Трябва ли да поставя микрочип на котката ми

Е дин от най-големите ни страхове, като собственици на мяукащи домашни животни е да не ги изгубим. Колкото и да сме внимателни, може да се случи да оставим прозорец отворен или пък гальовният пакостник сам да успее да се измъкне като разкъса комарника или пък избяга през вратата.

Тези животинки са толкова бързи и пластични, че често можем да им припишем свръхестествени способности да изчезнат. В допълнение, те са много любопитни и искат да знаят всичко, което е толкова опасна комбинация, че като нищо могат да избягат. Разбира се, ако имате късмет, може да не отидат далеч. Ако пък имат малка каишка на врата си с вашия телефонен номер, още по-добре, тъй като някой човек ще разпознае домашната котка и може да ви се обади.

Все пак, е добре да не разчитаме на това, а да се възползваме от технологиите, които ни позволяват да поставим микрочип в котешкия си домашен любимец, което ще помогне значително при неговото евентуално намиране, след като се е измъкнал тайно.

Какво представлява котешкият микрочип

Микрочипът е вид идентификационен етикет или компютърен чип, който съдържа информация за вашия домашен любимец. Чипът се вкарва подкожно с игла обикновено между лопатките на мъркащия ви приятел, а процедурата отнема няколко минути. Не е необходима анестезия, всъщност напомня на рутинна ваксинация. Размерите на чипа са горе-долу колкото оризово зърно и не причинява дискомфорт или алергични реакции в мяукащите приятели.

Често хората си мислят, че това е устройство за проследяване и работи като GPS. Чипът не функционира по този начин, а той е по-скоро средство за допълнителна идентификация.

Информацията, която съдържа е уникален идентификационен номер, който е свързан с вашата информация - адрес, имена, телефон.

Ако мяукащият ви приятел се загуби и друг човек го открие, той най-вероятно ще го заведе на ветеринар. Лекарят може да сканира котката за микрочип и, ако е налице такъв - ще може да достигне до информацията за стопаните и бързо котето ви да се завърне у дома.

В случай че сте осиновили домашен любимец от приют има шанс той вече да е снабден с микрочип, особено ако е по-възрастен и е живял с друго семейство. В такъв случай е много важно да актуализирате информацията, за да може да мяукащият ви спътник да се свързва с вас, в случай на нужда.

Снимка: iStock

Защо котката ми да има микрочип, а не нашийник

Мяукащият ви спътник би могъл да има нашийник, където да бъде изписан вашият телефонен номер, но в тази стратегия крие множество рискове.

Всички познаваме характера на котките и знаем, че те рядко ще се чувстват комфортно да носят каишка на врата си. При повечето това дори е невъзможно. Дори и гальовният ви спътник да няма проблем с кашика на врата си, все пак ако избяга навън, тя може да падне в някакъв момент. Може да се закачи на клон или пък да се разкъса, ако домашният любимец се сбие с друга котка. Ако пък мяукащият ви приятел попадне в недоброжелателни ръце, които решат да го задържат за себе си - каишката лесно се премахва и вие никога няма да намерите котето си.

Когато мъркащият приятел е снабден с микрочип, идентификацията му не може да се премахне, така че шансът да го откриете значително се увеличава.

Кога трябва да поставя микрочип на котката си

Въпреки че процедурата е неинвазивна, обикновено това се прави когато котенцата навършат поне два месеца. Както споменахме, чиповете се поставят между лопатките, където има отпусната кожа. Те могат да се разместят с възрастта, но няма опасност да засегнат нито един от жизненоважните органи, тъй като са само дълбоко в кожата.

Обикновено ветеринарите или приютите за животни знаят да сканират цялото тяло на мяукащите приятели, в случай че чипът се е преместил с времето. Микрочипът издържа през целия живот на мяукащия ви спътник, така че няма да изчезне, да се разгради или нещо друго.

В случай, че се преместите или промените телефонния си номер, не забравяйте да разговаряте с ветеринарния си лекар, който ще ви помогне да актуализирате информацията.

Макар да не искаме да мислим, че мяукащият ни спътник ще се изгуби, все пак трябва да направим всичко по силите си да го предпазим от това. Микрочипът е много лесен начин буквално да имплантираме информацията си, за да може добрият човек, който е открил домашния ни любимец да се свърже с нас час по-скоро. Въпреки че някои стопани са със смесени чувства относно чипирането на домашните любимци, не трябва да забравяме, че тази процедура не е инвазивна и служи единствено за улеснение. Разбира се, решението е в ръцете на котешките родители и, ако решите да не поставяте чип, можете да изберете да не го правите.