Ланкашир хилер

История

Това куче съчетава в себе си най-добрите черти на Уелското корги и Манчестърския териер. Нисък и бърз, Ланкашир Хилер притежава две от най-важните качества на кучетата, работещи с говеда. Прилягащ ниско до земята, той успява бързо за захапе далеч по-голямото от него животно за сухожилията на задния крак и същевременно да избегне силния ритник, който може да бъде и смъртоносен. Типът на породата е изчистен през 1960-1970 година и от тогава това куче се налага като чудесен пазач, ловец на зайци и унищожител на плъхове.

Външен вид

Късокрак, здрав и активен кетълдог. Главата е пропорционална на тялото, с плоско и широко чело между очите. Дребни кучета, мъжките екземпляри достигат до максимум 30-31 см, а теглото им рядко надвишава 8 кг. Ушите са прави, очите – с бадемовидна форма, тъмни, с жив и любопитен поглед. Тялото е мускулесто и здраво свързано. Крайниците са къси и силни, опашката – високо поставена, извива се към гърба. Оцветяването е черно и кафяви подплащници. 

Характер

Ланкашир Хилер е дружелюбно, игриво и активно куче, което се привързва силно към семейството си и е живо заинтересовано от всички дейности, които се случват в дома ви. Ранното социализиране е много важно за тази порода, защото по природа не се разбират добре с други кучета, често проявяват агресия и са склонни да нападат дори по-големи от тях животни. Най-добре е обучението да започне с първите разходки, като е под формата на игра, за да не се отегчи любимеца ви. 

Интелигентни кучета те се учат бързо, но могат да са леко инати или своенравни. Тренирайте ги чрез похвала или лакомство за добре свършената работа, никога – с наказания или физическо насилие.

Здраве

Ланкашир Хилер е сравнително здраво куче, което обаче може да страда от наследствени нарушения на зрението. Подобно на много от по-дребните породи, възможни са и дисплазия на лакетната става както и луксация на пателата. 

Грижа

Най-щастливо това куче би се чувствало в къща с двор, където да е навън по цял ден. Ако го отглеждате в апартамент, постарайте се физическата активност да не му липсва – поне две дълги дневни разходки, съчетани с игри и възможност да потича на воля сред природата са достатъчни. Ако не се измори „качествено“, подобно на други дребни породи, Ланкаширът е способен да сътвори доста бели в дома ви. По природа недружелюбен към непознати, той има нужда от вниманието на стопаните си, за да се чувства добре и спокоен. Породата е най-подходяща за хора с активен начин на живот, за които движението е част от ежедневието.

Късата козина на Хилера не изисква често разресване – веднъж, два пъти седмично е достатъчно, за да се отстранят мъртвите косъмчета и кожухчето на приятелчето ви да заблести. Можете да го правите с гребен или гумена ръкавица. Редовно проверявайте ушите и очите, за да избегнете развитие на инфекции, подрязвайте регулярно и ноктите.

Хранене

Дребно куче с бърз метаболизъм, добре е Ланкашир Хилера да яде по няколко пъти на ден в по-малки порции, за да се избегне подуване на стомаха. За да е максимално богато на хранителни вещества, витамини и минерали менюто му, заложете на висококачествена кучешка храна, премиум клас. Ако искате да разнообразите с натурални продукти диетата му, нека са немазни меса – пилешко, пуешко, телешко или заешко, както и техните сготвени субпродукти, твърдо сварени яйца, извара, обезкостена риба и различни зеленчуци – сготвени или сурови.

Деца и домашни любимци

Макар да е игрива порода с весел нрав, Ланкшир Хилера е по-подходящ за семейства с вече пораснали деца (над 6-7 години), които могат да играят с кучето. Към по-малките той по-скоро няма интерес. Представителите на породата не се разбират добре с други кучета и не съжителстват добре нито с тях, нито с котки или по-дребни домашни животни.