Ланкашир хилер

История

Историята на това малко, пъргаво и интелигентно кученце започва в графство Ланкшир, Северозападна Англия. Макар породата да е сравнително малко позната извън пределите на Обединеното кралство, тя има дълбоки исторически корени, които датират поне от 17-ти век. Това куче съчетава в себе си най-добрите черти на Уелското корги и Манчестърския териер. 

Нисък и бърз, Ланкашир Хилер притежава две от най-важните качества на кучетата, работещи с говеда. Прилягащ ниско до земята, той успява бързо за захапе далеч по-голямото от него животно за сухожилията на задния крак и същевременно да избегне силния ритник, който може да бъде и смъртоносен. Типът на породата е изчистен през 1960-1970 година и от тогава това куче се налага като чудесен пазач, ловец на зайци и унищожител на плъхове.

Името „хилър“ („heeler”) идва от характерния стил на работа на кучето – то „подбутва“ добитъка, като леко захапва задните крака на животните, за да ги насочи или ускори движението им. Това характерно поведение е изключително прецизно и изисква бързина, ловкост и самоконтрол – качества, които Ланкашир хилерите са запазили и до днес. Породата остава почти изцяло локализирана в Северна Англия в продължение на столетия, като се предава от фермер на фермер, без да има официална развъдна програма. До средата на 20-ти век тя не е призната официално, а представителите й се развъждали основно според нуждите на стопанствата – без строго определен стандарт, с акцент на запазване на работните качества на животното. 

Снимка: iStock

Едва през 1960-та година породата започва да привлича вниманието на по-широката киноложка общност. Основната заслуга за това принадлежи на Гуен МакИнтайър – любителка, посветила се на съхраняването на традиционните британски работни породи. Тя започва да събира представители на Ланкашир хилер от различни ферми в региона и полага началото на целенасочена селекционна програма. Целта ѝ била да съхрани не само външния вид, но и работния инстинкт на кучетата – нещо, което днес мнозина развъдчици все още поддържат. През 1978 г. породата получава официално признание от Британския киноложки клуб, а в последствие е създаден и специален клуб на породата - Lancashire Heeler Club, който отговаря за развитието, популяризацията и здравословното състояние на популацията.

Въпреки всичко днес Ланкашир хилерът си остава радка порода, дори в рамките на Великобритания. През 2003 г. тези кучета са включени в списъка на „застрашените от изчезване и уязвими британски местни породи“, което означава, че се раждат по-малко от 300 кученца годишно. 

Външен вид

Късокрак, здрав и активен кетълдог. Главата е пропорционална на тялото, с плоско и широко чело между очите. Дребни кучета, мъжките екземпляри достигат до максимум 30-31 см, а теглото им рядко надвишава 8 кг. Ушите са прави, очите – с бадемовидна форма, тъмни, с жив и любопитен поглед. Тялото е мускулесто и здраво свързано. Крайниците са къси и силни, опашката – високо поставена, извива се към гърба. Оцветяването е черно и кафяви подплащници. 

Характер

Ланкашир Хилер е дружелюбно, игриво и активно куче, което се привързва силно към семейството си и е живо заинтересовано от всички дейности, които се случват в дома ви. Ранното социализиране е много важно за тази порода, защото по природа не се разбират добре с други кучета, често проявяват агресия и са склонни да нападат дори по-големи от тях животни. Най-добре е обучението да започне с първите разходки, като е под формата на игра, за да не се отегчи любимеца ви. 

Интелигентни кучета те се учат бързо, но могат да са леко инати или своенравни. Тренирайте ги чрез похвала или лакомство за добре свършената работа, никога – с наказания или физическо насилие.

Снимка: iStock

Здраве

Като цяло, Ланкашир хилерът е издръжливо и жизнено куче, което с правилните грижи може да живее дълго и пълноценно – често над 14-15 години. Ранното откриване на потенциалните здравословни проблеми и редовните ветеринарни прегледи са най-добрият начин да осигурите на вашия питомец здрав и активен живот. Въпреки всичко, породата да има известна генетична предразположеност към определени състояния, включително:

• Прогресивна атрофия на ретината (PRA)

Едно от най-сериозните и сравнително често срещани генетични заболявания при Ланкашир хилерите е прогресивната атрофия на ретината – група дегенеративни състояния, които постепенно водят до загуба на зрението. Заболяването засяга фоторецепторните клетки в окото, които с времето започват да се разрушават, първоначално водейки до нощна, а впоследствие – и до пълна слепота. За съжаление, за това състояние няма лечение, но чрез генетични тестове може да се идентифицират носителите, което позволява отговорно развъждане. Симптомите често се проявяват след 4–5-годишна възраст, но понякога и по-късно. Редовните очни прегледи от ветеринарен офталмолог са силно препоръчителни за ранна диагностика.

• Първична луксация на лещата 

Първичната луксация на лещата е друго сериозно очно заболяване, наблюдавано при някои представители на породата. При това състояние очната леща се измества от нормалната си позиция. Това може да причини силна болка, възпаление, повишено вътреочно налягане (глаукома) и дори внезапна загуба на зрение. Подобно на прогресивната атрофия на ретината, това също е генетично обусловено и има наличен ДНК тест за идентифициране на носителите. 

• Луксация на пателата (пателарна луксация)

Това състояние представлява изместване на колянното капаче от нормалното му положение, най-често встрани от колянната става. Пателарната луксация се среща при малки и средни породи и сравнително честа при Ланкашир хилерите. Симптомите включват прескачане, внезапно вдигане на единия заден крак, куцота или неохота за скачане. Степента на сериозност може да варира – от леки случаи, които не изискват интервенция, до тежки, при които се налага хирургично коригиране. Поддържането на здравословно тегло и редовна физическа активност могат да намалят риска от влошаване на състоянието.

• Катаракта (вътрешно замъгляване на лещата)

Макар и по-често свързвана със старостта, катарактата може да бъде и наследствена при някои породи, включително Ланкашир хилера. Това е състояние, при което лещата на окото се замъглява, нарушавайки яснотата на зрението. Понякога катарактата прогресира бавно, а в други случаи може да настъпи сравнително бърза загуба на зрителна острота. Симптомите включват помътняване на окото, трудности при ориентиране в тъмното и промени в поведението. Оперативното отстраняване на катаракта е възможно при подходящи случаи и може да възстанови зрението почти напълно.

Снимка: iStock

• Проблеми с кожата и алергии

Някои Ланкашир хилери показват склонност към кожни раздразнения, най-често под формата на алергии – както хранителни, така и свързани с околната среда (например към прах, полени, почистващи препарати или бълхи). Симптомите включват сърбеж, близане на лапите, зачервяване на кожата, ушни инфекции и пърхот. Управлението на алергиите може да бъде предизвикателство и често изисква комбинация от диетични промени, антихистамини, локални препарати или специализирана ветеринарна терапия. 

• Сърдечни проблеми (дегенерация на митралната клапа)

Макар да не е масово разпространена, при някои възрастни Ланкашир хилери може да се развие дегенерация на митралната клапа – състояние, при което клапата между лявото предсърдие и камерата на сърцето се уплътнява и не се затваря правилно. Това може да доведе до обратно движение на кръв и намалена ефективност на сърдечната дейност. Симптомите включват кашлица (особено след физическа активност), бързо уморяване и в тежки случаи – затруднено дишане. Болестта обикновено се диагностицира чрез ехокардиография и се контролира с медикаменти. Редовните прегледи при ветеринар и проследяване на сърдечната функция са важни за ранно откриване.

• Дисплазия на тазобедрената става

Макар по-често срещана при по-едри породи, дисплазията на тазобедрената става може да се появи и при Ланкашир хилери. Това е наследствено обусловено заболяване, при което ставата между бедрената кост и тазовата ямка е неправилно оформена, което води до триене, болка и развитие на артрит с течение на времето. Симптомите включват куцане, трудност при ставане, нежелание за скачане или тичане. Състоянието може да се управлява с помощта на хранителни добавки, физиотерапия, контрол на теглото и в някои случаи – операция. Важно е развъдчиците да извършват рентгенографски изследвания преди чифтосване.

Грижа

Най-щастливо това куче би се чувствало в къща с двор, където да е навън по цял ден. Ако го отглеждате в апартамент, постарайте се физическата активност да не му липсва – поне две дълги дневни разходки, съчетани с игри и възможност да потича на воля сред природата са достатъчни. Ако не се измори „качествено“, подобно на други дребни породи, Ланкаширът е способен да сътвори доста бели в дома ви. По природа недружелюбен към непознати, той има нужда от вниманието на стопаните си, за да се чувства добре и спокоен. Породата е най-подходяща за хора с активен начин на живот, за които движението е част от ежедневието.

Снимка: iStock

Късата козина на Хилера не изисква често разресване – веднъж, два пъти седмично е достатъчно, за да се отстранят мъртвите косъмчета и кожухчето на приятелчето ви да заблести. Можете да го правите с гребен или гумена ръкавица. Редовно проверявайте ушите и очите, за да избегнете развитие на инфекции, подрязвайте регулярно и ноктите.

Хранене

Дребно куче с бърз метаболизъм, добре е Ланкашир Хилера да яде по няколко пъти на ден в по-малки порции, за да се избегне подуване на стомаха. За да е максимално богато на хранителни вещества, витамини и минерали менюто му, заложете на висококачествена кучешка храна, премиум клас. Ако искате да разнообразите с натурални продукти диетата му, нека са немазни меса – пилешко, пуешко, телешко или заешко, както и техните сготвени субпродукти, твърдо сварени яйца, извара, обезкостена риба и различни зеленчуци – сготвени или сурови.

Деца и домашни любимци

Макар да е игрива порода с весел нрав, Ланкшир Хилера е по-подходящ за семейства с вече пораснали деца (над 6-7 години), които могат да играят с кучето. Към по-малките той по-скоро няма интерес. Представителите на породата не се разбират добре с други кучета и не съжителстват добре нито с тях, нито с котки или по-дребни домашни животни.