Западносибирска лайка

История

Създадена в Русия, за база на породата са използвани две местни лайки – мансийска и хантейска, разпространени предимно в Северен Урал и Западен Сибир. 

Едрият ръст, съчетан с интелигентност, красота и забележителни работни качества са нещата, които отличават представителите на породата. Западносибирската лайка бързо си спечелила славата на верен помощник по време на лов на водоплаващи птици, диви прасета, лисици и зайци. Използвани са и за теглене на впряг. Днес тези кучета са любими семейни пазачи в Русия, а стандартът на породата е признат официално през 1949 година.

Външен вид

Куче със среден ръст, мъжките представители на породата достигат до 62 см височина, женските – до 58 см. Теглото на тези кучета е между 18-25 кг. Главата е голяма, с клиновидна форма, муцуната – удължена, без да е прекалено заострена. Носът е черен, също както и очите, които са с овална форма. Западносибирската лайка има силно и мускулесто тяло и шия, добре развит гръден кош и атлетични крайници. Опашката е под формата на сърп и се навива към гърба или от страни на тялото на кучето. Козината е къса и гъста, може да е бяла, кафеникава, сивкава или рижава на цвят.

Характер

Смела, безстрашна и интелигентна, неслучайно Западносибирската лайка се радва на такава популярност в родната си Русия. Известно като добър ловец и пазач, това куче не се страхува от почти нищо и е готово да атакува дори мечка, ако от това зависи да защити стопанина си. Селектирани в суровите условия на Сибир, тези кучета не понасят добре топлото време и биха се чувствали най-добре на места с умерен до хладен климат. Не обичат да остават сами и ако ви се налага често да пътувате или отсъствате, това не е точната порода за вас. Разделени от стопанина си дълго време, те започват да развиват деструктивно поведение, като освен бели, могат да започнат прояви на агресия и мрачни настроения.

С изключително добре развити инстинкти и качества, това куче се поддава лесно на обучение. На Западносибирската лайка, известна с добрата си ориентация и бързи реакции, не й е необходимо много време, за да разбере какво искате от нея да направи. Добре е обучението да започне още след третия месец, като ако то е последователно и с необходимите поощрения, резултатите могат да бъдат наистина впечатляващи.

Здраве

Издръжливо и силно куче, Западносибирската хрътка се радва на добро здраве. Единствените генетично обусловени проблеми, които тези четириноги имат, са свързани с отделителната система, подуване и превъртане на стомаха. Могат да страдат и от инфекции на очите и ушите.

Грижа

Енергично куче, Западносибирската лайка е подходяща за хора, които водят активен начин на живот. Най-добре би се чувствала на двор, като може и да спи навън, стига да й осигурите добре обезопасена срещу студ и сняг къщичка. Ако я отглеждате в апартамент е необходимо да й осигурите минимум по два часа на ден разходки, като трябва да се дава възможност на кучето да потича на воля. В градска среда я водете винаги на каишка заради силно развитите й ловни инстинкти. 

Тъй като имат дебела козина, съчетана с гъст подкосъм, ежедневното разресване на Западносибирската лайка е задължително. Редовно проверявайте ушите и очите на кучето за възможни инфекции. При недостатъчно движение ноктите й могат да станат прекалено дълги и да се завият навътре – ако забележите подобно нещо, задължително я заведете на ветеринар.

Хранене

Главната съставка, която трябва да присъства в менюто на Западносибирската лайка, е месото. Можете да я храните както с кучешка, така и с натурална храна, като добре е да наблегнете на телешко, пилешко, пуешко, дивеч и заешко месо. Това куче с удоволствие хапва и риба, задължително обаче сготвена и обезкостена предварително. Добре биха й се отразили и храни с високо съдържание на протеин като кисело мляко, различни видове зърнени храни, субпродукти, твърдо сварени яйца, зеленчуци.

Деца и домашни любимци

С деца от всякакви възрасти Западносибирската лайка се разбира чудесно. Много внимателни и нежни въпреки размерите си, тези кучета никога не биха наранили най-малките членове на семейството. Към други кучета обаче, особено от същия пол, могат да проявят агресия, ако не са социализирани от рано. С по-малки животни, включително и котки, не съжителстват добре, тъй като ги приемат за плячка.