение, като турското правителство дори създава програма за развъждането на Кангали в специална ферма в Улас, провинция Сивас.

Външен вид

Голямо, мощно и мускулесто куче с къса, прилепната козина и тъмна маска върху масивна глава (karabash). Мъжките екземпляри на породата достигат до внушителните 90 см височина и 75 кг тегло, женските – 80 см и 65 кг. Има добре развит гръден кош, мускулести, дълги крайници и шия. Ушите им са клепнали, с триъгълна форма и заоблени в края, винаги черни на цвят. Такива са и очите, както и носът на Кангала. С добре развит гръден кош, ребра и сравнително висока опашка, която в спокойно състояние виси надолу. При движение или възбуда се държи на високо, навита на гърба. Козината им е гъста и къса, на цвят може да бъде сиво-кафява, сиво-жълта или кафяво-жълта. 

Характер

Активно работещо куче, спокойно и смело, независимо и твърдо. Кангалът е внушително и енергично животно, което всява респект, където и да отиде. Умен, но и много своенравен, свикнал да взима самостоятелни решения, той е перфектен пазач, инстинктивно бдителен и много лоялен към стопанина си. Векове наред Кангал е бил използван само като работно куче, за това, независимо къде и как го отглеждате, помнете, че трябва да ангажирате вниманието му максимално. Ако няма достатъчна стимулация, физическа и интелектуална, Кангалът може да развие лоши поведенчески модели – да стане нервен и агресивен, да лае постоянно или – отегчен да лежи, мързелува и трупа килограми. 

Склонни към агресия не само към непознати хора, но и към други кучета, ранната социализация е жизнено важна за представителите на породата. При обучението на Кангала трябва да се проявят лидерски качества и твърдост, като в никакъв случай това не трябва да се постига чрез физическо насилие или силови наказания. Необходимо е още от първите тренировки да се изисква от кучето категорично да изпълни възложените му команди, а при добре свършена работа – да се поощрява с лакомство или похвала.

Здраве

Кангалът е здрава порода, която не е предразположена към генетични заболявания. Възможните проблеми са свързани със ставите, стомашно-чревния тракт и кожата. Не е препоръчително да се разхожда и да тича след хранене, защото има опасност от превъртане на стомаха, което може да бъде с фатален край за кучето.

Грижа

Кангал категорично не е куче, което се препоръчва да се отглежда в апартамент. Години наред представителите на породата са били по цял ден навън и не понасят добре да бъдат затворени между четири стени, дори да е широко и просторно. Като служебна порода Кангал има нужда от голяма активност, защото в противен случай развива деструктивно поведение, става агресивен и дори може да започне да напада стопаните си. Най-добре е да живее в къща с двор, но в никакъв случай не трябва да го връзвате с въже или верига – така само ще го озлобите. Добре е да ангажирате вниманието му с различни задачи – нека любимецът ви се чувства зает и полезен.

Козината на Кангала  е къса и няма нужда от специална поддръжка, достатъчно е да бъде сресвана два до три пъти седмично. Не се препоръчват чести бани, а и самото куче никак не ги обича. Почистване с влажна кърпа е напълно достатъчно, за да се отстранят мъртвите косъмчета и козината му да заблести отново. Има опасност от инфекции на очите и ушите, затова редовно ги преглеждайте.

Хранене

Кангалът не е от големите породи, които имат нужда главно от месо в менюто си. Напротив – колкото по-разнообразно, богато на различни витамини и минерали е то, толкова по-добре. Можете да му давате както кучешка храна, суха или от консерва, така и натурална – различни нетлъсти меса и субпродукти, кокали (без тръбни), зеленчуци, сварени ориз, риба и овесени ядки, твърдо сварени яйца и извара. 

Деца и домашни любимци

По природа недоверчив и резервиран към непознати, Кангалът не е особено дружелюбен и към други кучета. Единственият шанс да приеме друго животно около себе си, е ако са израснали заедно. С деца се разбира добре, но заради големия си размер и непохватно поведение в затворени пространства, не се препоръчва да се оставя насаме с най-малките членове на семейството.