Ирландски сетер

История

Ирландският червен сетер безспорно е едно от най-популярните кучета не само в родината си, но и в цяла Европа. Това се дължи на прекрасния му, дружелюбен характер, съчетан с доказали се праз годините „работни“ качества. Името на породата се появява за първи път през далечната 1570 година. Смята се, че Ирландският сетер се е получил сред години кръстоски на Пойнтери, Шпаньоли, Вълкодави и Блъдхаунди. 

Използвани главно за лов на дивеч, името на тези четириноги – „сетер“произлиза от английското „to set” или „setting dog”, тъй като главна задача на тези животни било да „седнат“ пред повалената от ловеца яребица или друга плячка. В миналото породата била особено популярна сред аристокрацията, тези кучета са развъждали селективно и сравнително изолирано, за това и различните разцветки са се запазили през годините почти непроменени. През 1882 година е основан първият клуб на почитателите на Ирландския сетер, а стандартът й е утвърден в Дъблин три години по-късно.

Външен вид

Елегантно и високо куче, с хармонично и атлетично тяло. Мъжките представители на породата достигат на ръст до 67 см, женските са малко по-дребни – до 63 см. Теглото варира около 27-32 кг. Главата на Ирландския сетер е пропорционална на тялото, сравнително голяма, с издължена муцуна, която се стеснява към върха. Носът е голям, може да е черен, червеникав или кафеникав на цвят. Очите са с овална форма, също кафяви, а ушите – меки, клепнали и покрити с козина. Гръдният кош е много добре развит, коремът прибран, крайниците – мускулести и стройни. Опашката е дълга, виси свободно. Козината на този сетер е мека и гъста, средна на дължина, по-къса на муцуната, корема и предната част на крайниците. По стандарт цветът е кафеникаво-червеникав, като се допускат бели петна по муцуната, челото, гърдите, гърлото и пръстите. Петнистият Червено-бял Ирландски сетер е признат за отделна порода.

Характер

Ирландският сетер е любител на забавленията, с игрив и нежен нрав, винаги готов да ви разсмее и зарадва. Главното, което отличава породата, е нейната дружелюбност. Това куче възприема всеки – познат или непознат, като пръв приятел! Независимо, че не са добри пазачи, защото по-скоро ще оближат с любов обувките на натрапника, отколкото да проявят агресия към него, Ирландските сетери винаги предупреждават стопаните си със силен лай за всичко, което се случва около тях. 

Тези кучета съзряват бавно и това е една от причината за ентусиазираното им, дори инфантилно поведение на моменти. Ранната социализация, срещи с други кучета, особено от същия вид, ще направи тези сетери истински щастливи. Поддават се лесно на обучение, тъй като имат перфектни работни качества. Това означава, че не им е необходимо много време, за да разберат какво се иска от тях. Подходът, който безотказно работи е „похвала и лакомство“, в никакъв случай наказания или физическо насилие.

Здраве

Сравнително здрава порода, Ирландският сетер е склонен към наследствено обусловена тазобедрена дисплазия, инфекции на ушите, преяждане, подуване и превъртане на стомаха. 

Грижа

Енергично и немирно куче, Ирландският сетер е подходящ за хора с активен начин на живот, които обичат дългите разходки в парка, излетите и походите в планината. Най-щастливи тези кучета биха се чувствали в къща с двор, където да имат възможност да са навън по цял ден. Ако ги отглеждате в апартамент, две по-дълги разходки на ден са задължителни. Добре е да намерите парк в близост до дома ви, където да можете да пуснете кучето да потича, по възможност в заградено пространство. Силно развитият ловен инстинкт на сетера може да го накара да подгони някое малко животинче и да не можете да го догоните – за това винаги го водете на повод.  

Козината на тези кучета има нужда от ежедневно разресване с подходяща четка, най-добре от естествен косъм. Важно е тя да не се заплита или сплъстява. Честото къпане не е препоръчително – повече от 3-4 пъти годишно, при това със специален шампоан, е достатъчно. Редовно проверявайте ушите и очите на сетера, за да избегнете развитие на възпаления и инфекции. 

Хранене

Завидният апетит на Ирландските сетери често им причинява стомашни проблеми. За да не се случи това, от вас зависи менюто на любимеца ви да е в точното количество, както и да е богато на всички витамини, минерали и хранителни вещества, от които имат нужда. Най-добре е да храните представителите на породата с висококачествена кучешка храна – суха или от консерва, премиум клас. Като добавка – различни видове сготвени меса като агнешко, заешко, пилешко, пуешко и телешко, както и техните субпродукти. Избягвайте свинско, пържени и мазни храни, солени и опушени месо и риба, пилешки тръбни кокали и бобови култури. 

Деца и домашни любимци

Едни от най-предпочитаните семейни кучета, Ирландските сетери се разбират чудесно с деца, като дори и по-буйните малчугани не могат да сломят природата нежност и спокойствие, с които се отличава породата. Няма да имате проблем да отглеждате тези четириноги с други домашни животни, кучета или котки. Особено, ако са израснали заедно – те могат да станат първи приятели!