Тайландски Риджбек

История

Тайландският Риджбек е древна порода, възникнала преди повече от 4 хиляди години. Тя е създадена в източните части на страната, а представителите й са използвани за многофункционални помощници – ловец, пазач и компаньон. 

Географската изолация на Изтока, липсата на удобна връзка с урбанизираните райони и столицата Банкок, както и традицията да не се кръстосват кучета с други породи, позволили Тай Риджбекът да запази своя самобитен вид до днес. До 1975 година, когато се създава кучешката асоциация на Тайланд, тази порода е много слабо известна. Стандартът й е утвърден официално през 1993 година, но и до днес тя си остава сравнително рядка извън родината си.

Външен вид

Тай Риджбекът е мускулесто и пъргаво куче, със среден към голям размер.Мъжките представители на породата достигат до 66 см височина и тегло от 32 кг, а женските – 61 см височина и тегло до 30 кг. Главата е широка и плоска между ушите, муцуната – дълга, дълбока и мощна. Очите са с бадемовидна форма, ушите – високо поставени, триъгълни, насочени напред и нагоре. Гърдите са дълбоки, с добре извити ребра, които може леко да прозират. Гърбът е дълъг, здрав и прав, крайниците – атлетични и мускулести. Опашката се носи нагоре и е с формата на сърп. 

Определяща характеристика и за името, и за външността на кучето, е специфичният „гребен“ от противоположно растящи косми на гърба.Той трябва да започва непосредствено зад холката и да бъде с ясно очертана форма, със симетрично разположени в горния край „коронки“. Оцветяването е жълто-кафяво, черно или синьо, допустими са бели петна на гърдите и пръстите. 

Характер

Тай Риджбекът е признат за официалната порода на родината си. И нищо чудно – освен с атрактивния си външен вид, тези четириноги се отличават със своята смелост, издръжливост, темперамент, атлетичност и интелект. Да имате в дома си такова куче е изключителна чест, предвид че са доста редки по нашите ширини. 

Представителите на породата имат горд нрав, който не включва чести демонстрации на любвеобилност към стопанина им. Въпреки това Тай Риджбекът е много лоялно и вярно куче, с което имате сигурен пазач на дома и имуществото си. Подозрителни, мнителни, те дълго разглеждат непознатите, преди изобщо да решат да се приближат към тях. Не обичат да ги докосват и понякога могат инстинктивно да се дръпнат дори от стопанина си, ако не са в настроение за близост. Тези кучета са много чувствителни и не са подходящи за нервни хора, защото прихващат от нрава им, а това може да ги направи раздразнителни и дори нападателни. 

По природа не са социални кучета, така че извеждайте ги от малки на оживени места, нека свикват с различни хора, звуци и шумове. Популярно твърдение сред собствениците на подобни кучета е, че те „им говорят“, тъй като издават често различни интересни звуци – от мъркане, до нещо средно между пеене и виене.

Интелигентни и схватливи, Тайландските Риджбеци са лесни за обучение кучета, като най-добре е дресурата да започне още след 2-3 месец. Много активна и любопитна порода, те лесно се разсейват – нека тренировките да не продължават повече от 10-15 минути, за да задържат вниманието им. В началото може да са под формата на игра и постепенно да увеличавате както времетраенето, така и сложността на командите. Свикнал сам да взима решения, Тайландският Риджбек ще се опита да се наложи над стопанина си, за това трябва да сте уверени и постоянни, за да се утвърдите като лидер в очите на животното. В никакъв случай не бива да се използва физическа сила – това ще обиди кучето и то може да се агресира към стопанина си.

Здраве

Тай Риджбекът е много здрава порода, която през годините се е изчистила от множество заболявания, благодарение на запазването на чистотата си. Единствените здравословни проблеми, които представителите й имат, са свързани с костната система и могат да възникнат, ако животното се претовари още от ранна възраст. Склонни са и към преяждане, което води до подуване на стомаха.

Грижа

Тайландският Риджбек е куче, което може да се отглежда както в къща с двор, така и в апартамент. При всички положения му е необходима достатъчна физическа активност, за да изразходва енергията си. Това значи – поне по два часа разходки на ден с възможност кучето да потича спокойно на воля. Тъй като ставите му са слаби, в най-ранна възраст не се препоръчва натоварването да е твърде голямо. Тези кучета с радост биха участвали в различни спортове заедно със стопанина си – джогинг в парка, колоездене или каране на ролери. Взимайте ги с вас на излети и преходи в планината – покоряването на непознати места би им доставило истинско удоволствие!

Козината на Тайландския Риджбек не изисква особени грижи. Достатъчно е да я минавате със специална ръкавица или влажна кърпа веднъж седмично, за да отстраните мъртвите косъмчета. Тези кучета са много чистоплътни – навън винаги ще заобиколят при възможност кал или локва, не миришат и не се скубят, което ги прави подходящи за хора с алергии. Къпането не трябва да е по-често от 4 пъти в годината, за да не се увреди структурата на косъма. Редовно проверявайте и при нужда – внимателно почиствайте очите и ушите на любимеца си, за да предотвратите възможни инфекции.

Хранене

Представителите на породата имат завиден апетит, но и склонност към преяждане, за това е важно да менюто им да е балансирано, богато на хранителни вещества, витамини и минерали, без да е калорично или в твърде големи количества. Желателно е да давате на любимеца си висококачествена кучешка храна, премиум клас, особено, докато кучето е малко. Допълвайте с различни протеини като немазни меса и субпродукти, хрущяли, кокали (без пилешки тръбни), хрущяли и дреболии – задължително преминали термична обработка. Включвайте и белтъчини под формата на нискомаслена извара, кисело мляко и твърдо сварени яйца. Не е желателно да храните кучето с тестено, мазно, солено или пържено, избягвайте свинското и овнешкото, прясното мляко, бобовите култури и пикантните храни.

Деца и домашни любимци

Тайландският Риджбек е подходящ за семейства с малко по-големи деца, над 10-12 годишна възраст. Присъщите са по-малките непредвидимост, шумност и емоционалност могат да изнервят кучето. Представителите на породата не биха оставили хлапетата да ги галят, да им дърпат ушите или опашката, дори и да ги приемат за част от семейството си. Не се препоръчва съжителство с други кучета, нито с котки и по-дребни животни.