Пиренейска oвчарка

История

Пъргаво и смело куче, Пиренейската овчарка е прекрасен пастир, приятел на човека и смел спътник в планината. Произходът на това куче вероятно е свързан с този на останалите пастирски кучета от този тип, разпространени в Испания и Португалия. Много специалисти откриват у тези породи влиянието на азиатските твърдокосмести овчарки. 

Оформило се в относителна изолация, това куче, както и късокосместият му вариант, са придобили специфични качества, съобразени с нуждите на животновъдството във високите части на Пиренеите.

Външен вид

Куче със среден ръст, гъста и сравнително дълга, твърда на допир козина, която покрива главата и муцуната. Главата е пропорционална на тялото, очите – тъмни и с бадемовидна форма, ушите – клепнали, покрити с козина. Гръдният кош е добре развит, тялото – компактно и мускулесто, опашката стои отпусната надолу. Оцветяването е рижо, тигрово, сиво и синкаво-петнисто.

Характер

Пиренейската овчарка е енергично, интелигентно и игриво куче, което ще ви бъде верен спътник. Това четириного е готово на всичко за стопанина си, а най-щастливо се чувства ако е ангажирано с нещо. Недоверчиво и резервирано към непознати, то е свикнало да е на пост, а това го прави чудесен пазач. Ранната социализация, запознанства с други кучета, излагане на различни шумове и картини, ще развие по добър начин приятния му, неангажиращ характер.

Като типично пастирско куче, и Пирейнеската овчарка се поддава лесно на обучение, учи с удоволствие нови неща и команди. Най-добре е да започнете тренировките още, докато кучето е малко и нека те са под формата на игра. Постепенно надграждайте дори с по-сложни номера – тези кучета ще направят всичко, за да ги похвалите и да ви удовлетворят. 

Здраве

Здраво и издръжливо куче, представителите на породата най-често страдат от тазобедрена дисплазия, нарушения на зрението, епилепсия, различни очни, кожни и ушни инфекции.

Грижа

Пиренейската овчарка е куче, което е свикнало да се грижи за стадото си. За това физическата активност е ключова в грижите за тези четириноги. Най-добре би се чувствало то в къща с двор, тип ранчо или ферма, с животни около себе си. Ако го отглеждате в апартамент трябва да му осигурите достатъчна активност – както физическа, така и интелектуална. Постарайте се да му отделяте достатъчно време, водете го на походи в планини, гори и непознати терени. Добро предизвикателство за възможностите му би бил и някакъв кучешки спорт, където да покаже пълния си потенциал.

Тъй като козината му е твърда, не е необходимо да се разресва всеки ден – веднъж на седмицата е съвсем достатъчно. Честите бани също не са препоръчителни. Следете за състоянието на очите и ушите, за да избегнете възможни инфекции. Ако се налага – подрязвайте редовно ноктите.

Хранене

Пиренейската овчарка не е претенциозна към храната и се радва както на кучешка – суха или от консерви, така и на натурално приготвена от вас. Добре е в менюто й да преобладава месо – чисто като пуешко, пилешко, телешко, дивеч и заешко, както и субпродукти, хрущяли и дреболии, задължително преминали термична обработка. Давайте на кучето и различни зеленчуци, обезкостена морска риба – веднъж седмично, твърдо сварени яйца, нискомаслена извара, кисело мляко, варени ориз, елда и овесени ядки.

Деца и домашни любимци

Пиренейската овчарка се разбира добре с малко по-големи деца, с които може да тича и играе на воля. Към по-малките членове на семейството тези кучета по-скоро нямат интерес, но и никога не биха проявили каквато и да е било агресия. Свикнали са сами да са водачи, така че съжителството с други четириноги или котки е възможно само, ако са израснали заедно.