Западносибирска лайка

История

Западносибирската лайка е една от най-старите и автентични северни ловни породи, произхождаща от суровите и обширни територии на Урал, Западен Сибир и северната част на Казахстан. Историята ѝ е тясно свързана с живота на местните народи ханти и манси, които в продължение на векове са разчитали на тези кучета не просто като помощници в лова, а и за охрана на дома, както и верни спътници в ежедневието. Любопитен факт е, че това е порода, която се е формирала естествено, без целенасочена селекция от хората. В началото оцелявали и се размножавали само най-здравите, най-издръжливите и най-приспособимите кучета. Което прави Западносибирската лайка изключително устойчива на тежки климатични условия.

Първоначално тези кучета са използвани основно за лов на дивеч – от дребни животни като катерици и белки, до големи и опасни хищници като мечки и рисове. Тяхната работа е била да открият животното, да го задържат с лай и упоритост на място, докато ловецът пристигне. Отличителното при тази порода е изключителният ѝ нюх, съчетан с невероятна ориентация. Лайката не гони безразсъдно плячката на дълги разстояния, а работи интелигентно – следи, спира и сигнализира на стопанина с характерния си лай.

Снимка: iStock

В началото на XX век руските кинолози започват да проявяват интерес към стандартизирането на Лайките, защото в различните региони съществували множество локални разновидности с близки качества. През 1920-те и 1930-те години започва събиране и систематизиране на най-добрите екземпляри от Урал и Западен Сибир, като целта е да се запази работният тип и уникалните инстинкти на тези кучета. През 1947 г. официално е утвърден първият стандарт на Западносибирската лайка, а породата получава признание в СССР като универсално ловно куче.

В годините след това Западносибирските лайки започват да набират популярност и извън пределите на родината си. Те започват да се отглеждат в европейската част на Русия, а по-късно и в други страни. Мнозина ловци оценяват породата заради комбинацията от издръжливост, независим характер и силна привързаност към стопанина. Също така, лайките са известни с това, че не се поддават лесно на климатични предизвикателства – гъстата им двойна козина и физическата им устойчивост им позволяват да работят при температури далеч под нулата.

Днес Лайката все още има статута на едно от най-предпочитаните ловни породи в Русия. Макар да се отглежда и като компаньон, тя остава преди всичко работно куче. Западносибирската лайка е призната от Международната киноложка федерация (FCI) и има стабилна популация в родината си, както и сред ентусиасти в Европа, Северна Америка и Азия. Въпреки че модерният начин на живот променя нуждите на много собственици, при Лайката ловният инстинкт и жаждата за активност остават живи. Тя е символ на връзката между човека и природата, наследник на древната традиция на лов в суровите северни гори – и жива легенда на работните породи.

Снимка: iStock

Външен вид

Куче със среден ръст, мъжките представители на породата достигат до 62 см височина, женските – до 58 см. Теглото на тези кучета е между 18-25 кг. Главата е голяма, с клиновидна форма, муцуната – удължена, без да е прекалено заострена. Носът е черен, също както и очите, които са с овална форма. Западносибирската лайка има силно и мускулесто тяло и шия, добре развит гръден кош и атлетични крайници. Опашката е под формата на сърп и се навива към гърба или от страни на тялото на кучето. Козината е къса и гъста, може да е бяла, кафеникава, сивкава или рижава на цвят.

Характер

Смела, безстрашна и интелигентна, неслучайно Западносибирската лайка се радва на такава популярност в родната си Русия. Известно като добър ловец и пазач, това куче не се страхува от почти нищо и е готово да атакува дори мечка, ако от това зависи да защити стопанина си. Селектирани в суровите условия на Сибир, тези кучета не понасят добре топлото време и биха се чувствали най-добре на места с умерен до хладен климат. Не обичат да остават сами и ако ви се налага често да пътувате или отсъствате, това не е точната порода за вас. Разделени от стопанина си дълго време, те започват да развиват деструктивно поведение, като освен бели, могат да започнат прояви на агресия и мрачни настроения.

С изключително добре развити инстинкти и качества, това куче се поддава лесно на обучение. На Западносибирската лайка, известна с добрата си ориентация и бързи реакции, не й е необходимо много време, за да разбере какво искате от нея да направи. Добре е обучението да започне още след третия месец, като ако то е последователно и с необходимите поощрения, резултатите могат да бъдат наистина впечатляващи.

Здраве

Издръжливо и силно куче, Западносибирската хрътка се радва на добро здраве. Единствените генетично обусловени проблеми, които тези четириноги имат, са свързани с отделителната система, подуване и превъртане на стомаха. Могат да страдат и от инфекции на очите и ушите.

• Дисплазия на тазобедрената и лакътната става

Макар и сравнително рядко срещана при Лайките в сравнение с други големи породи, дисплазията може да се прояви, особено при кучета, които са подложени на прекомерно натоварване в ранна възраст или имат генетична предразположеност. Това заболяване води до неправилно развитие на ставата и може да причини болка, куцота и ограничена подвижност. Редовните прегледи и умереното физическо натоварване в периода на растеж са ключови за превенция.

• Очни проблеми

При някои представители на породата се срещат наследствени заболявания на очите като прогресивна атрофия на ретината (PRA) или катаракта. PRA води до постепенно влошаване на зрението, а в крайна сметка – до слепота. Ранната диагностика чрез специализирани прегледи може да помогне за вземане на мерки и избягване на развъждане на засегнати кучета.

Снимка: iStock

• Алергии и кожни раздразнения

Въпреки че Лайката има здрава кожа и козина, понякога може да развие алергии към определени храни, ухапвания от насекоми или външни паразити. Симптомите включват сърбеж, зачервяване, косопад и лющене на кожата. Поддържането на добра хигиена, редовното обезпаразитяване и балансираната диета са важни превантивни мерки.

• Проблеми с ушите

Изправените уши на Лайката обикновено са по-малко податливи на инфекции, но при кучета, които често плуват или ловуват в гъста растителност, може да се натрупа мръсотия или влага, което да доведе до отит. Редовното почистване и проверка на ушите е добра практика, особено след ловни излети.

• Стомашно-чревни разстройства

Породата като цяло има здрава храносмилателна система, но внезапните промени в храната или хранене с неподходящи продукти могат да доведат до диария, повръщане или други стомашни проблеми. В редки случаи може да се появи опасното състояние „стомашна дилатация и торзия“ (усукване на стомаха), което е спешно и изисква незабавна ветеринарна намеса.

• Проблеми със зъбите 

Както при много ловни породи, липсата на естествено износване на зъбния камък (при домашни условия) може да доведе до натрупване на плака и заболявания на венците. Редовното почистване на зъбите и подходящи дъвчащи играчки са добра профилактика.

Грижа

Западносибирската лайка е порода, която буквално носи в кръвта си необходимостта от движение, работа и живот сред природата. Това са активни, енергични и издръжливи ловни кучета, които имат нужда от много движение и постоянно взаимодействие със стопанина си. Лайката не е подходяща за хора, които търсят спокойно куче за кратки разходки около блока си. Тези кучета се нуждаят от поне две дълги и интензивни разходки на ден – по час или повече, като им се даде възможност да тичат, да изследват и да упражняват ловните си инстинкти. Ако не получават достатъчно физическо натоварване, много вероятно е тези кучета да развият разрушително поведение – копаене, дъвчене на предмети, прекомерен лай или опити за бягство.

Въпреки силния си ловен инстинкт, тази порода е и интелигентна и се нуждае от умствена стимулация. Освен разходките, собствениците трябва да осигуряват задачи, които да ангажират ума ѝ – тренировки по послушание, търсене на предмети, работа по следа или дори игри с пъзели за кучета. За лайката „работа“ не означава само физическо движение, а и възможност да мисли, да решава задачи и да използва инстинктите си.

Снимка: iStock

Що се отнася до груминга, Западносибирската лайка е сравнително непретенциозна, но това не означава, че може да бъде оставена без поддръжка. Плътната ѝ двойна козина е създадена да я предпазва от тежките студове в Сибир – гъст подкосъм и по-дълги, груби покривни косми. Обикновено козината не изисква подстригване, но се нуждае от редовно разресване, особено по време на сезонната смяна на козината (два пъти в годината – пролет и есен). В тези периоди Лайката линее обилно, и без редовно сресване подкосъмът може да се сплъсти и да затрудни вентилацията на кожата. В останалото време е достатъчно сресване веднъж-два пъти седмично, за да се премахнат мъртвите косми и да се поддържа козината здрава и блестяща.

Къпането трябва да бъде рядко – обикновено два-три пъти годишно или когато кучето се изцапа значително. Козината на лайката има естествена защита и твърде честото къпане с шампоан може да премахне полезните мазнини, които я правят водоотблъскваща. В ежедневната поддръжка е добре да се проверяват и почистват ушите, особено след лов или разходки в гъсти храсталаци, където могат да се натрупат мръсотия и семена. Зъбите също се нуждаят от грижа – редовно четкане или даване на специални дъвчащи играчки и лакомства за почистване на зъбен камък. Ноктите обикновено се износват сами при достатъчно движение, но при кучета, които се движат повече по мека почва, може да се наложи периодично подрязване.

Хранене

Главната съставка, която трябва да присъства в менюто на Западносибирската лайка, е месото. Можете да я храните както с кучешка, така и с натурална храна, като добре е да наблегнете на телешко, пилешко, пуешко, дивеч и заешко месо. Това куче с удоволствие хапва и риба, задължително обаче сготвена и обезкостена предварително. Добре биха й се отразили и храни с високо съдържание на протеин като кисело мляко, различни видове зърнени храни, субпродукти, твърдо сварени яйца, зеленчуци.

Деца и домашни любимци

С деца от всякакви възрасти Западносибирската лайка се разбира чудесно. Много внимателни и нежни въпреки размерите си, тези кучета никога не биха наранили най-малките членове на семейството. Към други кучета обаче, особено от същия пол, могат да проявят агресия, ако не са социализирани от рано. С по-малки животни, включително и котки, не съжителстват добре, тъй като ги приемат за плячка.