Тези популярни породи кучета могат да са по-агресивни, отколкото си мислите
Снимка: iStock
М оже да са популярни, обичани и невероятно сладки, но това не бива да ви заблуждава. Защото дори някои от най-любимите породи кучета в света също могат да нападнат и ухапят човек, причинявайки му сериозни наранявания, ако не са правилно обучени и социализирани, отбелязват от Dogster.com. От пухкавия Померан с Наполеонов комплекс, през брилянтното и интелигентно Бордър коли, което е оставено да скучае и склонно да хапе, до Питбула, чиито сила и мощ могат да се превърнат в проблем, попаднали в неопитни или грешни ръце.
Снимка: iStockВажно е да отбележим, че тези кучета не са агресивни по своята същност. Списъкът, който ще откриете по-долу, е създаден от специалистите на Американския киноложки клуб чрез комбиниране на данни за породи, които са по-склонни да хапят или които са свързани с по-опасно поведение, които са филтрирани на база популярността им според класациите на АКС. Или с други думи, това са някои от най-популярните породи, които са известни и с тенденция към агресия при определени обстоятелства. А това са ситуации, с които много стопани вероятно ще се сблъскат в ежедневието си.
Не споделяме тези примери, за да ви стреснем или да ви накараме да избягвате тези породи, напротив – много от тях (ако не и повечето) са любящи, лоялни спътници. Целта ни е да подчертаем колко са важни допълнителното внимание, правилното обучение и социализацията за безопасността – както на самото куче, така и на собственика му.
Dogsandcats.bg
Снимка: iStock10 популярни породи кучета, които могат да бъдат агресивни
Немската овчарка е една от най-интелигентните и универсални породи кучета в света, но именно тази комбинация от интелект, физическа сила и защитен инстинкт може да доведе до агресивни прояви, ако не бъде правилно насочена. Първоначално развъждани като работни помощници, тези овчарки имат силно развит защитен инстинкт спрямо територията и семейството си. Ако не са добре обучени, те може да не разбират ясно границите между реална заплаха и нормални житейски ситуации, което да доведе до прекомерна реакция.
Снимка: iStockАгресията при Немските овчарки често се проявява в ситуации на страх, несигурност или липса на социализация. Кучета, които не са свикнали с присъствието на деца, гости, други животни, шумна среда, могат да възприемат тези стимули като заплаха. Недостигът на умствено натоварване също е сериозен рисков фактор – скучаещата Немска овчарка може да стане тревожна, реактивна и дори разрушителна. Това често се изразява в ръмжене, щракане със зъби или опити за захапване.
Важно е да се отбележи, че агресивното поведение рядко се появява „изненадващо“. В повечето случаи има предупредителни сигнали – напрежение в тялото, фиксиран поглед, вдигнати уши или ръмжене. Проблемът е, че много стопани не разпознават тези ранни знаци или ги наказват, вместо да се опитат да разберат причината за това поведение.
Снимка: iStockКакво могат да направят собствениците? На първо място – ранна и системна социализация. Запознайте животното от малко с различни хора, места и ситуации. Второ - Немската овчарка трябва да бъде запознавана с различни хора, места и ситуации още от кученце. Второ – структурирано обучение, базирано на позитивно подсилване, а не на наказания. Тази порода реагира отлично на ясни правила, последователност и лидерство, но се затваря и става защитна при грубо отношение. Не на последно място – ежедневна физическа и умствена активност. Работни игри, обучение на команди, спортове и задачи– всичко това ще даде на вашата Немска овчарка усещане за цел и стабилност.
Снимка: iStockОще за плюсовете и минусите на живота с Немска овчарка - четете тук
Много хора са на мнение, че Ротвайлерите като цяло са агресивни и страшни кучета – стереотип, който преследва тази порода. В действителност обаче, агресивното поведение при тези четириноги почти винаги е резултат от неправилно отглеждане. По природа тези четириноги са спокойни, уверени и силно привързани към семейството си. Историята им на кучета пазачи обаче означава, че Ротвайлерите имат силно изразен защитен и териториален инстинкт. Проблемите възникват, когато този инстинкт не се управлява правилно. Ротвайлерите стават агресивни и нападателни в ситуации, които се възприемат като заплаха – непознати хора, внезапни движения, нахлуване в личното им пространство или конфликт между членове на семейството. Липсата на социализация и ясно лидерство може да доведе до това кучето само да „решава“ кога да реагира защитно.
Снимка: iStockДруг ключов фактор е физическата мощ на породата. Дори лека реакция – бутане, щракване със зъби или скачане – може да има сериозни последици. Това е причината Ротвайлерите често да попадат в статистиките за ухапвания, въпреки че реално не са по-агресивни от много други породи. Агресията може да се прояви и при неправилно възпитание, основано на доминация и наказания. Ротвайлерите са интелигентни и чувствителни кучета, които реагират по-добре на спокойна увереност, отколкото на страх или грубост. Когато се чувстват застрашени или объркани, те могат да преминат в защитен режим.
Снимка: iStockЗа да се избегнат подобни прояви, стопаните трябва да инвестират време в обучение с професионалист, особено ако нямат опит с едри и силни породи. Социализацията с хора, деца и други животни трябва да бъде постоянен процес, а не еднократно усилие. Ясните правила, предвидимата рутина и спокойната среда помагат на ротвайлера да се чувства сигурен и уравновесен. Когато тази порода е добре възпитана, тя се превръща в надежден, спокоен и изключително лоялен спътник.
Ротвайлерите са и една от 10-те най-добри породи кучета за лична защита
Питбулите са сред най-противоречиво възприеманите кучета в света. Макар често да са описвани като агресивни по природа, реалността е далеч по-сложна. Питбулите са силни, енергични и изключително ориентирани към хората четириноги, но историята им, свързана с боеве и селекцията за издръжливост и захапка означават, че неправилното отглеждане може да доведе до сериозни проблеми.
Снимка: iStockАгресията при Питбулите най-често не е насочена към хора, а към други кучета. Това е резултат от силно развития им териерен инстинкт и ниския праг на толерантност към конфликти с животни. В ситуации на напрежение, страх или болка, питбулът може да реагира импулсивно, особено ако не е научен как да се справя със стреса. Друг важен фактор е емоционалната чувствителност на породата. Питбулите са силно привързани към стопаните си и страдат при изолация, грубо отношение или липса на внимание. Пренебрегването, наказанията и неглижирането на нуждите на животното значително увеличават риска от реактивно поведение. Агресията често се появява като защитен механизъм, а не като желание за доминация.
Снимка: iStockКакво могат да направят собствениците? На първо място – отговорен избор. Питбулът не е порода за хора, които търсят „лесно“ куче. Ранната социализация, контролираният контакт с други кучета и последователното обучение са задължителни. Физическата активност трябва да бъде комбинирана с умствена ангажираност, за да се намали натрупаното напрежение. Най-важното – стопанинът трябва да бъде спокоен, уверен и последователен. В правилната среда Питбулът е нежен, любящ и изключително отдаден член на семейството.
Снимка: iStockСибирското хъски е порода, която често изненадва стопаните си с реактивно или агресивно поведение, особено когато очакванията не съвпадат с реалността. По природа тези кучета са дружелюбни и рядко проявяват агресия към хора, но тяхната силна независимост, ловен инстинкт и склонност към самостоятелни решения могат да доведат до проблеми в определени ситуации.
Снимка: iStockАгресията при Хъскитата най-често се проявява под формата на реактивност – ръмжене, щракане със зъби или избухливост към други кучета, особено при повод. Причината често е фрустрация. Това е порода, създадена да тича на дълги разстояния и да работи в екип, но без строга йерархия. Когато бъде ограничено физически и психически, кучето натрупва напрежение, което може да се изрази чрез нежелано поведение.
Друг важен фактор е липсата на желание да угаждат. За разлика от породи като Лабрадор или Немска овчарка, хъскито не работи „за да ви зарадва“. Това често се интерпретира като инат или неподчинение, а при неправилна реакция от страна на стопанина – наказания, повишен тон, физически контрол – кучето може да стане защитно или агресивно.
Снимка: iStockАгресивните прояви най-често се появяват при млади хъскита (между 8 месеца и 2 години), когато енергията е изключително висока, а границите все още не са ясно разбрани. Срещите с други кучета, защитата на ресурси (храна, играчки) и ограничаването на движението (ходене на повод) са типични отключващи фактори.
За да се избегнат тези проблеми, стопаните трябва да осигурят много движение, но и умствено натоварване. Обучението трябва да бъде последователно, разнообразно и позитивно. Контролирана социализация и работа с треньор, запознат със северните породи, са ключови. Хъскито не е агресивно по природа, но е важно собствениците да подхождат с разбиране и уважение към независимия му характер.
Аляският маламут е едра, силна и уверена порода, която може да прояви агресия, когато няма ясно лидерство и структура. За разлика от Хъскито, Маламутът има по-изразен териториален и доминантен инстинкт, особено спрямо други кучета от същия пол.
Снимка: iStockАгресивното поведение най-често се появява в контекста на борба за ресурси – храна, внимание, пространство. Маламутите са изключително силни физически и ако не бъдат научени на самоконтрол от ранна възраст, могат да използват тази сила, за да „налагат“ решенията си. Това се проявява чрез ръмжене, блокиране на пътя, щракване със зъби или директни сблъсъци. Друг рисков фактор е липсата на социализация с други кучета. Маламутите не са естествено толерантни към непознати животни и кучешките паркове не са най-доброто място за тях.
Снимка: iStockКакво могат да направят стопаните? На първо място – да разберат, че това не е порода за начинаещи. Маламутът се нуждае от ясни правила, спокойна, но твърда комуникация и последователност. Наказанията и физическата сила са изключително контрапродуктивни и често водят до ескалация. Вместо това трябва да се работи върху контрол на импулсите, обучение за отстъпване и управление на ресурсите. В правилната среда маламутът е стабилен, уверен и уравновесен, но без структура може да стане труден за контрол.
Бордър колито е една от най-интелигентните породи в света, но именно тази интелигентност може да бъде източник на проблеми, включително и агресивно поведение. Това не е порода, която се приспособява и понася добре заседнал начин на живот. Когато не получава достатъчно умствени и физически предизвикателства, Бордър колито може да развие тревожност, обсесивно поведение и реактивност.
Снимка: iStockАгресията при представителите на тази порода често е страхова или контролираща. Кучето може да ръмжи или щипе, за да „управлява“ движенията на хора или животни – поведение, което произтича от пастирския му инстинкт и е насочено най-често към деца, тичащи хора или велосипедисти.
Друг проблем е свръхчувствителността. Бордър колитата улавят най-малките промени в настроението и средата. Постоянният шум, напрежението в дома или непредсказуемата рутина могат да доведат до натрупване на стрес, който избива под формата на ръмжене.
Снимка: iStockЗа да избегнете агресивни прояви, нужно е да подходите отговорно и да сте достатъчно ангажирани с нуждите на вашето Бордър коли. Необходима е ежедневна работа, достатъчно умствена и физическа стимулация, можете да практикувате и различни спортове като аджилити или фрийстайл. Тези кучета не са агресивни по природа, но са изключително чувствителни и имат нужда от цел. А когато тя липсва, това се отразява на поведението им.
Снимка: iStockЧихуахуа често са подценявани поради малкия си размер, но те са сред породите с най-висока честота на агресивни прояви. Причината не е „лошия им характер“, а комбинация от страх, несигурност и неправилно отношение от страна на собствениците.
Снимка: iStockАгресията при Чихуахуа най-често е защитна. Те ръмжат, лаят и хапят, когато се чувстват застрашени – внезапно вдигане, натрапчиво галене, грубо отношение от деца. Много стопани не възприемат тези реакции сериозно и ги смятат за „смешни“, което само задълбочава проблема.
Вижте още: 10 неща, които само собствениците на Чихуахуа ще разберат
Ключът към превенцията е уважение към границите на кучето, социализация и обучение, както при всяка друга порода. Чихуахуа не са играчки – те са кучета с ярка индивидуалност. Когато бъдат третирани с разбиране, те могат да бъдат спокойни, стабилни и много привързани.
Снимка: iStockДакелът често се възприема като забавно, компактно и дружелюбно куче, но зад този чаровен външен вид се крие изключително смела, упорита и понякога реактивна личност. Създаден като ловно куче за борба с язовци и други животни в дупки, Дакелът притежава силен териториален и защитен инстинкт. Тези мъници могат да бъдат много независими и са склонни сами да взимат решения – качества, които могат да бъдат в основата на агресивни прояви, особено ако не са правилно насочени.
Снимка: iStockАгресията при Дакелите най-често се проявява като защитна реакция – ръмжене, щракване със зъби или хапане, когато се чувстват застрашени, притиснати или когато някой навлиза в личното им пространство. Това се наблюдава често при опити да бъдат вдигнати насила, при грубо отношение от деца или при защита на храна, играчки и легло. Силно привързани към стопаните си, те могат да станат прекалено защитни, особено ако не са социализирани достатъчно.
Друг фактор е т.нар. „синдром на малкото куче“, при който нежеланото поведение се толерира или дори насърчава, защото кучето е малко и „не изглежда опасно“. Лаенето, ръмженето и щракането често остават без корекция, докато не се превърнат в утвърден модел на поведение. В резултат Дакелът започва да вярва, че агресията е ефективен начин за комуникация.
Снимка: iStockАгресивните прояви обикновено се засилват в периода на полова зрялост, при липса на ясни граници или при силен стрес. За да се избегнат подобни ситуации, собствениците трябва да работят върху ранна социализация, обучение чрез позитивно подсилване и ясно установени правила. Важно е да бъдете последователни и да подхождате с уважение към характера на животното. Когато е разбран и правилно възпитан, Дакелът се превръща в уверен, стабилен и изключително лоялен спътник.
Джак Ръсел териерът е малко куче с огромна енергия, висока интелигентност и силно изразен ловен инстинкт. Породата е създадена за активно преследване на дивеч, което означава бързи реакции, самоувереност и готовност за действие. Когато тези качества не бъдат правилно канализирани, те могат да се превърнат в източник на агресивно или реактивно поведение.
Снимка: iStockАгресията при Джак Ръселите най-често се проявява под формата на реактивност – внезапно лаене, ръмжене или нападателно поведение към други кучета, движещи се обекти или хора. Това не е агресия от злоба, а резултат от свръхстимулация, фрустрация или неудовлетворена нужда от движение и умствено натоварване. Джак Ръселите имат нисък праг на търпение и могат бързо да реагират, когато са отегчени или ограничени.
Друг често срещан проблем е доминантното поведение, особено ако кучето не е научено на самоконтрол. Те са уверени и често тестват границите, като могат да проявят агресия при защита на ресурси или при конфликт с други животни. Липсата на последователно обучение и ясна структура само засилва тези тенденции. Агресивните реакции обикновено се появяват в млада възраст (между 6 месеца и 2 години), когато енергията е най-висока. За да се предотвратят проблеми, стопаните трябва да осигурят ежедневна физическа активност, интерактивни игри, тренировки и умствени предизвикателства.
Снимка: iStockДжак Ръселът не е куче за пасивен начин на живот. Позитивното обучение, ясните правила и ранната социализация са ключови. Когато нуждите му са удовлетворени, Джак Ръселът е весел, стабилен и изключително предан. Агресията при тази порода почти винаги е сигнал, че нещо в средата или режима на животното не е наред.
Померанът често се възприема като декоративно, мило и „безобидно“ куче, но реалността е, че това е порода с изненадващо силен характер, висока бдителност и склонност към защитно поведение. Исторически породата произхожда от по-едри северни кучета, за това и тези мъници носят в себе си неподражаема увереност и силна териториалност, които могат да се проявят като агресия, ако не бъдат правилно управлявани.
Снимка: iStockАгресията при помераните най-често е страхова и териториална. Те лаят, ръмжат или щракат със зъби, когато се чувстват заплашени, когато непознати навлизат в дома или когато някой се приближава до стопанина им. Малкият им размер често ги кара да се чувстват уязвими, което засилва нуждата им да се заявят шумно и настойчиво.
Вижте още: 15 забавни факта за сладките Померани
Голям проблем е и прекаленото глезене. Когато Померанът не получава ясни граници и е третиран като бебе, а не като куче, той може да развие поведение на „малък диктатор“. Агресивните сигнали често се игнорират или омаловажават, докато не ескалират. Това включва хапане при ресане, ръмжене при вдигане или агресия към други кучета. Агресията обикновено се проявява при липса на социализация, особено ако кучето не е свикнало с различни хора, деца и ситуации. Решението е ранно обучение, социализация и уважение към личното пространство на кучето. Нужни са ясни правила, спокойна комуникация и позитивно обучение. Когато се възпитава правилно, Померанът е уверен, дружелюбен и стабилен. Агресията не е черта на породата, а сигнал за несигурност или неправилно отношение от страна на хората.
Снимка: iStockВсяко куче заслужава обич, грижа и внимание, но отговорното отглеждане трябва да включва и структура, дисциплина и разбиране. Популярността не означава автоматично нисък риск от прояви на агресия или проблемно поведение. Важно е стопаните да имат предвид, че няма лоши кучета – има само стопани, които не са подготвени. С правилния подход, отношение и дресура, дори най-независимите четириноги могат да се превърнат в лоялни и любящи компаньони.
