Вълчи шпиц

История

Породата води началото си от Нидерландия, където през ХVII век било селектирано куче, което да издържа на студ, да е дружелюбно и да помага на моряците на лодките. Така се родил Вълчия Шпиц, или както е известен в родината си „Кеесхонд“ – малко пухкаво куче, което охранявало товарите на корабите, лозята и помагало при събирането на стадата животни. 

Смята се, че в създаването на породата участие са взели Самоеди, Чау Чау, Финландски и Померански шпицове, както и Норвежки елксхаунди. Днес породата е популярна не само в Европа, но и в САЩ заради добродушния си характер, добрите си работни качества и симпатичния си външен вид.

Външен вид

С пухкава oкраска и подобно на плюшена играчка, Вълчият шпиц е куче с пропорционално тяло, средна на дължина муцуна, която се стеснява към носа и малки, изправени уши. На височина мъжките достигат до 55 см, а женските – до 48 см. Теглото на тези кучета е от 28 до 30 килограма. Характерни за породата са петната около очите, които придават на животното вид, все едно носи очила. Самите очи са с бадемовидна форма, средни по размер, тъмно кафяви. С добре развит гръден кош, сравнително силни и мускулести крайници и прибран корем. Опашката е средна на дължина, много пухкава, вдигната над гърба. Козинта на тези симпатяги е права и груба на пипане, с мек подкосъм. На главата тя е по-нежна и кадифена при допир, а около шията оформя нещо като грива. На цвят е сиво-черна, като е възможно по крайниците да има и кремави участъци.

Характер

Обичан в своята родина Холандия заради интелигентността и приятелското си отношение, Вълчият шпиц вече се отглежда по-скоро като куче за компания, отколкото за работа. Предан и лоялен другар, той е много игрив и палав по природа, така че „очаквайте неочакваното“ в неговата компания. 

Въпреки вродената си палавост, тези симпатични кученца сравнително лесно е поддават на дресура и не им отнема много време да разберат какво се иска от тях. Добродушни и мили, никога недейте да подхождате с наказания или физическо насилие към тях – проявете разбиране и ако се налага, повторете командата. Знайте, че тези кученца са схватливи и искат да ви зарадват!

Здраве

Сред често срещаните заболявания на породата са тазобедрена дисплазия, хипотиреоидизъм, катаракта, различни видове дерматити и алергии, прогресивна атрофия на ретината, усукване на коляното и затлъстяване.

Грижа

Селектиран главно за охрана, Вълчият шпиц не е сред най-активните породи кучета. Разбира се, ежедневни разходки, съчетани с игра, са му необходими, за да се оживи и изразходва качествено енергията си. Погрижете се любимецът ви да има на разположение достатъчно играчки вкъщи, с които да ангажира вниманието си, докато ви няма.

Козината на тези пухкави кученца има нужда от разресване всеки ден, за да изглежда добре и „бухнала“. Не се препоръчва да го къпете прекалено често – два пъти годишно е достатъчно, в противен случай рискувате да нарушите структурата на косъма, а оттам – качеството на самата козина. Кучетата от тази порода предпочитат по-хладно време и горещината не им понася особено добре, за това се погрижете да разхождате животното през по-хладните часове на деня през лятото.

Хранене

Непретенциозен към храната, Вълчия шпиц хапва с еднаква наслада както кучешка храна – суха или на гранули, така и натурално приготвена от вас. За да му осигурите необходимите витамини и минерали, заложете на смесица от двете. В менюто на тези кучета е добре да присъства телешко, дивеч, агнешко, заешко и пилешко месо. Свинското месо не се препоръчва, както и прекалено мазни, пържени или сладки храни. Различни зеленчуци и обезкостена риба също добре биха допълнили менюто на любимеца ви. 

Деца и домашни любимци

Дружелюбен и внимателен по природа, Вълчият шпиц се разбира добре с деца. Можете да сте спокойни да го оставите в компанията на най-малките членове на семейството – никога не би ги наранил. С други кучета и по-малки домашни животни също съжителства добре, като в перфектния случай те са израснали заедно.