Санбернар

История

Съществуването на тези огромни кучета е документирано още към края на XVII век. Смята се, че те са наследници на могъщите молоси с европейски произход. Изследователи на породата са на мнение, че в нейното създаване са участвали различни едри кучета за лов и охрана, дошли на Стария континент от Азия. 

Името си Санбернарът дължи на едноименния манастир, построен през XI век, който служел за подслон на всички, които не успявали да преминат опасния алпийски проход между Швейцария и Италия. Помощта на кучетата била незаменима, защото те можели да надушат човек, затиснат от лавина. По команда на монасите Санбернарите се връщали в манастира с кърпа, която се връзвала на нашийника им, за да се извика помощ. Голямото признание за невероятните работни качества на представителите на породата идва от Санбернара Бари, който успял да спаси 40 души от бялата смърт в планината. Първият клуб на почитателите на породата е основан през 1884 година, а три години по-късно е призната за национална швейцарска порода. 

Голяма популярност Санбернарът получава и благодарение на поредицата от филми за „Бетовен“ – любим герой, приятел и бавачка на семейството си.

Снимка: iStock

На много снимки тези симпатични гиганти, използвани като спасителни кучета са изобразявани с малко буренце, закрепено около врата им. Откъде обаче води началото си тази традиция и отговаря ли тя на действителността? Разберете повече за историята на известните буренца около врата на Санбернарите тук

Външен вид

Високо, мощно и величествено куче, с хармонично и мускулесто тяло. Мъжките представители на породата достигат до 85 см височина и тегло от 100 до 120 кг. Женските са малко по-дребни с височина от 75 см и тегло до 90кг. Срещат се две разновидности на породата – късокосместа и дългокосместа, като единственото, което ги различава, е дължината на козината. При всички случаи главата на Санбернара е масивна и широка, като кожата на челото образува бръчки, които са по-силно изразени, когато кучето е възбудено. Муцуната е къса, равномерно широка, горните устни висят над долните, образувайки нещо като дъга. Носът е черен и широк. Очите – средно големи, дълбоко поставени, светло или тъмно кафяви на цвят. Ушите са широки, с триъгълна форма и заоблени краища. 

Шията е мощна и мускулеста, гръдният кош – добре развит, коремът – леко повдигнат. Опашката е дълга и тежка – виси отпусната надолу или с леко извит нагоре край. Козината е къса или дълга, гъста, на места леко вълниста. Обикновено е двуцветна – червеникаво-жълтеникава, бяла с големи жълти петна или червеникава с големи бели петна. 

Характер

Добронамерен и спокоен, Санбернарът е чудесно семейно куче, което ще служи вярно на стопанина си. Представителите на породата лаят рядко, но са винаги на пост и готови да се намесят, ако се наложи да ви защитят. Най-точното определение на характера им е „нежен гигант“, защото те са именно такива – мили, любвеобилни и уравновесени. Тези едри четириноги понасят много зле самотата – ако стоят прекалено често без компания, те започват да правя бели с цел да привлекат внимание. Макар да подхождат с известно недоверие към непознати, рядко биха проявили агресия. Ранната социализация може да се окаже известно предизвикателство предвид големите размери на Санбернара, но тъй като не се разбира особено добре с други кучета, е важна и необходима. 

Снимка: iStock

Обучението трябва да започне още със стъпването на малкото кученце в дома ви. Макар да са по-скоро единаци в кучешкия свят, що се отнася до дресурата Санбернарите не проявяват обичайните в тези случаи инат и своеволие. Напротив – те с лекота учат нови команди, а вродената им интелигентност ги прави подходящи за запомняне на дори по-сложни номера.

Не се препоръчва да се използва физическо насилие или наказания по време на обучението – дори и само честото повишаване на глас стресира Санбернара, обижда го и е възможно той да се засегне.

Здраве

Продължителността на живота на Санбернарите е 8-10 години, което е типично за гигантските породи кучета. Те обикновено са здрави кучета, но са предразположени към определени медицински състояния. Сред по-сериозните здравословни проблеми, които се наблюдават при Санбернара, са нарушения в костната структура, рак на костите, епилепсия и сърдечни заболявания. Възможно е да развие наследствени нарушения на зрението, катаракта, а също и тазобедрена дисплазия. Важно е преди чифтосване да се изследват зрението и тазобедрените кости на кучето.

• Подуване и стомашна дилатация-волвулус

Големите кучета с дълбоки гърди, като Санбернарите, са склонни към подуване, което означава, че стомахът им се пълни с газове и може внезапно да накара корема им да изглежда раздут. 

Подуването може да се развие в стомашна дилатация-волвулус (GDV), когато стомахът се усуква и прекъсва кръвоснабдяването на вътрешните органи. Това е болезнено и животозастрашаващо състояние, което трябва да се лекува незабавно. Заведете вашия Санбернар незабавно на ветеринар, ако покаже някакви признаци на подуване на стомаха след хранене, включително:

• Прекомерно лигавене
• Повръщане (но без хранителни остатъци)
• Общо безпокойство
• Намален апетит

Още за признаците на стомашната дилатация-волвулус, както и какви са вариантите за лечение и превенция – четете тук (линк)

• Дисплазия на тазобедрената става

Дисплазията на тазобедрената става е наследствено ортопедично състояние, при което главата на бедрената кост не приляга не приляга плътно в тазобедрената става. В резултат на това се получава триене, което с течение на времето причинява болка, възпаление и артрит в ставата.

Дисплазията може да се развие в едната или и в двете тазобедрени стави. Кученцата от породата Санбернар могат да имат вродена дисплазия на тазобедрената става (въпреки че това е рядко), а могат и да я развият в напреднала възраст.

Снимка: iStock

Лечението на тазобедрена дисплазия варира в зависимост от тежестта й. При по-леките случаи включва добавки за стави, лекарства, контрол на теглото и намалени нива на активност. При по-тежки случаи обаче, домашният ви любимец може да се нуждае от операция.

• Остеосарком

Кучетата от породата Санбернар са предразположени към остеосарком, агресивен рак на костите. Той може да се развие бързо, обикновено в бедрената или раменната кост, но може да се открие и на други места по тялото на животното.

Симптомите на остеосарком включват накуцване, болки в костите и твърдо подуване на мястото на тумора. Рентгеновите снимки са най-добрият диагностичен инструмент за ракови костни лезии, но за окончателна диагноза е необходима иглена аспирация или костна биопсия.

Ако кучето е диагностицирано с остеосарком, се препоръчват допълнителни скринингови тестове, за да се определи дали ракът се е разпространил в други области на тялото. Възможностите за лечение включват обезболяващи, стереотактично облъчване или хирургия (често ампутация на крайници), или химиотерапия, в зависимост от местоположението на тумора и дали ракът се е разпространил.

• Лимфом

Санбернарите са предразположени и към друг вид рак, наречен лимфом или лимфосаркома, който се развива в лимфните възли и постепенно се разпространява и в други органи. Лечението обикновено включва химиотерапия.

• Нестабилност на шийните прешлени 

Нестабилността на шийните прешлени е неврологично заболяване, което е резултат от аномалии в развитието на врата или гръбначния стълб на кучето. Санбернарите, които са диагностицирани със заболяването, често имат болки във врата, липса на координация, слабост и в четирите крака и могат да ги влачат при ходене . Тези симптоми могат да се развият внезапно при млади кучета, но по-често синдромът на клатушкане е бавно, прогресиращо заболяване. Състоянието се диагностицира с преглед, рентгенова снимка на врата, ЯМР или компютърна томография. Леките случаи се лекуват с медикаменти, за да се сведе до минимум болката и възпалението във врата. Тежките случаи изискват както медикаменти, така и хирургическа намеса.

Снимка: iStock

Ограничените упражнения и използването на нагръдник вместо нашийник също са важни за намаляване на болката във врата. Повечето Санбернари с това състояние се подобряват с лечение - ако симптомите им не са тежки и ако бъдат диагностицирани и лекувани рано.

• Ентропион

Ентропионът е аномалия на клепача, при която той е обърнат навътре, в следствие на което козината и миглите се трият в роговицата (повърхността на окото) на кучето. Това е болезнено състояние, което може да доведе до язви на роговицата. Необходима е операция за коригиране на ентропиона. Тя включва премахване на излишната кожа на клепача, така че той вече да не се търка навътре.

Грижа

Санбернарът не е най-енергичното и активно куче, за това въпреки внушителните си размери е подходящ за отглеждане както в къща с двор, така и в достатъчно просторен апартамент. Извеждайте любимеца си по два пъти на ден, но тъй като се изморява бързо, а това се отразява на състоянието на ставите му, не се препоръчва разходките да са твърде дълги. Избирайте по-хладните часове на деня, правете почивки и винаги носете със себе си вода. Санбернарът най-често ходи кротко и бавно до стопанина си – ако е правилно обучен, но въпреки това в градски условия винаги трябва да е на повод. 

Ако търсите голям домашен любимец, който обаче не изисква продължителни разходки или физическа активност, не пропускайте да разгледате и 8 големи кучета, които не се нуждаят от много упражнения

Козината му изисква малко грижи, тъй като има свойството почти да не се сплъстява и не задържа прах. Добре е да я разресвате веднъж на няколко дни със специална четка или ръкавица, за да отстраните мъртвите косъмчета. Структурата на косъма е водоустойчива, така че не се препоръчват чести къпания, за да не се увреди защитата й. Очите на тези кучета сълзят почти непрекъснато – необходимо е внимателно да ги почиствате, за да не се образуват тъмни кръгове мокра козина. След хранене отстранявайте с влажна кърпа слюнката и остатъците от храна, за да попречите на развитието на инфекции.

Снимка: iStock

Хранене

Санбернарът е внушително куче, което „унищожава“ голямо количество храна на ден. Тъй като представителите на породата имат проблеми със стомаха, препоръчва се храненията да са две на ден. Можете да давате на любимеца си както кучешка храна – суха или от консерва, подходяща за едри породи, така и натурални продукти. Сред тях може да присъства и сурово месо – тези кучета го обичат. Ако се придържате към БАРФ храненето, то за ден възрастният Санбернар се нуждае от минимум половин килограм сурово месо. То не трябва да е мазно, за това не се препоръчва свинското.

Можете да давате на кучето и различни дреболийки и субпродукти, но те задължително трябва да са преминали термична обработка. Веднъж седмично е добре да хапва обезкостена морска риба, за предпочитане скумрия. Добавяйте към менюто му и пилешки шийки, хрущяли, големи кокали (без тръбни), морски дарове, зеленчуци, варени ориз и елда, твърдо сварени яйца и извара. Противопоказно е да давате на Санбернара тестени, сладки, солени и пържени храни, салами, колбаси и др. опушени меса, съдържащи соя или подправки.

Деца и домашни любимци

Неслучайно Бетовен – любимото куче-бавачка на децата по цял свят, е Санбернар. Тези пухени гиганти се разбират чудесно с по-малките членове на семейството си. Можете да оставите малчуганите в компанията им без да имате абсолютно никакви притеснения за тяхната безопасност! С други кучета обаче, Санбернарите не се разбират особено добре, като цяло те обичат да са единствените четириноги любимци в дома, в който живеят. 

Възможно е съжителство с друго куче само, ако са израснали заедно, но дори тогава не е изключена ревност от страна на представителите на породата. С котки и по-малки домашни животни се разбират добре, стига да не ги смятат за конкуренти за вниманието на любимия им човек.

Ако смятате да добавите Санбернар към семейството си или просто сте сред многобройните почитатели на тези мили гиганти, не пропускайте да разгледате още 5 страхотни факта за Санбернарите, които вероятно не знаете

Снимка: iStock