3 мита за Далматинците, в които вероятно вярвате
Снимка: iStock
Д ори и да срещате трудности при разпознаването на всички породи кучета, които срещате в квартала си по време на разходка, рядко има човек (а още по-рядко – любител на четириноги!), който да не е в състояние да различи отличителната, петниста козина на Далматинеца. Ще ги познаете по типичната черно-бялата петниста окраска, филмчето на Дисни „101 Далматинци“ направи тези четириноги приятелчета популярни и обичани от малки и големи по цял свят.
Снимка: iStockВъпреки това, все още сякаш витае известна мистерия, свързана с представителите на породата – като се започне от произхода им и се стигне до поведението им. Различни изследователи твърдят, например, че петнистите симпатяги са се появили за първи път в региони като Британските острови, Северна Африка и Азия. Това, което е сигурно обаче е, че до началото на 1800 г. Далматинците са обитавали Далмация – крайбрежен район в Хърватия.
Приятелски настроен, енергичен и атлетичен, Далматинецът е чудесно семейно куче, което изисква последователно обучение. И тъй като има някои често срещани, но лишени от научна обосновка или с други думи – погрешни схващания, относно характеристиките на Далматинците, решихме да разгледаме по-задълбочени три от по-разпространените мита, в които мнозина вярват. Запознайте се и вие с фактите зад твърденията, които към днешна дата твърде много хора възприемат като абсолютна истина.
Dogsandcats.bg
Снимка: iStockМит 1: Далматинците се раждат с петна
Фактите: Новородените кученца от породата Далматинец се раждат с бяла козина и без петна. Обикновено типичната им окраска се появява в рамките на 10 дни, като петната продължават да потъмняват до около 18-месечна възраст. Нещо повече, експертите смятат, че дори в напреднала възраст могат да се появят нови петна по кожухчето на любимеца си.
Снимка: iStockПетната могат да бъдат черни или с цвят на черен дроб, като вторите са малко по-рядко срещани. Според Американския киноложки клуб (АКС), по същия начин, по който няма двама души с еднакви пръстови отпечатъци, така няма и две еднакви кучета Далматинец с идентичен модел на разположение на петната.
Снимка: iStockЩо се отнася до изложбения ринг – броят им не е толкова важен, колкото равномерното им разпределение. Според стандарта на породата, вписан в АКС, идеалните петна са „вариращи по размер от пени до половин долар“.
Мит 2: Много от Далматинците са глухи – за това и са перфектни пожарни кучета
Фактите: Според Университетската федерация за хуманно отношение към животните (UFAW), приблизително 30% от Далматинците в САЩ страдат от загуба на слуха. Към 8% са двустранно глухи (и двете уши са засегнати), докато 22% - само с едното ухо.
Снимка: iStockУчените от UFAW смятат, че представителите на породата обикновено се раждат с нормален слух, но при някои животни той се уврежда и губи в рамките на няколко седмици. За да се предотврати този проблем, експертите смятат, че всички Далматинци следва да бъдат тествани редовно за загуба на слуха и само тези, при които той е наред, да се използват за разплод.
Снимка: iStockВъпреки че в САЩ са популярни като пожарникарски кучета, това е само една от многото роли, които Далматинците изпълняват. Според АКС, едно от най-старите им „работни места“ е било да пътуват с ромски групи, а в Англия те са били помощници на ездачите, тичайки редом до каретите, за да ги предпазят от възможните опасности на пътя – включително, нападения от разбойници. Що се отнася до пожарникарите – Далматинците са безценни, бягайки редом до противопожарните коли, прочиствайки пътищата от пешеходци. Използвани са и за извличане на птици, лов на глигани, улавяне на плъхове и дори – в пътуващи циркове. Днес те се отглеждат като любящи семейни домашни любимци по целия свят.
Мит 3: Далматинците не се поддават на обучение
Фактите: Това не е вярно, но както при всяка порода кучета, обучението изисква време, търпение и последователност. Далматинците със сигурност не са кучета, с които да се сдобиете импулсивно, тъй като се нуждаят от опитни собственици, които са наясно със специфичните характеристики на породата. И тъй като тези от тях, които са глухи или с частично увреден слух, могат се се стреснат лесно, те не са подходящи за семейства с бебета или малки деца.
Снимка: iStockТъй като Далматинците са основно порода кучета-пазачи, те имат нужда от твърдост и дисциплина в дресурата, твърдят експерти от DCA. Известни с упорития си характер, те са щастливи да поемат контрола и да доминират над стопанина си, ако им бъде предоставена подобна възможност.
Необходимо е да научите животното още от малко на основните правила в домакинството и да наложите граници. Курсовете за обучение също са вариант, като задължително условие е да се използват положителни методи на обучение.
Снимка: iStockВажно за кученцата е да се излагат на възможно най-много нови и положителни преживявания – още в първите месеци от живота им. Социализацията е ключова, а Далматинче, което се научи да не се страхува от нови места и хора, ще се превърне в дружелюбен и приятелски настроен възрастен.
Упражненията следва да вървят ръка за ръка с обучението, като е важно да имате предвид, че кратка разходка около блока би била крайно недостатъчна за представителите на породата. Те са много енергични и са чудесни другари за джогинг, колоездене или туризъм. Със своята издръжливост и атлетични способности, те са много добри и с кучешките спортове.
Снимка: iStockНие от DogsandCats твърдо вярваме, че преди да добавите ново кученце към семейството си, много важно условие е да отделите време, за да проучите породата (в случай, че не сте решили да осиновите четириного), за да сте сигурни, че тя отговаря добре на вашия начин на живот. Ако сте решили да се сдобиете с Далматинец, от АКС съветват – освен да се обърнете към реномиран развъдчик, да поискате и информация, свързана с родословието на животното, която да удостоверява, че те нямат определени генетични заболявания, включително – глухота.
