Уелско корги пембрук

История

Уелското корги пембрук е стара английска порода, за която се смята, че е пристигнала на Острова през 1107 година заедно с келтските племена. В родината си тези кучета са използвани за пастирство, като компаньони и/или пазачи. Въпреки малкия си размер и къси крака, това смело кученце е имало работни функции – помагало е векове наред за опазването на стадата от едри животни. 

Теориите относно произхода на породата варират сред експертите, но общоприето е, че тя датира от около 1107 г. сл. Хр. Има очевидни прилики между Коргитата пембрук и кардиган, като според историците тези породи всъщност са били кръстосвани в миналото. Макар често да се бъркат, смята се, че пембрук са се появили първи, благодарение на кръстоски на Коргита с шпицове. През 1934 година пембрук и кардиган са вписани като отделни породи уелски коргита.

Някои Коргита пембрук се раждат само с късче опашка. Традиционно тези четириноги са имали купирани опашки, тъй като това показвало, че става въпрос за работно куче, което е освободено от данъци (на които подлежали домашните любимци). Купирането не е задължително за изложбени кучета в Обединеното кралство, но стандартът на AKC гласи, че опашките трябва да се купират не повече от 5 см. Днес купирането е незаконно в много страни.

Снимка: iStock

Може би сте попадали на информация, че Коргитата са любимата порода на британската кралица Елизабет II, чиито любими опашатковци заемаха специално място в Бъкингамския дворец. Уелското корги пембрук е малко до средно голямо куче с нисък ръст и здраво телосложение. Известни с ниското си тяло, големи изправени уши и къса опашка, Пембрук имат репутацията на прекрасни компаньони. Освен че са дружелюбни и приятелски настроени към всички, тези четириноги са и най-ниските от групата на овчарските кучета.

Много хора бъркат Уелските коргита кардиган и пембрук, въпреки факта, че това на практика са две отделни породи. Пембрук имат малко по-дребно телосложение от кардиганите, ушите им са по-заострени и имът много къси опашки, за разлика от събратята си, при които те са по-дълги. Уелските коргита пембрук са много интелигентни, активни и лоялни. Късите им крачета им предоставят и способността да „пляскат“ (да лежат по корем с изпънати задни крака), което, няма как да се отрече, действително е много сладко!

Те са чудесни домашни любимци заради жизнерадостния си характер и обичта към семейството си. Поради високите си енергийни нива обаче, те имат нужда от много физическа активност ежедневно. В противен случай биха могли да развиват проблемно поведение.

Тези кучета са склонни да се разбират добре с други кучета и котки, които са част от домакинството им, особено ако са отгледани заедно. Те обаче могат да бъдат териториални около други четириноги и котки, тъй като породата е разработена, за да прогонва непознати животни, навъртащи се около стадата. Това може да доведе до агресия в парка за кучета или срещу животни, които влизат неканени в двора ви.

Снимка: iStock

Външен вид

Уелското корги пембрук е късокрако куче със силно и набито тяло, остра муцуна и средно големи уши. На ръст достигат до 30 см, а теглото им, независимо от пола, е между 9 и 12 кг. Главата на тези кучета е непропорционално едра спрямо тялото им, със заострена муцуна и добре изразен стоп. Очите са средно големи, с овална форма и кафяв цвят, а ушите – с леко заоблени върхове, стоят изправени. Тялото е издължено, гръдният кош е добре развит и масиве, крайниците – едри, но къси. Опашката се купира. Козината е гъста и плътна, равномерно покриваща цялото тяло. Тя може да е златиста, с бели петна, рижава или трицветна – с черни, рижави и бели петна. 

Характер

Уелското корги е популярен домашен любимец в семейства по целия свят. Темпераментно, любвеобилно, интелигентно и с весел нрав, то се привързва силно към семейството си. Подхожда резервирано и недоверчиво към непознати, а това го прави чудесен пазач на дома ви. 

Стопаните на коргита смятат, че тези кученца разпознават човешкия смях и го приемат за нещо положително, носещо им спокойствие и радост. Няма как да не ви разсмеят различните звуци, които тези кученца издават, за да покажат настроенията си – те грухтят, скимтят, похъркват и дори грухтят. Коргитата пембрук са много емоционални и при всяко повишаване на глас в дома си се стряскат, за това постарайте се да им осигурите спокойна и хармонична семейна среда. 

Тези симпатични дребосъци имат доста силен и доминантен характер, който може да ги накара да проявят известен инат по време на обучението. Те разбират бързо какво се иска от тях, но понякога просто отказват да го направят. Необходимо е да се подходи с твърд, уверен и спокоен тон, в никакъв случай да не им се вика или да се прибягва до физическо насилие. Ако пембрук се почувства незаслужено наказан той може да откаже да участва в дресурата занапред. Единственият и правилен подход, чрез който ще научите представителите на породата да изпълняват команди е чрез много лакомства и похвали.

Снимка: iStock

Тези четириноги са много интелигентни и неслучайно са предпочитани от редица известни личности, сред които дори британската кралица Елизабет II.

Здраве

Уелското корги пембрук най-често страда от наднормено тегло в следствие на прехранване. Това може да доведе до нежелани травми на гръбнака на кучето. Възможни са и възпаления на ушите, за това трябва да се почистват особено внимателно. Женските коргита често имат проблеми при раждането, налагащи оперативна намеса.

Средната продължителност на живота на Уелското корги пембрук е 12–13 години. Породата е предразположена към редица здравословни проблеми, така че когато си вземете кученце Корги, е важно да не пропускате рутинни ветеринарни прегледи, за да се справите с всички тях възможно най-скоро.

• Дисплазия на лакътя и тазобедрената става

Уелските коргита пембрук могат да развият анормални стави, предимно тазобедрени и лакътни. Наричани дисплазия на тазобедрената става и дисплазия на лакътя, тези състояния засягат както костите, така и околните меки тъкани, като мускули и хрущяли. Това причинява болка, куцота и в крайна сметка артрит. Лечението включва противовъзпалителни лекарства, добавки за стави и дори операция, ако случаят е по-тежък.

• Катаракта

Катарактата причинява помътняване на очите и пречи на нормалното зрение. Ако забележите някаква белота по повърхността на окото или зеницата на кучето си или ако то показва признаци на загуба на зрение, заведете го на преглед при ветеринарен лекар или ветеринарен офталмолог възможно най-скоро.

Снимка: iStock

• Отворен артериален канал

Отвореният артериален канал е вродено сърдечно заболяване при кучетата, което означава, с което някои Коргита се сдобиват още при раждането си. То възниква, когато сърцето на четириногото не функционира както трябва. Това води до недостиг на кислород в кръвта. Лявата страна на сърцето се уголемява и това може да доведе до застойна сърдечна недостатъчност.

В повечето случаи това състояние няма клинични признаци и засегнатите Коргита може да не показват никакви клинични признаци. Единственият начин заболяването да бъде диагностицирано е при рутинен преглед (ако ветеринарният ви лекар чуе сърдечен шум). Понякога обаче има симптоми като:

• Кашлица
• Затруднено дишане
• Сини възглавнички на лапите
• Колапс
• Летаргия
• Нежелание за движение и упражнения

Снимка: iStock

• Дегенеративна миелопатия

Дегенеративната миелопатия (ДМ) е бавно, прогресивно влошаване на гръбначния мозък. Това състояние се причинява от генна мутация и кучетата обикновено са на 8 или повече години, когато симптомите започнат.

Дегенеративна миелопатия често започва с неболезнена, нестабилна походка и слабост в задните крака, което прогресира до парализа. За диагностициране на това неврологично състояние е наличен ДНК тест. За съжаление, няма лечение, което да помогне и повечето кучета се евтаназират 1-3 години след поставяне на диагнозата поради влошеното си качество на живот.

• Болест на фон Вилебранд

Болестта на фон Вилебранд е наследствено нарушение на кръвосъсирването. Най-честият клиничен признак е кървене: кървене на венците, кървене от носа, прекомерно образуване на синини по кожата и др. Специален скринингов тест може да открие това заболяване при кучета. Лечението може да включва кръвопреливане и специални интравенозни лекарства.

Грижа

Уелското корги пембрук е активно и енергично куче, което има нужда от ежедневна физическа активност, за да се чувства добре и да не трупа излишни вредни за здравето му килограми. Независимо дали го отглеждате в къща с двор или в апартамент, необходимо е да му отделите достатъчно време за игра, забавления и разходки. Ако не се измори „качествено“ и не му се обръща достатъчно внимание коргито може да стане апатично и тъжно, като неминуемо ще натрупа излишни килограми. За любимеца ви ще е истинско удоволствие да го водите на излети и преходи в планината, където да потича на воля. Запасете се и с различни играчки, които да ангажират вниманието му, за да понася по-лесно отсъствието ви.

Снимка: iStock

Козината на пембрук не изисква особена поддръжка от ваша страна – достатъчно е да я разресвате два-три пъти седмично, за да не се сплъстява. Можете да я минавате и с влажна кърпа, както и със специална ръкавица, за да премахнете мъртвите косъмчета. Не се препоръчват чести бани – 3-4 пъти годишно е напълно достатъчно. Следете състоянието на очите и ушите, за да предотвратите развитието на инфекции.

Хранене

Склонността на коргитата към затлъстяване е водеща при избора им на храна. Най-добре е да заложите на висококачествена кучешка храна с ниско съдържание на протеини, но богата на хранителни вещества и минерали. Допълвайте я с различни крехки меса като пилешко, пуешко, заешко и телешко, както и техните субпродукти, задължително преминали термична обработка. Давайте на Коргито и твърдо сварени яйца, извара и кисело мляко. Въздържайте се да го храните със свинско, кокали, мазни дреболийки, тестени и солени храни, пушени колбаси и салами, бобови и пикантни изделия.

Деца и домашни любимци

Коргитата обичат децата и децата обичат коргитата. Това е максима, чиято достоверност може да потвърди всеки собственик на такова куче. Макар да са готови да играят с хлапетата с часове, възможно е у тях да се обадят рефлексите на пазач на стадото и те да се опитат да „събират“ малчуганите, дърпайки ги за крачолите, например. С други кучета и котки съжителстват добре, особено ако са израснали заедно.

Снимка: iStock