Ирландски териер

История

Една от най-старите породи териери, “рижавите дяволи“, както още ги наричали, имат външни прилики с Ирландския вълкодав, макар да няма доказателства за роднинска връзка между тях. Първите официални сведения за породата датират от XVIII век, когато представителите й се използват за помощници в лов на лисици, сърни и елени, както и за охрана на стада коне. 

Официално са представени на изложение в Дъблин през 1872 година. През Втората световна война Ирландските териери били обучавани да са в помощ на лекари и свързочници на фронта, по-късно станали и полицейски кучета, най-често използвани за откриване на наркотици. 

Външен вид

Хармонично, здраво и същевременно елегантно куче, мъжките представителна породата достигат до 47-48 см височина, женските – до 45 см. Теглото на тези кучета е около 12 кг. Главата е пропорционална и издължена, муцуната изглежда правоъгълна, ушите са високо поставени, с V-образна форма, висящи на хрущялите, насочени напред. Очите са малки и тъмни на цвят, шита – мускулеста и дълга, покрита с гъста козина. Гръдният кош е добре развит, крайниците – силни и дълги, опашката – разположена високо, обикновено се купира до ¾ от дължината. Козината е гъста и твърда, като по муцуната оформя характерните за породата „брада“ и „мустаци“. След дълги години селекция, цветът по стандарт е изчистен и е златисто-пшеничен, ярко рижав или златисто-рижав. 

Характер

Смело, решително, но и много любвеобилно куче, Ирландският териер се привързва силно към стопанина си и за него е готов на всичко. Прочут със своята безразсъдност, той може да нападне непознат и прояви агресия, ако прецени, че нещо или някой е заплаха за неговия собственик. За това ранната социализация при тази порода е особено важна. От колкото по-рано кучето свикне с различни хора, животни, картини и шумове, толкова по-добре! 

Ирландският териер е много социално куче и понася много зле самотата. Ако го оставите за дълго време и често сам, той „ще страда“, ще развие деструктивно поведение, може да започне да унищожава имуществото и мебелите ви. Умно и схватливо куче, този териер може да прояви известен инат и дори своеволие по време на обучението. Това не бива да ви отказва! Постоянството и търпеливостта, съчетани с подходяща демонстрация на лидерство - в никакъв случай физическа сила, са ключови за успешната дресура на тези кучета. Ако прилагате силови методи и наказания, можете да събудите агресивната страна на тези животни и те да загубят напълно интерес към командите ви. Единственият метод, който работи при тях, е този с поощрения и лакомства при добре свършената работа.

Здраве

Породата се слави с добро здраве, а единствените проблеми, които може да има това куче, са тазобедрена дисплазия, инфекции на очите и ушите, както и някои хранителни алергии.

Грижа

Енергични кучета с много енергия в запас, Ирландските териери биха се чувствали най-щастливи, ако живеят в къща с двор, където могат да са навън по цял ден. Ако ги оглеждате в апартамент, задължително трябва да им осигурите достатъчно движение – поне по две едночасови разходки на ден, съчетани с игри и възможност да потичат на воля. Добър подход би било да научите любимеца си да тича до вас, докато правите джогинг в парка, карате колело или ролери – така ще го изморите „качествено“. Ирландският териер може да развие скорост до 50 км/ч при това за сравнително кратко време, за това не се препоръчва да го разхождате без повод в градска среда. Силният му ловен инстинкт, съчетан с бързината му са предпоставки животното да се загуби, а вие да не успеете да го догоните.

Козината на тези териери има нужда от ежедневни грижи и внимание.Специфичната й структура налага да разресвате кучето всеки ден със специална четка. Тъй като мъртвите косъмчета на тези кучета не падат сами, както на другите породи, те могат да предизвикат сърбеж, ако не се отстранят навреме. Можете да го правите със специална пинсета или да заведете кучето на фризьор, който да го направи вместо вас. При всички положения се консултирайте с ветеринарния си лекар. Брадата и мустаците на териера също регулярно трябва да се подкъсяват. Не се препоръчва често къпане – 3-4 пъти в годината е достатъчно, за да не рискувате да увредите защитния слой на козината. 

Хранене

Ирландският териер не случайно е наричан в миналото „пръв приятел на бедняците“. Непретенциозно на тема хранене, това куче може да се храни както с кучешка храна, суха или от консерва, така и с натурални продукти. Добре е да му давате месо и месни субпродукти, като в оптималния вариант те представляват 70% от дневната му дажба. Избягвайте свинско и овнешко месо, колбаси, салами, прясно мляко и тестени изделия. Породата е склонна към някои алергии, така че е по-добре да ограничите продукти, съдържащи лактоза, соя и др. популярни алергени. Добавяйте твърдо сварени яйца, нискомаслена извара, зеленчуци – сурови или готвени, както и някои плодове, без банани и грозде.

Деца и домашни любимци

Ирландският териер се разбира добре с деца над 6-7 години. С по-малки съжителството може да се окаже проблем, тъй като вродените ловни инстинкти на тези кучета могат да ги накарат да се опитат да „доминират“ над по-дребни от тях. С други домашни любимци тези териери се разбират добре само, ако са израснали заедно. И макар да съжителстват с котки в домакинството си, това не е гаранция, че няма да ги гонят навън.