Тибетски териер

История

Породата е създадена в Тибет, по-точно в Загубената долина, наречена така заради разрушенията при земетресение през XVI век. В родината му наричали Тибетския териер „свещено куче“ и се отнасяли с него като с дете. Смятало се, че носи късмет на стопаните си, за това и никога не били продавани, а само подарявани. Изследователи на породата са на мнение, че тя е дала началото и на други тибетски кучешки видове, сред които Лхаса Апсо, Ши Тцу и Тибетски Шпаньол.

Интересът към породата е запален от д-р Грейг, който развъждал и отглеждал тези кучета, като дори получил няколко от тях лично от Далай Лама. Тибетският териер е признат в Индия през 1920 година, а във Великобритания – през 1937 година. В САЩ попада едва през 1956 г., но и до днес се радва на широка популярност Отвъд океана.

Външен вид

Средно голямо и силно куче, с квадратен формат. Мъжките представители достигат до около 41 см височина и тегло от 11 кг, женските са малко по-дребни – височина до 36 см и тегло до 9 кг. Външността на тези животни силно напомня на умалена версия на Староанглийската овчарка – Бобтейл. Те са със средно големи глави, къси муцуни и черен нос. Стопът е забележим, но не и рязък. Очите са големи, широко поставени, тъмно кафяви с тъмни клепачи. Ушите са с V-образна форма, покрити с дълга козина, увиснали покрай главата. Тялото е компактно, квадратно и силно, гръдният кош – дълбок, с добре изразени ребра, кайниците са мускулести. Опашката е средно дълга, високо поставена, пухкава и мека.

Козината е дълга, но не се влачи по земята, нежна, но не и мека на допир, вълниста или права. На главата оформя „мустаци“ и „брада“. Оформя се на правилен път в средата на гърба на кучето. Окраската включва всякакви цветове и комбинации, сред които преобладават бяло, златисто, бежово, сивкаво, черно и дори шоколадово.

Характер

Тибетският териер е умно и активно куче, с весел нрав, което обича човешка компания и силно се привързва към семейството си. В негово лице имате верен приятел, винаги готов за игри и забавления, но и шумен пазач, който ще ви информира със силен лай за всичко, привлякло вниманието му. Представителите на породата не понасят да бъдат оставяни сами за дълго време и са в състояние с часове да лаят, за да ви „повикат“ да се върнете при тях. Към непознати са недоверчиви и резервирани, но рядко подхождат с агресия. Макар да нямат много общо с териерите, въпреки името си, си приличат с тях по едно – не съзнават размера си, готови са да се опълчат в смелостта си на много по-едри и заплашителни кучета. 

Добре е ранната социализация да е съчетана с обучение и те да започнат още през първите месеци от живота на любимеца ви. Тибетските териери са умни, но и доста горди, своенравни кучета, които могат да откажат да изпълнят дадена команда от инат, въпреки че им е добре позната. Прилагайте лакомства като поощрение за добре свършената работа, хвалете животното – карайте го да мисли, че всичко е игра, и то ще е нетърпеливо да ви угоди, дори и да не му идва „отвътре“ понякога. Физическата сила и наказания са абсолютно противопоказни – те могат да отблъснат кучето и то да откаже да участва пълноценно в дресурата занапред. 

Здраве

Сред честите заболявания, характерни за Тибетските териери, са тазобедрена дисплазия, артит и прогресивна атрофия на ретината. Представителите на породата често страдат и от различни алергии, очни и ушни инфекции. Благодарение на козината си, те настиват много рядко, но все пак не бива да се оставят да спят на течение.

Грижа

Тибетският териер е сред породите с умерени нива на активност, което го прави подходящ за отглеждане както в апартамент, така и в къща с двор. Въпреки че у дома е по-скоро поспалив, навън този териер бързо се разиграва, така че носете с вас топка или фризби по време на разходките. Те е добре да са две на ден, поне по час, за да има възможност кучето да изразходва енергията си и да се измори „качествено“. В града най-добре да е на повод, за да се предотвратят възможни спречквания с по-едри четириноги. Искрено ще зарадвате любимеца си, ако поне веднъж седмично го водите на излети или походи в планината или сред природата, където да потича на воля.

Козината на Тибетския териер има нужда от ежедневно разресване, за да се избегне риск от сплъстяване. Ако се сплете необратимо, това може да навреди на ефектния външен вид на тези кучета. В зоомагазините можете да откриете балсами и продукти за третиране на козината преди разресване, за да не скубете или накъсвате косъма на животното. Обръщайте специално внимание на „мустаците“ и „брадата“, ако се налага- водете четириногото на фризьор, който да ги оформя веднъж на няколко месеца. Веднъж седмично можете да къпете любимеца си, но нека е със специален шампоан, а за изсушаването използвайте кърпа и след това сешоар. Редовно проверявайте ушите и очите, особено след баня, за да предотвратите възможни инфекции. Подрязвайте и ноктите, щом започнат да „щракат“ по пода, подкъсявайте с малка ножичка и малките косъмчета, които растат между възглавничките на лапите на кучето.

Хранене

Тибетският териер не е претенциозен към храната – с радост би хапнал както кучешка, така и натурална. Стремете се менюто му да е максимално балансирано и да включва повече и различни витамини и минерали. Можете да му давате различни видове месо – пилешко, пуешко, заешко, дивеч или телешко, хрущяли и дреболии – всичко, задължително преминало термична обработка. Допълвайте висококачествената кучешка храна с различни белтъчини като твърдо сварени яйца, кисело мляко, елда и ориз – варени, попарени овесени ядки, зеленчуци. Не се препоръчват мазни меса, пушени колбаси, тестени и сладки изделия, пържено или пикантно.

Деца и домашни любимци

Тибетските териери са подходящи за семейства с малко по-големи деца (над 6-7 годишна възраст). По-малките биха могли да изнервят животното с невъздържаното си, твърде емоционално и непредвидимо поведение. 

Силно доминантният им характер би им позволил да съжителстват добре с друго куче само, ако са отгледани заедно. Тъй като това не е ловна порода, няма проблем да я отглеждате с различни по-малки животни у дома, включително и котки.