Ето защо Санбернарите носят буре около врата си

К акво изниква в ума ви, когато кажем Санбернар? Гигантско куче на фона на заснежените Алпи, вероятно с буре около врата си, нали? На много снимки тези симпатични гиганти, използвани като спасителни кучета са изобразявани с малко буренце, закрепено около врата им. Откъде обаче води началото си тази традиция и отговаря ли тя на действителността? Нека разберем заедно.

Снимка: iStock

Историята на кучетата Санбернар

Високо в Алпите, някъде близо до границата между Италия и Швейцария, се намира планинският проход Голям Сан Бернар, чиято височина е 2469 м надморското равнище. Той се намира на изток от Монблан и свързва Мартини в Швейцария в долината на Рона с Аоста в Италия. Свети Бернар от Ментон (който е канонизиран през 1681 г. и обявен за покровител на Алпите през 1923 г.) основава на това място Великия манастир на Свети Бернар през 1049 г. Манастирът се превръща в убежище за преминаващите през прохода пътници, а монасите, които го поддържали, започнали да обучават кучета от близките села в долините по-долу, за да им помагат в мисията им.

Снимка: iStock

Така се появяват Санбернарите, които със своята дебела, устойчива на атмосферни влияния козина и отлично обоняние, притежавали всички качества, необходими за насочване и спасяване на заблудили се или затрупани от лавини пътници. Няма как да сме съвсем сигурни кога точно кучетата се присъединили към монасите, тъй като е известно, че в края на 16 век пожар унищожава манастира, причинявайки загубата на архивите му. Въз основа на информация от външни източници историците смятат, че кучетата са пристигнали в манастира някъде между 1550 и 1660 г. Най-старото запазено писмено споменаване на Санбернарите датира от 1707 г. 

Известната днес порода Санбернар е резултат от вековно отглеждане и развъждане в манастира и околностите. Предците на тези гиганти вероятно са били подобни на мастифи кучета, донесени в Швейцария от римските армии, които в последствие са кръстосани с местни породи в района. До 1800 г. монасите вече имат собствен развъдник, а до 1880 г. кучетата им стават известни в целия регион. Санбернарите са спасили много хора от „бялата смърт“ в планината. Известен е и паметникът на знаменитото куче Бари в Париж, което според легендата е спасило живота на 40 изпаднали в беда хора. 

Снимка: iStock

Как бурето се озовава около врата на Санбернарите?

В картини и карикатури знаменитите алпийски спасителни кучета често са изобразявани с буре около врата. Както се оказва обаче, това няма много общо с реалността. Изображението, което така добре познаваме днес, датира от 1820 г. и е дело на 17-годишният тогава английски художник на име Едуин Ландсир, който за първи път изобразява два Санбернара, стоящи до загубил се пътник в Алпите. Едното куче на картината лае тревожно, докато другото ближе ръката на пътника. Името на картината е „Alpine Mastiffs Reanimating a Distressed Traveler“ и на нея за първи път се вижда отличителната бъчва около врата на едното от четириногите, която според художника съдържа бренди. 

Снимка: iStock

Въпреки че да пиеш алкохол в подобни тежки условия е доста лоша идея (тъй като разширява кръвоносните съдове, като по този начин понижава телесната температура), картината привлича вниманието на хората и от тогава до сега мнозина свързват Санбернара именно с бурето около врата му. Нещо повече, макар да е мит, този образ се е превърнал в една от емблемите на Швейцария.

Снимка: iStock

A ето и още няколко любопитни факта за Санбернарите, които може би не знаете:

• Санбернарите често били изпращани на спасителни мисии по двама. Така, ако откриели затрупан човек, единият оставал да чака при него, докато другият се връщал обратно при монасите за помощ.
• Като всяка друга голяма порода, Санбернарите имат специфични генетични заболявания и предразположения. Те са склонни към тазобедрена дисплазия, екзема, сърдечни проблеми и гърчове.
• Разбират се страхотно с деца. По същество Санбернарите са нежни гиганти, спокойни и търпеливи, с желание да угодят. Този непринуден темперамент ги прави чудесен избор за семеен домашен любимец. 

Снимка: iStock

• Очаквайте много лигавене! Поради необичайната форма на главата и челюстта им, устните и отпуснатата им кожа висят надолу. Което означава, че Санбернарите се лигавят доста, като това се засилва, когато са гладни, топло им е или са развълнувани. 
• Кученцата Санбернар тежат средно 1,5 килограма при раждането си.
• Представителите на породата достигат зрялост едва след навършване на три години. До тогава са гигантски бебета... буквално! 
• Много големи породи кучета, включително Санбернарите, са застрашени от изчезване след Втората световна война.

Снимка: iStock