Майките котки дисциплинират ли котенцата си?
Д исциплинирането на котенцата и коригирането на лошото поведение е напълно нормална част от котешкото поведение и съществена част от социализацията на мъничетата. Котенцата, точно като човешките деца, трябва да научат какво поведение е подходящо и как да взаимодействат едно с друго.
Ролята на майката котка, е да ги научи на добро и лошо. През първите 2 до 7 седмици от живота на котенцата те се научават как да разчитат поведението на другите и да играят добре, както и да преминат от кърмене към твърди храни.
След този ключов период на социализация става много по-трудно да се промени поведението на котката. И така, как майките котки възпитават котенцата си?
Какво научават котенцата от майка си?
През първите 2 до 7 седмици от живота си котенцата преминават през най-важния етап на социализация и обучение, преди да бъдат отделени от майка си и да поемат към новите си човешки семейства. Една майка котка има на какво да научи малките си през това време.
Котетата научават няколко ключови житейски умения от майка си:
- Безопасност и самозащита
- Как се лови плячка
- Ходене до тоалетна
- Хранене
- Взаимодействие с другите - котенца, други домашни любимци и стопани
Котетата се научават как да играят добре и да не причиняват вреда едно на друго, като майката може да ги „смъмри“, ако играят твърде грубо помежду си. Те също се научават как да ловуват от майките си - котките имат много естествен инстинкт да ловуват плячка и това е важно умение, което трябва да развиете.
Котенцата учат ли се от своите братчета и сестричета?
Котенцата не слушат и се учат само от майка си, те също възприемат поведение и се учат на подходящи взаимодействия от своите съквартиранти и други възрастни котки, с които влизат в контакт. Това е съществена част от ранната социализация и израстване.
Знаем, че котенцата обичат да играят и че често използват зъбите си, за да нежно похапват устата. Като младежи те трябва да научат какъв натиск могат да използват, за да хапят, без да причиняват болка или нараняване на приемащия.
Знаем, че котенцата обичат да играят и че често използват зъбите си, за да захапят нежно. Като малки те трябва да научат какъв натиск могат да използват, за да хапят, без да причиняват болка или нараняване на другото животинче или човек срещу тях.
Те научават това по трудния начин, защото ако ухапят твърде силно някое от другите котенца в котилото, другото коте ще заплаче и ще избяга и това е краят на играта. Тази негативна последица учи котето, че е прекалило и, че следващият път трябва да е по-внимателно, ако иска да играе с останалите.
Когато се родят котетата имат да учат много за света, който ги заобикаля и как да взаимодействат с околните. Някои неща научават от майката си, други от братчетата и сестричетата, а малко по-късно и от хората.