Никой не обича да му поставят етикети – особено кучето ви!

И махте ли прякор в гимназията? И, признайте си честно, колко време след това той все още ви преследваше? Да, харесва ни или не, някои етикети, свързани с личността ни, обикновено остават. И въпреки че вие със сигурност не сте онзи нахакан тийнейджър, хората все пак може да очакват от вас известни лудории, защото просто в съзнанието им сте останали с образа на „онзи, който винаги прави нещо щуро!“. Истината обаче е, че да си „забавният“ в очите на другите, всъщност не определя кой си всъщност, нали?

Снимка: iStock

Същото важи и за домашния ви любимец. Когато става въпрос за кучета, етикетирането често носи повече вреда, отколкото полза. Особено, когато етикетът е грешен.

Предимствата на етикетирането на поведението на кучето

Не е изненадващо, че ни идва естествено да етикетираме проблемите с поведението на кучетата: това съответства със системата, която хората използваме помежду си. В сферата на грижите за човешкото здраве, например, етикетите са необходимост, тъй като са свързани със специфичните диагноза и лечение. 

Снимка: iStock

Наличието на етикет, обрисуващ даден поведенчески проблем при питомеца ни, може да ни улесни в събирането на информация и ресурси. Научаването, че кучето ви страда от дадено медицинско състояние или има известен синдром, често кара собствениците да се чувстват по-добре. Любопитно – дори преди да има дискусия за това какво могат да направят, за да подобрят това поведение. 

Това, смятат специалистите, е естествена човешка тенденция – самото назоваване на проблема може да ни даде усещане за контрол над него.

Може би най-голямото предимство на етикетирането на поведенческите проблеми е, че предоставя словесна стенограма, която ускорява комуникацията. Има нещо привлекателно и успокояващо в използването на кратка фраза (или две), за да се идентифицира даден проблем при домашния ни любимец, вместо да се навлезе в по-големи подробности.

Снимка: iStock

Недостатъците на етикетирането на поведението на кучетата

От друга страна, описването на дадено поведение в детайли придава точност на ситуацията. Често етикетирането на определено държание на кучетата може да бъде грешно, а това да попречи за намирането на подходящ отговор на проблема, какъвто и да се окаже той. 

Например, ветеринарни лекари споделят, че всяка година много собственици търсят помощ за справяне с тревожност при раздяла, защото им е казано (погрешно), че питомецът им страда от това. 

Когато истинският проблем е скуката, незавършеното домашно обучение или обикновен етап (което не означава, че е лесен!), през който преминава животното (например юношество), то промяната на нежеланото поведение чрез подход към него сякаш се касае за тревожност при раздяла, е малко вероятно да бъде успешен. Вместо лекарства и сложни схеми за промяна на поведението, истинското решение може да бъде добавяне на дейности и възможности за обогатяване, повече време, посветено на дресура и тн.

Снимка: iStock

Друг проблем, свързан с етикетирането на поведенческите проблеми е, че това прекалено опростява ситуацията. Ако, например, за едно куче бъде казано, че „хапе от страх“, дори обозначено с по-професионално звучащото „базирана на страх агресия“, това поведение предполага простота на реакциите, която просто отсъства.

Поставянето на етикет по същество опростява даден проблем и предполага, че той има лесно решение. Затвореното мислене за това как можем да променим нежеланото поведение пък, може да не доведе до успех. Например, използването на етикета „базирана на възбуда агресия“ създава впечатлението, че всичко, което е необходимо, е подходяща схема за промяна на поведението. Но този етикет може да прикрие безпокойството на кучето и необходимостта от адекватна намеса за справяне с него. 

(Погрешното) етикетиране на поведението на кучето може да доведе до ненужно притеснение

Понякога поставянето на етикет на даден проблем, свързан с домашния любимец, го прави да изглежда по-сериозен и тревожен за собствениците му. И може дори да ги накара да се чувстват засрамени (ненужно) от поведението на животното. Това е особено вярно за всеки етикет, който включва думата „агресивен“ – стигма, с която много породи четириноги се борят. 

Снимка: iStock

Хората често реагират крайно, когато им се каже, че кучето им е агресивно. Особено ако то е сладко и се държи добре, възпитано и любящо у дома със семейството си.  Да кажем, че същото това куче ръмжи, лае или хапе, защото отчаяно иска да създаде дистанция между себе си и всичко, което го плаши (други кучета, камион за боклук, велосипеди). То ще спре само, ако можем да му помогнем да преодолее страховете си, с по-малко осъждане и повече търпение. От друга страна, фокусирането върху самото поведение – какво прави животното, без да се обсъди мотивацията зад него, не спомага да разрешаването на проблема. 

Изкушението да назовем даден проблем е силно и много от нас бързо прегръщат този метод за справяне с неудобните и неприятни ситуации, свързани с домашните ни любимци. Въпреки че етикетирането изглежда като интуитивно очевиден подход, недостатъците му са твърде важни и многобройни, за да се съгласим с него. Етикетите могат да превърнат кучетата в стереотип, а не в това, което те всъщност са: индивиди, които имат своя личност. Също като стопаните им.

Вижте още: 

10 породи кучета, често етикетирани като агресивни

Как да социализираме агресивно куче