Американски стафордширски териер

История

Историята на Американският стафордширски териер или наричан още Американски бултериер, започва в началото на XIX век, чрез чифтосване на будози и териери. Заедно с питбула често са използвани за боеве. През 1972 година е регистрирано официално в Американския киноложки клуб. Тъй като в миналото е било особено полулярен сред по-бедните, но многолюдни семейства, бултериерът е наследил и развил приятелски характер и отношение към хората.

Външен вид

Американският стафордширски териер създава впечатление на много силно, бойно куче. Тялото му е мускулесто и мощно, но въпреки това той е доста подвижен и пъргав. Здраво, набито животно, изключително любознателно и смело. Възрасните екзепляри достигат между 36 – 48 см височина, на тегло – между 11 и 17 кг. Козината е къса и гъста, блестяща – на пипане, твърда. Цветовата гама варира – от червеникав, бял, светлобежов, черен, пъстър. Главата е мощна, с широк череп и много добре развита дъвкателна мускулатура. Муцуната е средно дълга и масивна, със здрави челюсти и захапка. Носът е винаги черен, ушите – високо поставени, с розовидна форма, полуправи или прави. Очите на бултериера са с кръгла форма, тъмни на цвят.

Цялостното излъчване на тези кучета е изключително внушително и респектиращо. Главна роля за това играят мощната осанка, широкия торс и добре развити гръдни мускули. 

Характер

Семейни кучета, които обичат да са около хора. Така най-кратко би могъл да се опише характерът на Американския стафордширски териер. Макар да дават вид на опасни и да имат репутация на “кучета пазачи”, всъщност най-голямо щастие изпитват именно, когато прекарват време с хората, които ги отглеждат. Независимо дали ще сте на разходка или просто ще лежи до вас на дивана, това куче се радва искрено на човешката копания. 

В някои държави породата се смята за опасна и дори е забранена за отглеждане, но истинските познавачи на стафорда, както още го наричат, ще ви кажат, че това е едно от най-лоялните, интелигентни и предани кучета, познати на човека. 

Породата е податлива на дресировка, но тъй като са силни и атлетични кучета, те се нуждавят от уверен в себе си треньор, който да може да се справи с тях и да ги респектира, да е в състояние да им осигури подходяща психическа и физическа стимулация. На разходка задължително трябва да са вързани на каишка и да се държат близо до стопанина си.  

Тези кучета изискват ранна социализация с други хора и животни. Тъй като породата има много висок праг на болка, могат да нараняват, без да дадат какъвто и да е било външен знак, че самите те са наранени.

В световен мащаб са известни много случаи на атаки от страна на представители на породата срещу деца, възрастни хора и други породи кучета. Лошата репутация на стафордширския териер се дължи на неправилно отглеждане и възпитание. Проблемът са лошите и недобросъвестни собственици, а не самите кучета. Най-често те проявяват агресия именно подстрекавани от хората.

Здраве

Стафордширският териер е една от най-здравите породи кучета. Те не страдат от почти никакви заболявания, като имат единствено проблеми с очите. Редовни прегледи при ветеринар биха решили и този проблем. 

Грижа: Късата козина на тези териери не налага често къпане, нито твърде старателно разресване. Въпреки това – желателно е да забърсвате лапите на четириногото с влажна кърпа след разходка. 

Податливи са на дресировка и лесно ще ги научите на всичко, което искате, макар че понякога са склонни към прояви на инат. Заложете на игри с теглене, въжени играчки и топки. Физическата активност е важна част от грижите за Стафорширския териер, за това постарайте се да отделяте достатъчно време за упражнения. 

Хранене

Непретенциозно към храненето, това куче има добър апетит и би хапнало всичко. Хранете го два пъти на ден, като е добре да смесвате суха висококачествена гранулирана храна с натурални продукти.

Деца и домашни любимци

Противно на лошата си репутация, Стафорширският бултериер е едно от кучетата, пословични с любовта и внимателното отношение към деца. В миналото представители на тази порода са оставяни с часове в ролята на “бавачки” на малки деца. Към хора като цяло тези кучета са много приятелски настроени. Срещу други кучета обаче, поведението им е коренно различно – като бойна порода те са склонни към агресия и не е добре да се оставят без надзор.