Тайландски Риджбек

История

Тайландският Риджбек е древна порода, възникнала преди повече от 4 хиляди години. Тя е създадена в източните части на страната, а представителите й са използвани за многофункционални помощници – ловец, пазач и компаньон. 

Географската изолация на Изтока, липсата на удобна връзка с урбанизираните райони и столицата Банкок, както и традицията да не се кръстосват кучета с други породи, позволили Тай Риджбекът да запази своя самобитен вид до днес. До 1975 година, когато се създава кучешката асоциация на Тайланд, тази порода е много слабо известна. Стандартът й е утвърден официално през 1993 година, но и до днес тя си остава сравнително рядка извън родината си.

Снимка: iStock

Външен вид

Тай Риджбекът е мускулесто и пъргаво куче, със среден към голям размер.Мъжките представители на породата достигат до 66 см височина и тегло от 32 кг, а женските – 61 см височина и тегло до 30 кг. Главата е широка и плоска между ушите, муцуната – дълга, дълбока и мощна. Очите са с бадемовидна форма, ушите – високо поставени, триъгълни, насочени напред и нагоре. Гърдите са дълбоки, с добре извити ребра, които може леко да прозират. Гърбът е дълъг, здрав и прав, крайниците – атлетични и мускулести. Опашката се носи нагоре и е с формата на сърп. 

Определяща характеристика и за името, и за външността на кучето, е специфичният „гребен“ от противоположно растящи косми на гърба.Той трябва да започва непосредствено зад холката и да бъде с ясно очертана форма, със симетрично разположени в горния край „коронки“. Оцветяването е жълто-кафяво, черно или синьо, допустими са бели петна на гърдите и пръстите. 

Характер

Тай Риджбекът е признат за официалната порода на родината си. И нищо чудно – освен с атрактивния си външен вид, тези четириноги се отличават със своята смелост, издръжливост, темперамент, атлетичност и интелект. Да имате в дома си такова куче е изключителна чест, предвид че са доста редки по нашите ширини. 

Представителите на породата имат горд нрав, който не включва чести демонстрации на любвеобилност към стопанина им. Въпреки това Тай Риджбекът е много лоялно и вярно куче, с което имате сигурен пазач на дома и имуществото си. Подозрителни, мнителни, те дълго разглеждат непознатите, преди изобщо да решат да се приближат към тях. Не обичат да ги докосват и понякога могат инстинктивно да се дръпнат дори от стопанина си, ако не са в настроение за близост. Тези кучета са много чувствителни и не са подходящи за нервни хора, защото прихващат от нрава им, а това може да ги направи раздразнителни и дори нападателни. 

По природа не са социални кучета, така че извеждайте ги от малки на оживени места, нека свикват с различни хора, звуци и шумове. Популярно твърдение сред собствениците на подобни кучета е, че те „им говорят“, тъй като издават често различни интересни звуци – от мъркане, до нещо средно между пеене и виене.

Снимка: iStock

Интелигентни и схватливи, Тайландските Риджбеци са лесни за обучение кучета, като най-добре е дресурата да започне още след 2-3 месец. Много активна и любопитна порода, те лесно се разсейват – нека тренировките да не продължават повече от 10-15 минути, за да задържат вниманието им. В началото може да са под формата на игра и постепенно да увеличавате както времетраенето, така и сложността на командите. Свикнал сам да взима решения, Тайландският Риджбек ще се опита да се наложи над стопанина си, за това трябва да сте уверени и постоянни, за да се утвърдите като лидер в очите на животното. В никакъв случай не бива да се използва физическа сила – това ще обиди кучето и то може да се агресира към стопанина си.

Тай Риджбекът може би не е най-доброто куче за стопани без опит в отглеждането на домашни любимци. Поради историята на породата като работни кучета, тези четириноги се отличават с независима личност, могат да бъдат резервирани около непознати и имат силен инстинкт за преследване на по-малки животни. Риджбеците се нуждаят от по-опитен собственик, който може да осигури на питомеца си подходящо обучение, стабилно лидерство и класове по социализация.

Здраве

Сравнително здрава порода, през годините Тай Риджбеците са се изчистили от множество заболявания, благодарение на запазването на чистотата си. Най-честите заболявания, характерни за тези четириноги, са свързани с костната система и могат да възникнат, ако животното се претовари още от ранна възраст. 

Тазобедрена дисплазия

Дисплазията на тазобедрената става е наследствено ортопедично състояние, при което тазобедрената става не е подравнена правилно. Това води до възпаление и болка в ставите (артрит). Тазобедрената дисплазия може да се развие в едната или двете тазобедрени стави и симптомите включват: 

• Куцота
• Бавно ставане от легнало положение
• Походка „подскачане на зайче“ при бягане
• Нежелание за тичане, скачане или качване/слизане по стълби
• Животното държи засегнатия крак настрани, когато седи

Дисплазията на тазобедрената става може да се контролира с добавки за стави и определени лекарства, а при по-сериозни случаи може да се наложи операция.

Тай Риджбеците са склонни и към преяждане, което може да доведе до подуване на стомаха.

Грижа

Тайландският Риджбек е куче, което може да се отглежда както в къща с двор, така и в апартамент. При всички положения му е необходима достатъчна физическа активност, за да изразходва енергията си. Това значи – поне по два часа разходки на ден с възможност кучето да потича спокойно на воля. Тъй като ставите му са слаби, в най-ранна възраст не се препоръчва натоварването да е твърде голямо. Тези кучета с радост биха участвали в различни спортове заедно със стопанина си – джогинг в парка, колоездене или каране на ролери. Взимайте ги с вас на излети и преходи в планината – покоряването на непознати места би им доставило истинско удоволствие!

Снимка: iStock

Козината на Тайландския Риджбек не изисква особени грижи. Достатъчно е да я минавате със специална ръкавица или влажна кърпа веднъж седмично, за да отстраните мъртвите косъмчета. Тези кучета са много чистоплътни – навън винаги ще заобиколят при възможност кал или локва, не миришат и не се скубят, което ги прави подходящи за хора с алергии. Къпането не трябва да е по-често от 4 пъти в годината, за да не се увреди структурата на косъма. Редовно проверявайте и при нужда – внимателно почиствайте очите и ушите на любимеца си, за да предотвратите възможни инфекции.

Хранене

Представителите на породата имат завиден апетит, но и склонност към преяждане, за това е важно да менюто им да е балансирано, богато на хранителни вещества, витамини и минерали, без да е калорично или в твърде големи количества. Желателно е да давате на любимеца си висококачествена кучешка храна, премиум клас, особено, докато кучето е малко. Допълвайте с различни протеини като немазни меса и субпродукти, хрущяли, кокали (без пилешки тръбни), хрущяли и дреболии – задължително преминали термична обработка. Включвайте и белтъчини под формата на нискомаслена извара, кисело мляко и твърдо сварени яйца. Не е желателно да храните кучето с тестено, мазно, солено или пържено, избягвайте свинското и овнешкото, прясното мляко, бобовите култури и пикантните храни.

Деца и домашни любимци

Тайландският Риджбек е подходящ за семейства с малко по-големи деца, над 10-12 годишна възраст. Присъщите са по-малките непредвидимост, шумност и емоционалност могат да изнервят кучето. Представителите на породата не биха оставили хлапетата да ги галят, да им дърпат ушите или опашката, дори и да ги приемат за част от семейството си. Не се препоръчва съжителство с други кучета, нито с котки и по-дребни животни.

Какво трябва да знаят бъдещите собственици на Тай рижбек

Въпреки че Тайландският риджбек може да бъде страхотен семеен спътник, това не е подходящо куче за всеки. Тези четириноги се нуждаят от собственик, който има времето, желанието и възможността да отдели време за обучение и общуване с кучето си през целия му живот. Тъй като са отглеждани като работни помощници, представителите на породата се отличават с по-независим характер и териториално поведение. Което означава, че една от най-важните ви задачи ще бъде да научите питомеца си, че новите хора и ситуации не са нещо лошо или подозрително. Необходимо е да работите и по посока контрол на импулсите, в противен случай кучето ще преследва всяко малко животно, което се изпречи на пътя му.

Снимка: iStock

Всъщност, хищническият инстинкт е една от областите, на които бъдещите собственици на Тай риджбек трябва да обърнат специално внимание, тъй като тези четириноги могат да се втурнат към всичко, което привлече вниманието им. Те не са най-подходящата порода за отглеждане в домакинство с други по-малки животни. В идеалния случай, Тайландският риджбек ще разполага с ограден (с висока ограда!) двор, до който ще има достъп през целия ден. Това ще позволи тичане и игра, като същевременно ще предпази кучето от бягства и ще му попречи да се скита в преследване на плячка.

Докато всяко куче е индивидуално, типичният темперамент на Тайландският риджбек е относително независим. Въпреки че могат да бъдат резервирани около хора, които не познават, тези четириноги са отдадени на семейството си. Те могат да бъдат добри домашни любимци, стига към тях да се подходи с нужните внимание, да получат обучение и социализация.

Добро семейно куче ли е Тайландският риджбек?

Да, Тайландският риджбек може да бъде страхотно семейно куче за тези, които отделят време да го тренират и социализират.

Защо Тайландският риджбек е рядка порода?

Тай риджбект е порода, която се среща рядко извън Тайланд, откъдето тези четириноги произхождат. Може да бъде трудно да се сдобиете с такова куче – всъщност, единственият официален развъдник се намира именно в Тайланд.