3 мита за Далматинците, в които вероятно вярвате

Д ори и да срещате трудности при разпознаването на всички породи кучета, които срещате в квартала си по време на разходка, рядко има човек (а още по-рядко – любител на четириноги!), който да не е в състояние да различи отличителната, петниста козина на Далматинеца. Ще ги познаете по типичната черно-бялата петниста окраска, филмчето на Дисни „101 Далматинци“ направи тези четириноги приятелчета популярни и обичани от малки и големи по цял свят. Ако търсите още свежи идеи за филми за кучета – не пропускайте да хвърлите един поглед на нашите топ 5 

Снимка: iStock

Въпреки това, все още сякаш витае известна мистерия, свързана с представителите на породата – като се започне от произхода им и се стигне до поведението им. Различни изследователи твърдят, например, че петнистите симпатяги са се появили за първи път в региони като Британските острови, Северна Африка и Азия. Това, което е сигурно обаче е, че до началото на 1800 г. Далматинците са обитавали Далмация – крайбрежен район в Хърватия. 

Приятелски настроен, енергичен и атлетичен, Далматинецът е чудесно семейно куче, което изисква последователно обучение. И тъй като има някои често срещани, но лишени от научна обосновка или с други думи – погрешни схващания, относно характеристиките на Далматинците, решихме да разгледаме по-задълбочени три от по-разпространените мита, в които мнозина вярват. Запознайте се и вие с фактите зад твърденията, които към днешна дата твърде много хора възприемат като абсолютна истина. 

Снимка: iStock

Мит 1: Далматинците се раждат с петна

Фактите: Новородените кученца от породата Далматинец се раждат с бяла козина и без петна. Обикновено типичната им окраска се появява в рамките на 10 дни, като петната продължават да потъмняват до около 18-месечна възраст. Нещо повече, експертите смятат, че дори в напреднала възраст могат да се появят нови петна по кожухчето на любимеца си. 

Снимка: iStock

Петната могат да бъдат черни или с цвят на черен дроб, като вторите са малко по-рядко срещани. Според Американския киноложки клуб (АКС), по същия начин, по който няма двама души с еднакви пръстови отпечатъци, така няма и две еднакви кучета Далматинец с идентичен модел на разположение на петната. 

Снимка: iStock

Що се отнася до изложбения ринг – броят им не е толкова важен, колкото равномерното им разпределение. Според стандарта на породата, вписан в АКС, идеалните петна са „вариращи по размер от пени до половин долар“.

Защо далматинците имат петна?

Далматинските петна нямат кой знае каква еволюционна цел. Те просто изглеждат страхотно! Много диви животни като гепарди, ягуари, леопарди, елени и дори жаби имат петна с различен вид и форма. Много от тези видове са еволюирали с течение на времето, а петната служат за по-добрата им адаптация към определена среда. Една от популярните хипотези гласи и, че петната може би показват на другите животни да избягват притежателите им поради някакво ниво на опасност (токсичност или индикация, че са хищници). Това е любопитен момент, на който си струва да се обърне внимание, тъй като има някои кучета, които не харесват Далматинците, нямат желание за социални взаимодействия и дори – действат по-отбранително около тях.

Снимка: iStock

Също толкова любопитно е, че Далматинците изглежда разпознават нещо в своята уникалност (може, разбира се, да е просто стереотип, формулират от собствениците им), но изглежда, че те обичат да се срещат и играят с други представители на собствената си порода повече, отколкото с други четириноги. 

За разлика от естествените еволюционни процеси при дивите животни, Далматинците са опитомен вид, който е бил манипулиран в продължение на поколения и селектиран с цел запазване на желаните от хората характеристики на породата. За любителите на науката - петната на Далматинеца се образуват от взаимодействието на няколко гена, наречени локуси.

Мит 2: Много от Далматинците са глухи – за това и са перфектни пожарни кучета

Фактите: Според Университетската федерация за хуманно отношение към животните (UFAW), приблизително 30% от Далматинците в САЩ страдат от загуба на слуха. Към 8% са двустранно глухи (и двете уши са засегнати), докато 22% - само с едното ухо.

Снимка: iStock

Учените от UFAW смятат, че представителите на породата обикновено се раждат с нормален слух, но при някои животни той се уврежда и губи в рамките на няколко седмици. За да се предотврати този проблем, експертите смятат, че всички Далматинци следва да бъдат тествани редовно за загуба на слуха и само тези, при които той е наред, да се използват за разплод. 

Снимка: iStock

Въпреки че в САЩ са популярни като пожарникарски кучета, това е само една от многото роли, които Далматинците изпълняват. Според АКС, едно от най-старите им „работни места“ е било да пътуват с ромски групи, а в Англия те са били помощници на ездачите, тичайки редом до каретите, за да ги предпазят от възможните опасности на пътя – включително, нападения от разбойници. Що се отнася до пожарникарите – Далматинците са безценни, бягайки редом до противопожарните коли, прочиствайки пътищата от пешеходци. Използвани са и за извличане на птици, лов на глигани, улавяне на плъхове и дори – в пътуващи циркове. Днес те се отглеждат като любящи семейни домашни любимци по целия свят. 

Мит 3: Далматинците не се поддават на обучение

Фактите: Това не е вярно, но както при всяка порода кучета, обучението изисква време, търпение и последователност. Далматинците със сигурност не са кучета, с които да се сдобиете импулсивно, тъй като се нуждаят от опитни собственици, които са наясно със специфичните характеристики на породата. И тъй като тези от тях, които са глухи или с частично увреден слух, могат се се стреснат лесно, те не са подходящи за семейства с бебета или малки деца. 

Снимка: iStock

Тъй като Далматинците са основно порода кучета-пазачи, те имат нужда от твърдост и дисциплина в дресурата, твърдят експерти от DCA. Известни с упорития си характер, те са щастливи да поемат контрола и да доминират над стопанина си, ако им бъде предоставена подобна възможност. 

Необходимо е да научите животното още от малко на основните правила в домакинството и да наложите граници. Курсовете за обучение също са вариант, като задължително условие е да се използват положителни методи на обучение. 

Снимка: iStock

Тъй като могат да бъдат независими и своенравни, обучението на Далматинците е практика и понякога – тест за търпението на стопаните им. Тези кучета реагират най-добре на позитивно подсилващо обучение, така че не пестете похвалите, съчетани със здравословни лакомства, играчки и нежни потупвания по главата. И винаги изхождайте от това, че по природа Далматинците са много умни животни, които бързо могат да уловят сигналите ви за обучение – стига да получат нужната мотивация, за да го направят. Счита се, че тези кучета имат и изключително дълга памет, което може да бъде полезно в дресурата. След като усвои основите, вашият Далматинец може да се възползва и от обучение на следващо ниво. Научете го да бяга по трасе с препятствия (аджилити) или да плува в езеро – всичко, което смятате, че ще допадне на домашния ви любимец е добре дошло!

Забавни дейности за Далматинци

• Ежедневни разходки
• Бягане
• Донасяне на храна
• Плуване
• Дърпане на въже
• Фризби
• Аджилити

Важно за кученцата е да се излагат на възможно най-много нови и положителни преживявания – още в първите месеци от живота им. Социализацията е ключова, а Далматинче, което се научи да не се страхува от нови места и хора, ще се превърне в дружелюбен и приятелски настроен възрастен. 

Упражненията следва да вървят ръка за ръка с обучението, като е важно да имате предвид, че кратка разходка около блока би била крайно недостатъчна за представителите на породата. Те са много енергични и са чудесни другари за джогинг, колоездене или туризъм. Със своята издръжливост и атлетични способности, те са много добри и с кучешките спортове. 

Снимка: iStock

Какво трябва да знаят бъдещите собственици на Далматинци

Далматинците са интелигентни и енергични кучета. Те са идеален другар за стопани, които водят активен начин на живот, защото се нуждаят от много упражнения и умствена стимулация. Тези четириноги се чувстват най-добре и са в най-добра форма, когато са заети с нещо. И макар че под работа тук не визираме помощ в гасене на пожари (нещо, в което са били изключително умели в миналото), бъдете сигурни, че вашият Далматинец ще е повече от щастлив да научи нов трик или да се включи в състезания в някой от кучешките спортове!

Тези игриви кучета могат да се разбират добре с деца и други домашни любимци, но е важно да научите хлапетата как да си взаимодействат по подходящ начин с домашния любимец. И както при всяко куче, винаги дръжте нещата под контрол. 

Снимка: iStock

Въпреки че култовата анимация на Дисни „101 далматинци“ може и да направи породата популярна сред семейства с деца, иронично или не, Далматинците не са естествено съвместими с най-малките членове на семейството ви. Високоенергийни и често – леко непохватни, те без да искат могат да съборят малчуганите или да се развълнуват прекалено много по време на игра с тях. С правилно обучение и социализация около деца, това може да се преодолее.

Въпреки че обикновено Далматинците са приятелски настроени и любящи към хората, които познават, те могат да бъдат дистанцирани и незаинтересовани, когато се срещат с непознати, особено в зряла възраст. Ето защо социализацията – в идеалния случай в ранна възраст, е толкова важна. 

Далматинците са буйни, енергични и активни кучета, които се нуждаят от много ежедневни упражнения. Важно е бъдещите собственици да са подготвени и да са в състояние да осигурят на питомците си необходимите упражнения и умствена стимулация, за да могат да изразходват цялата си енергия. Стандартната разходка с каишка вероятно няма да отговори на нуждите им от упражнения, категорични са специалистите на Американския киноложки клуб. Стопаните трябва да са готови да се ангажират с много разходки, бягане и други дейности като аджилити или активности, свързани с проследяване на миризми. Със семейство, което обича да води активен начин на живот, внимателно и ориентирано към специфичните нужди на породата, Далматинците могат да разкрият пълния си потенциал. И макар че могат да се адаптират към почти всяка жизнена ситуация, би било чудесно, ако разполагате с ограден двор, където четириногото може да тича и изследва.

Снимка: iStock

Ние от DogsandCats твърдо вярваме, че преди да добавите ново кученце към семейството си, много важно условие е да отделите време, за да проучите породата (в случай, че не сте решили да осиновите четириного), за да сте сигурни, че тя отговаря добре на вашия начин на живот. Ако сте решили да се сдобиете с Далматинец, от АКС съветват – освен да се обърнете към реномиран развъдчик, да поискате и информация, свързана с родословието на животното, която да удостоверява, че те нямат определени генетични заболявания, включително – глухота.