Карелско мечо куче

История

Карелското мечо куче, познато още като Карелска меча лайка, е древна порода, използвана от финландците за лов на едри животни – лосове, мечки и диви прасета. За първи път то се появява в Карелия и днешна Финландия още преди хиляди години, макар точната дата да не е известна. 

През 1936 г. породата започнала да набира популярност, а само 10 години по-късно е призната от Международната федерация по кинология. След Втората световна война Карелското мечо куче започва да се развъжда в Швейцария, Норвегия, Швеция и Англия.

Външен вид

Куче със среден ръст и леко удължен формат, със здраво телосложение, силно и смело. Мъжките представители на породата достигат до 60 см височина и тегло от 23-25 кг. Главата на Карелското мечо куче наподобява тъп конус – черепната част е сравнително широка и леко заоблена. Муцуната е издължена, с черен нос и силни челюсти. Очите са с бедемовидна форма, тъмно кафяви на цвят. Ушите – триъгълни и изправени. Гръдният кош е добре развит, коремът – прибран, опашката – навита на колело върху гърба и притисната към бедрото. Козината е средно дълга, права и гъста, с добре развит подкосъм. На цвят е черна, като е желателно да има бели петна на шията, гърдите и крайниците. Бяла линия има и между очите.

Характер

Карелското мечо куче е енергичен, интелигентен и чувствителен четириног приятел, който се привързва силно към цялото семейство и винаги е готов да ви защити. Ценени заради подражаемите си ловни способности, тези кучета са чудесни в ролята си на компаньони и пазачи. Чрез лай предупреждават стопанина си за всичко, независимо дали е „оценено“ като натрапник или просто представлява интерес за самото куче. Към непознати са доста предпазливи и резервирани, дори могат да проявят агресия, ако сметнат, че нещо е заплаха за собственика им. 

Добре е социализацията да започне още през първите месеци от живота на кученцето, като се съчетае с обучението. Имайте предвид, че представители на породата се ползват с голямо доверие от планинските служби заради високия си интелект. Въпреки това те са доста своенравни, свикнали са сами да взимат решения, за това им е необходим спокоен, уверен в себе си треньор. Никога не подхождайте с физическо насилие или наказания – това само ще отблъсне тези кучета. Най-добре е командите да допълват естествените инстинкти на животното.

Здраве

Карелското мечо куче се радва на добро здраве. Сред по-честите възможни заболявания, от които може да страда, са тазобедрена дисплазия, подуване или превъртане на стомаха, ушни или очни инфекции.

Грижа

Карелското мечо куче би се чувствало най-добре, ако живее в къща с двор, където да е навън по цял ден. Така от една страна ще изразходват цялата си енергия (а те имат много в запас), а от друга – оградата ще им попречи да се загубят. Ако го отглеждате в апартамент, то е необходимо да му осигурите достатъчно движение – поне две едночасови разходки на ден, съчетани с тренировки и игри. При тези кучета в сила е максимата „умореното куче е щастливо куче“. Скуката е абсолютен враг както на физиката, така и на характера им, като ако не се изморят „качествено“ неминуемо ще започнат да проявяват деструктивно поведение.

Козината на Карелското мечо куче няма нужда от ежедневни грижи, достатъчно е да я разресвате два пъти седмично. Честите бани също не са препоръчителни, още повече, че самото куче има навика да се „самопочиства“ и почти не излъчва миризма. Редовно проверявайте ушите и очите, за да предотвратите възможни инфекции.

Хранене

Карелското мечо куче не е претенциозно към храната. Можете да му давате както кучешка – гранули или от консерва, така и натурално приготвена от вас. Сред продуктите, които можете да включите към менюто му са различни меса – пилешко, пуешко, телешко, дивеч или заешко, нискомаслена извара, твърдо сварени яйца, обезкостена сготвена риба, зеленчуци. В никакъв случай не му давайте прясно мляко, пилешки тръбни кокали, солени, мазни, тестени или пикантни храни.

Деца и домашни любимци

Карелските мечи кучета са добри с децата, но могат да бъдат една идея по-груби в играта си с най-малките, за това не е добре да ги оставяте без надзор. С други домашни животни не съжителстват добре, тъй като ги възприемат за плячка. Склонни са към прояви на агресия към други кучета, ако не са социализирани от ранна възраст.