Сибирско Хъски

История

Една от най-известните и разпознаваеми породи в света, Сибирското Хъски е впрегатно куче, което още от древни времена помагало на чукчите от района на р. Колима в Сибир за теглене на шейни през снега. Тези четириноги били използвани и за лов, както и за охрана и защита от нападения на хищници.

През XVII век, когато руснаците започват да търсят злато в Сибир, те се нуждаели от транспорт през снежните преспи – тогава именно породата набрала популярност. През XX век тези кучета попадат в Аляска, а първият впряг участвал в състезание през 1909 година. Американците дали на породата днешното й име и започнали да я развъждат главно за състезания с шейни. Хъскитата се проявили като герои през 1925 година, когато участват в така нареченото „надбягване на милосърдието“ и доставят с цената на много препятствия лекарство срещу дифертит за болните в град Ноум, Аляска. Заради лошото време градът бил буквално откъснат от цивилизацията. Смелият впряг Хъскита преминал през снежни преспи, виелици, бури и заледени езера като над 150 кучета участвали в опасното пътуване, продължило над 1000 км. Тази им постъпка ги прави в последствие герои на различни анимационни и игрални филми. 

Днес Хъскито е предпочитан домашен любимец, заради красотата си, добрия си нрав и лоялност към стопанина си. 

Външен вид

Средно голямо работно куче с типична за северните шпицове външност. Главата е пропорционална на тялото, със заострена муцуна и средно големи, триъгълни и изправени уши. Мъжките представители достигат до 60 см височина и тегло от 28 кг, а женските – около 55 см и до 25 кг. Очите са с бадемовидна форма, разположени леко косо, кафяви или сини на цвят. Срещат се кучета и с две различни очи. Носът обикновено е черен, но може да бъде и „снежен“ – черен с розови петна. Гръдният кош е добре развит, крайниците – мускулести, със здрави кости. 

Лапите им са едри, като възглавничките им са адаптирани към снега, затова няма нужда от почистване след разходка през зимата. Опашката е с формата на сърп и винаги е разположена точно над гърба, изправена нагоре и има вид на перо. Козината е гъста, права и твърда, с плътен и мек подкосъм. Допустими са всякакви цветове, като най-популярни са черно-белите Хъскита, сиво-белите и кафеникаво-белите. Изцяло бяла, черна или кафява козина се среща доста рядко. 

Характер

Сибирското Хъски е красиво, енергично, издръжливо и изключително лоялно към стопанина си куче. То обича човешката компания и се чувства най-добре ако е в услуга на семейството си. Не се препоръчва да ги оставяте твърде дълго сами – ако отсъствате често това искрено може да натъжи животното. Хъскитата издават интересни звуци, които не са точно лай, а по-скоро хриптене, най-вече, когато са превъзбудени, ентусиазирани или щастливи. Твърде дружелюбни и приятелски настроени към непознати, те не са кучета-пазачи, не е в кръвта им. Ранната социализация би се отразила добре на представителите на породата, особено ако ги срещате с други Хъскита – стадното усещане при тази порода е много силно и те бързо ще се сприятелят, особено ако са още малки. 

Обучението на Сибирското Хъски може да се окаже предизвикателство дори за хора с опит в дресурата на кучета. Сред най-честите митове, свързани с породата е, че представителите й не са достатъчно интелигентни и за това не могат да бъдат възпитани правилно. Тези твърдения се подкрепят от редица факти като например, че тези кучета често бягат от дома си, скачат от високо, за да се измънкат, проявяват непредизвикана агресия към други кучета и тн. Ако смятате, че не е по силите ви да обучите Хъскито дори на основни команди, най-добре е да го дадете на опитен дресьор или на училище. 

Представителите на породата са много горди и своенравни, свикнали са да взимат самостоятелно решения и дълго премислят всяка команда. Понякога я изпълняват, друг път – не. В никакъв случай не бива да се ядосвате на животното, а физическото насилие и наказания са абсолютно противопоказни – те могат да направят любимеца ви асоциален и агресивен. Единствено с постоянство, упоритост и твърдост, съчетани с лакомства и поощрения можете да постигнете видими резултати. 

Здраве

Сибирското Хъски е сравнително здрава порода. Представителите й обаче са имат някои генетично обусловени заболявания, сред които епилепсия, глаукома, дисплазия на лакетната става, тазобедрена дисплазия, различни ушни инфекции, проблеми със стомаха и кожата.

Грижа

Сибирското Хъски има нужда от голямо и ежедневно физическо натоварване. Без значение е дали ще го отглеждате в апартамент или къща с двор – необходимо е да отделяте време за любимеца му, като това включва много и различни игри. Ако не се движи достатъчно, има вероятност кучето да се опита да избяга. Добре е в града винаги да е на повод, за да избегнете инциденти с други четириноги, както и вероятността любимецът ви да подгони друго, по-малко животно. Сред основните недостатъци на представителите на породата е склонността им да правят бели вкъщи от скука, за това постарайте се да ги изморявате „качествено“.

Козината на Хъскито има нужда от ежедневно разресване, за да не се сплъстява и да изглежда добре, пухкава и блестяща. Поради специфичната структура на косъма не се препоръчва да къпете любимеца си твърде често – два-три пъти в годината е напълно достатъчно. Редовно проверявайте ушите и очите, за да предотвратите инфекции, подрязвайте и ноктите.

Хранене

Сибирското Хъски има нужда от много протеини, за да поддържа нивото си на енергия. Може да се храни със сухи и консервирани храни (от висок клас) или с натурални продукти. Основната част от менюто му трябва да е съставена от месо. Препоръчително е телешко или пилешко месо, което не е мазно. Може да се храни също с риба, както и да обогатите менюто му със зърнени храни, зеленчуци и сварени яйца. Не е подходящо да се храни с прясно мляко, солено, пикантно, сладко, прекалено студени или горещи продукти, свинско или овнешко месо.

Деца и домашни любимци

Сибирското Хъски обича да бъде край стопанина си и силно се привързва към него. Добра компания и предан приятел е дори и на малки деца, макар че е по-подходящо за семейства с малко по-големи хлапета, които да могат да му обръщат внимание, да се разхождат и да играят с него. При правилна социализация съжителства добре с други кучета и котки, както и с по-малки животни.